Къде се покоят мощите на Света Елена?

Мавзолеят в Рим

Предполага се, че Елена се е върнала с кораб по Светите земи отново през лятото на 329 г. Не е известно дали е посетила сина си в Тракия или в Константинопол. Със сигурност обаче е известно, че била изтощена от това пътуване. Усещала, че смъртта приближава и написала завещанието си, поискала да изградят в имението й в Сесориум, в Рим, един параклис, който нарекли “Светия кръст от Йерусалим”, и заявила желанието си да бъде погребана в Рим, града на св. Петър.

Според сведенията Елена е починала към края на 329 г. или в началото на 330 г. Еузеб говори за “огромната мъка на Константин при смъртта на майка му”.

Погребението станало известно със своята пищност, която била непозната до този момент.

Според волята на Елена останките й били пренесени в Рим. Положили я в ковчег от порфир, украсен с фигури на препускащи римски конници. Казват, че Константин избрал този саркофаг за себе си, преди да реши, че иска гробницата му да бъде в Константинопол.

Саркофагът бил поставен в мавзолей, близо до малката базилика, построена от св. Елена в чест на мъчениците Петър и Марселин. Днес това място носи името Тор Пигнатора.

Посмъртно странстване

Мъките на св. Елена не свършили със смъртта й. Реликвите й на свой ред имали вълнуваща съдба.
Един или два века по-късно те били преместени от саркофага в черквата “Св. Петър и Марселин”, след като крадци направили опит да отворят императорската гробница.

През 842 г. един свещеник от Реймската епархия, Теогис, който бил ревностен почитател на култа към св. Елена, успял да открадне по-голямата част от костите й и да ги отнесе в областта Шампан.

Епископът на Реймс ги пренесъл в Бенедиктинското абатство в Отвилие, близо до Еперне. Папа Леон IV потвърдил автентичността на реликвите от Отвилие и благодарение на св. Елена градът станал център за поклонения.

През 1602 г. Хенри IV дарил част от реликвите на черквата “Светия кръст на Орлеан”, друга част били предложени на архиепископа на Рейм.

По време на Френската революция Дом Гросард, последният прокуратор на абатството, скрил реликвите от Отвилие в Монтандер. Когато мирът се възстановил, Орденът на Божи гроб, изпратен в немилост от революцията и реабилитиран от Луи XVIII, предявил претенции към реликвите. Не можели да ги оставят повече в абатството на Отвилие, защото то било опожарено, а свещениците му – изгонени.

Ето защо на 20 ноември 1820 г. реликвите били преместени в Париж, в черквата “Св. Льо и Св. Жил”, която била всъщност седалище на Ордена на Божи гроб. (Св. Льо е по-известен като Св. Лупус – бел. ред.)

Останките на св. Елена най-накрая били изложени за поклонение в криптата, под главния олтар, а после, противно на всички очаквания, били преместени точно под разпятието. Оттогава те почиват там, в сърцето на столицата Париж, но малцина знаят за местонахождението им.

*Откъс от статията на Елен Ивер-Жалу публикувана в броя на в. Детонация от май 2005 г. Снимките на мощехранителницата на Св. Елена са направени от Лъчезар Тошев, който ги предостави на Православие БГ