“…И подаде нам Велию милост”

Изпитвал ли си наскоро отчаяние? Осъзнавал ли си все повече и повече, колко противоречиви и хаотични мисли се въртят из главата ти? Усещал ли си се сам всред множеството твои познати?

Задавам ти тези въпроси, не за да искам отговорите, а за да ти споделя как аз ги намирам:

Залутан в суетата на ученето, светския шум и работата, в един мартенски ден на 2004 година се запознах с една жена. След всяка следваща дума в нашия разговор пред мен се откриваше нещо, неусещано от сърцето ми!

Замисли се, нали? Но, не! Резултатът от този разговор беше – един слънчев храм, една задушевна и искрена служба, а след нея – един купел с вода, “печат на дара на Светия Дух” и няколко кичура коса! Това виждаха всички околни, но не и аз…! Кръщението отвори пред мен дверите на любовта между човеците!

След всяка една служба аз питах, срамувах се от незнанието си, исках да знам повече и с небивала радост откривах какво значи Велика милост!

На 11.03.2006 година на Тодорова събота, именния ми ден, ми подариха книга за земния живот на Пресвета Богородица, в която открих тълкувание на Песента й:

Душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото ето, отсега ще Ме облажават всички родове, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му и Неговата милост е от рода в род за ония, които му се боят!

Той показа сила с мишците Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо!

Все под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта – като говори на нашите отци, – към Авраам и семето му довека!

И ако все още не почувства искрата на Великата Божия Милост, ще ти подскажа само с думите за възхвала на Пресвета Богородица, добавени от Свети Козма Маюмски:

По-почитана от херувимите, и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, същинска Богородица, те величаем!

Какъв по-верен отговор на нашите въпроси от смирените слова на Нашата Застъпница пред Бог!

Не искам да приемаш света встрани от нашата вяра, а като част от нея. Защото в благовестието на християнството, аз открих искрената любов между хората. Не тази, която изказваме и изкривяваме през суетния си егоизъм, а онази – истинската, която изпълва понятието – Добро!

Идва Благовещение – “Ден от дне спасение Бога нашего”; остави всяка работа и отложи всяка грижа, влез по-рано в храма и чуй горната песен на утренята! Дочакай момента, когато свещеникът ще възгласи: “Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух!”…

Издигни се високо, високо и чуй:

“Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся!”

Сега вече си повече от мой съвременник. Сега вече си измъкнат от тинята и хаоса на суетата. Сега вече си получил искрата на Великата милост!

Знаеш ли, че сега пред мен са отворени три книги, които ми помогнаха да ти предам мислите си? Но колко ще е хубаво да се видим в храма и заедно да благодарим на Бог, да питаме за Него свещеника, да тръгнем заедно по Пътя, да откриваме заедно Истината и да изпълним Живота си със Словото!

Ще се видим Там, приятелю!