Мария – тайната радост на Църквата

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Отец Александър Шмеман пише:

„…Когато изследваме историята на почитта към Божията Майка, откриваме, че тя не се корени в някакво особено откровение, а преди всичко в опита на литургичното богослужение. С други думи, не богословското размишление за Мария е породило нейното почитание; именно литургията като преживяване на „небето на земята“, като общение с небесните реалности и познаване на тези реалности, като акт на любов и поклонение, постепенно е разкрила уникалното място на Христовата Майка както в домостроителството на спасението, така и в тайната на „бъдещия свят“. Мария не е част от църковното *керигма* [публичната проповед], чието единствено съдържание е Христос. Тя е вътрешната тайна на Църквата като общение с Христос. Църквата проповядва Христос, а не Мария. Но общението с Христос разкрива Мария като тайната радост вътре в Църквата. „В нея“, казва един химн, „се радва цялото творение.“
(“Celebration of Faith”, т. 3, с. 89)

Неотдавнашните разговори за Божията Майка ме накараха отново да чета и да размишлявам върху тази тайна в живота на Църквата. Не е изненадващо, че размишленията на Шмеман попаднаха право в сърцевината на въпроса. Една от мислите в неговата неголяма книга е, че православното християнство традиционно говори твърде малко за Мария. За разлика от католическия Запад, в Православието няма традиция на богословски трактати върху „мариологията“. Тя не е предмет на самостоятелна богословска рефлексия. Вместо това нейното присъствие в живота на Църквата е разпръснато из цялото ѝ литургично предание – като постоянно повтарящ се рефрен в по-големия хор на нашето богослужение. Тя е „тайната радост“ вътре в Църквата.

Когато прочетох тези думи на Шмеман, сърцето ми подскочи. И точно този вътрешен трепет ми е толкова трудно да изразя, когато разговарям с други хора, особено с онези, които не са православни. Същевременно именно този трепет е дълбоко присъщ на целия ми православен опит. Интересното е, че първият път, когато го усетих, той изобщо не беше свързан с някакво учение за Мария.

В колежа най-добрият ми приятел ме срещна в библиотеката и ми подаде книгата на Владимир Лоски “Мистическо богословие на Източната църква”.

– Ето, Стив – каза той. – Прочети това.

Трудът на Лоски беше най-тежкият и наситен богословски текст, с който някога се бях захващал. Сигурен съм, че не разбрах по-голямата част от прочетеното. Но именно там за първи път се срещнах с класическото светоотеческо учение: „Бог стана човек, за да стане човекът бог.“ Тази мисъл е изразявана по различни начини. Св. апостол Павел смело казва: „Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21). Съществуват множество други изрази, които описват този „обмен“. Бог стана това, което сме ние, за да можем ние да станем това, което е Той.

Тази мисъл лесно може да се превърне в абстракция. Когато я прочетох за първи път у Лоски, сърцето ми заблъска. Най-добрият ми приятел и аз от известно време разговаряхме по тази тема – макар и смътно и предпазливо. У Лоски всичко се потвърди. Истината е, че именно в този момент сърцето ми вероятно стана „православно“, макар че щяха да минат още около 23 години, преди действително да вляза в Църквата.

По същия начин бих казал, че за мен беше изненада, когато след влизането ми в Църквата същото това сърце – веднъж докоснато от словото за великия Божи „обмен“ („Той стана това, което сме ние, за да станем ние това, което е Той“) – беше докоснато по съвсем същия начин и чрез почитта на Църквата към Мария. „Тайната радост“ на Шмеман описва това преживяване съвсем точно.

Божията Майка вероятно е първият и най-ярък пример за този велик „обмен“. Св. апостол Павел казва: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). А младата Дева, правилно и по вдъхновение на Светия Дух, казва: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).

И все пак тя е само първият пример за онова, което очаква всички нас. Христос казва:

„Ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка“ (Мат. 12:49–50).

Ето я тази сладка тайна! Това, че тя е толкова интимна част от православното богослужение, е ясно свидетелство, че Литургията е небето на земята. На земята изговаряме на глас онова, което сме видели на небето – а после разбираме, че сме видели само най-малката част от него.

Източник: Glory to God for All Things

Дарение с кредитна/дебитна карта