Великият петък
Денят така е чуден – синина
струи от свода днес – едно момиче
подпряно до църковната стена,
раздава китки, здравец и игличе.
На храма украсените врата,
отворени, от шума зеленеят
и сякаш там на Майката света
очите кротко и набожно греят.
На църквицата кръста позлатен
сега блести с Христовата зеница –
във спомена ми тоя чуден ден
е петъка на страстната седмица.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
