В памет на Николай Хайтов



Днес щеше да навърши 87 години големият писател Николай Хайтов – един от най-оспорваните безспорни класици в българската литература.


Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Хайтов попада в литературата някак "несериозно". Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село и започва работа в Пловдив – чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник. Няколко години няма време за книги. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а впоследствие Лесотехническия факултет. Работил е като лесничей в родопските гори и инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско.

Започва литературни опити с отделни текстове, публикувани в периодични издания. Пише разкази; работи като редактор във в-к Народна култура, главен редактор на сп. "Родопи"; влиза в литературните среди.

Днес неговите книги имат над 4 милионен тираж в цял свят. Дивите му разкази са преведени на 28 езика и са преиздавани 10 пъти у нас. Автор е на пиеси, около 800 статии и рецензии. Негови текстове са били екранизирани, поставяни са в театрални постановки (Козият рог, Мъжки времена, Капитан Петко войвода,  Краят на песента, Дърво без корен, постановката Дивите, по сценарий на Г. Къркеланов и др.)

Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Не обича да използва епитети; нарича ги "тлъстини" на текста. И смята, че ако не може да се каже нещо без тяхна помощ, значи или няма писател, или няма идея. Носител е на много престижни наши и международни литературни награди. Сред най-големите му отличия е първата награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия, 1976 г.

За един от разказите му, Дервишово семе, казват, че е достатъчен за да остане Хайтов завинаги в литературата. За щастие той е написал още разкази.

"Томове критика са изписани за “Диви разкази” с опити за анализ. По този повод казва само: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика.”, пише за Хайтов Елена Кръстева.

През 1997 год. е избран за академик на Българската академия на науките. Отива си на 30 юни 2002 год.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...