Великден
Във пролетната нощ люляни
от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний твойте рани
и тихо плакахме насън.
Ний плакахме за Теб на кръста,
за себе си и за света,
за своите ястребови пръсти
и стари каменни сърца.
И ето, утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.
И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка –
със пръсти – жадни да помилват
децата, птиците, света.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
