Каква е задгробната съдба на децата убити при аборти?

„Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш от утробата, осветих те" (Иер. 1:5).

Господ ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми… [Бог] още от утробата Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да събере при Него Израил… (Ис. 49:1,5)

Абортът е предумишлено убийство и св. Църква с особена тъга се ангажира в своята спасителна мисия да предотвратява доколкото може това зло.

По повод въпроса ви – каква е задгробната участ на младенците – аз съм сигурен, че те са в Царството Божие и се утешават в Любовта на Бога. Жалкото е обаче, че ние, майките и бащите им, никога не сме им дали шанс те да се изградят като личности. Един мъдър човек беше казал, че „ако майките имаха стъклени утроби, те никога не биха направили аборт”.

Църквата помага да се преодолее тази травма за жената, когато тя в покаянието си осъзнае тежестта на този грях. Църквата се опитва да изгради отново връзката й с нероденото дете в Евхаристията след определената за покаяние епитимия (временно отлъчване от св. Причастие).

Покойният митрополит Антоний Сурожки съветва абортиралите жени да дадат име на нероденото си дете и да се молят за него. Той дори говори, че при смъртта на жената умъртвеното дете ще посрещне майката и ще я пита за причината, заради която не му е даден шанс.

От друга страна, всички ние сме виновни за абортите поради нашето коравосърдечие към самотните майки. Смели са младите момичета, които въпреки трудностите раждат своите деца. Като християни ние трябва да им помагаме.

Вина особено имат и мъжете. Св. Йоан Златоуст остро бичува сношението с проститутки „и неговата майка пиянството”; по този повод той отправя риторични въпроси към мъжете: Защо сееш там, където земята после унищожава своя плод? Където се правят всякакви усилия за помятане? Където има убийство преди раждането? Защото дори проститутката, която ти не искаш да отминеш и да оставиш тя да си бъде проститутка, ти я правиш също и убийца? Виждаш, как пиянството води до блудство, блудството до прелюбодеяние, прелюбодеянието до убийство; или дори до нещо по лошо от убийството. Защото нямам думи да го назова, тъй като това нещо не премахва нероденото, но препятства раждането му…; Защо въоръжаваш за кръвопролитие жената, която е въоръжена за раждане?… Дори ако безразсъдното деяние (да пометне детето си) е нейно, то в края на краищата причината за него си ти (св. Йоан Златоуст, Омилия 24 към Послание до Римляни).

Виждате колко е актуално и днес това, което свтителят е написал преди шестнадесет века. Днес, в резултат на хедонистичния начин на живот, егоизма и самодостатъчността, толкова човешки същества не се раждат.

При една прозорлива стара монахиня дошла жена и старицата я посрещнала с думите: „Ти си убила майка на четири дъщери и един свещеник”. Монахинята й казала какви са щели да бъдат неродените й деца.

Страшно е и за мен, като млад и неопитен духовник, когато дойдат на изповед жени на възраст, които на младини са правили аборт, а после не са могли да имат деца поради увреждания и това е било причина съпрузите им да ги изоставят. В очите на тези „майки” има бездна от тъга и самота.

Нека всички сега да се помолим за неродените деца и нека Божията майка да им даде милувките и нежността, от която са били лишени.