Из предговора към книгата „Между ангелите и човеците”


Книгата „Между ангелите и човеците” предлага многоаспектно научно изследване, в което се съчетава литургическата, музикологична и химнографска методология за изясняване на проблеми, свързани с влиянието на исихазма върху музикално-химнографската практика на Църквата през Средновековието. За тази цел е използван богат изворов материал, съдържащ ръкописи и основни богословски и музикално-теоретични трактати от разглеждания период.

Средновековните музикални творения се анализират не само на базата на достиженията на съвременното научно знание, но и в светлината на християнския фундамент – вярата. Това се постига чрез разкриване на истината, както свидетелстват византийските музикални автори, която е закодирана по мистичен начин в творенията на църковно-песенната традиция. Поради това формулираната цел на книгата – разкриването на влиянието на исихасткото учение върху създаването, развитието и литургическата употреба на църковната музика и химнография – се преследва в контекста на православната вяра и учението на светите отци в периода на разцвет на богословската исихастка мисъл от XIII-XV век.

Проучването насочва погледа на съвременните изследователи и интерпретатори на църковната музика към прототипа – средновековните музикални творби, чието ново за науката екзегетично тълкувание може да разгадае тайната на тази средновековна музика като опит за сближаване с мистичния архетип – ангелогласието. Това предизвикателство открива плодотворни перспективи както за богословието, така и за съвременната музикология.

В „Между ангелите и човеците” се изясняват следните научно-теоретични проблеми:

 В уводната част, озаглавена „От видимото към невидимото – от човека към Бога” се обръща поглед към проблеми свързани с иконата – рисувана, словесна и музикална, като литургически отобраз на Бога в богослужението. Разглеждат се древни богослужебни текстове и химни, изобразяващи акта на просвещение с Евангелската светлина (представен в тайнствата Кръщение, Миропомазване и Евхаристия), която извира от живота и делото на Господ Иисус Христос като икона на Божията слава. Прави се литургически анализ на някои текстове от молитвите на Евхаристийния канон според византийската литургическа традиция, като се представят свидетелства, че Иисус Христос е икона на Бог Отец, а човекът е икона на Иисус Христос. На базата на достиженията на съвременни литургисти се извежда тезата, че Литургията е жива икона, изградена от личности, която отобразява Божието царство.

Глава I „Исихазмът и литургическата църковно-песенна традиция” продължава с разглеждане на исихастката православна мистика и влиянието й върху музикално-химнографската стилистика през XIII-XV век и завършва с анализ на някои от най-значимите богословски – литургически и музикални писмени свидетелства, чиито текстове отразяват богословската и музикална мисъл от края на византийската епоха.

Представеното за първи път в богословската наука изследване на принципите на калофонното и ангелското безсловесно пеене, използвано в музикалните творби на XIII-XIV век, осъществява връзката между богословското учение за исихия и безсловесност в общуването с Бога и конкретната музикална стилистика на мелодиите в разглеждания период.

Така например, както свидетелства Ръкопис Атина 2458, в ангелското пеене се употребяват безгласните знаци (големи хирономични знаци) и цели музикални пасажи – териреми, кратими, които разкриват стремежа на изпълнителите на тези мелодии към съзерцаване на Божието величие, подобно на ангелското присъствие пред Неговия престол.

Определено калофонното стилистическо явление в музиката, създадено в периода на исихазма означава не толкова украсяване на мелодията, колкото подобряване, облагородяване, повишаване на добродетелта, усъвършенстване в духовен смисъл – в духа на исихасткия стремеж към богоуподобяване.

В Глава II се прави богословски и литургически анализ на Пападиките като „Музикалните трактати – теории и мистическо съчетание на знак и символ”.

Прави се изводът, че музикалните теории-пападики са единствените свидетели на времето, когато молитвата и пеенето са били безусловно свързани и съподчинени, както и на влиянието на исихастката мисъл върху формирането на музикалните и химнографски съчинения от този период. Мистичното преживяване на църковния култ се подпомага посредством изграждането в средновековната музикална палитра на нови термини, знаци и цели невмени формули, които се идентифицират едновременно със старовизантийската и старославянска музикална църковна традиция.

Богословският и литургически анализ на някои текстове от средновековните музикално-теоретични трактати – пападики подпомага разбирането на същността и предназначението им не само като музикални теории, но и като мистическо съчетание на знак и символ.

Херменевтичното и екзегетично изследване на славяноезичния Хилендарски ръкопис 311 и съпоставката на неговия музикално-теоретичен текст с литургически текстове от св. Литургия и св. тайнство Покаяние и Изповед, потвърждава хипотезата, че византийската средновековна мелодия и нейното интерпретиране отговаря на принципи, отнасящи се до вярата и догматите на Църквата, закодирани в песнопенията-молитви.

В подкрепа на изложената теза свидетелства йерусалимският репертоар, наречен агиополитис, като в предложената богословска трактовка на разглежданите текстове от ръкописите се дава превес на музикалното благовестие, отнасящо се до съвършената истина, т.е. богопознанието (Vatic. Gr. 872).

Особено важно е изследването на  музикално-теоретичните текстове, като например значението на думите Ananeane,j, Neanej, vAne av,nej, съдържащи информация за запевите, които разчетени досега в музикалната византология са оставени извън обсега на богословието. Дълбокият смисъл на запевите като вероизповедни формули се доказва при паралелното им съпоставяне с конкретни текстове от молитвите и тайнствата на Църквата (Cod. Laurae 1656, Рък. 804 от Йерусалим и Византийските евхологии). Мистическото съчетание на музикалните знаци се открива в Кръга на св. Йоан Кукузел. Те подпомагали преливането от глас в глас и се оформяли в т. нар. кръг или цикъл, отговарящ на цикличността на времето.

Изложените аргументи водят до извода, че съчинителите на византийската музика са се придържали към принципа на хармонията и съотношението между текст и мелодия. По този начин в музикалните трактати се описва подреждането и систематизирането на невмените знаци, които сами по себе си нямат силата да звучат, а в съотношение една с друга, в определено последование изграждат мелодията в едно неделимо мелодическо тяло.

Всичко това става ясно посредством опита за един нов поглед към музикалните извори от XIII до XVII в., като се използват както принципите на музикалната и текстова екзегетика, така и богословската интерпретация, които разкриват закодираните в църковната музика истини на Православната вяра.

Прилагат се ценни както за специалистите, така и за незапознатите с тази материя Азбучен показател на термините, Азбучен показател на имената, Показател на текстокритични издания, светоотеческа и богослужебна литература и богато Приложение на използваните в книгата извори.

Това изследване би допринесло за възприемането на средновековната византийска мелодия, отразена в съчиненията на пеещите исихасти и утвърждаването й в цялостния музикално-химнографски канон на съвременното богослужение на Православната църква.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...