Храм и Пантеон



Най-напред “безследно изчезнаха” десетки свещенослужители. След това стотици бяха пратени по лагери и затвори. Стотици бяха вербувани от ДС. Бяха обезлюдени повечето манастири. Бяха разрушени храмове. Това беше системна и методична политика на тоталитарната държава против Христовата църква.

Най-големият храм в България, разрушен през времето на воинстващия атеизъм, е “Всѣ́хъ Свeты́хъ” в Русе. Това е първият храм, построен след Освобождението в най-европейския град на Княжеството. Проектът е на виенския инженер Едуард Винтер. Строежът е завършен през 1889 г. Храмовете, строени през вековете на робството, са вкопани в земята. Новият храм, като символ на Свободата се извисява величествено. Сигурно точно това е станало причина и за неговото разрушаване. Пътят не трябваше да води към храма.

Сградата и стенописите са оценени на стойност 64 008 лв., сумата е преведена по сметката на митрополията и на 25 декември 1964 г. митрополит Софроний отслужва последна Литургия в обречения храм. На 12 януари следващата година сградата е предадена на ГНС. След което цели 10 години стои изоставена и подложена на поругание.

Чак на 16 април 1975 г. костите на тримата Доростоло-Червенски митрополити – Григорий (1872- 1898), Василий (1899-1926) и Михаил (1927-1961), погребани в притвора на “Всех Святих”, са пренесени в катедралния храм “Света Троица”. Всъщност това, което е пренесено не са само кости. Тялото на митрополит Григорий е намерено напълно запазено. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени.

Следва разрушаването. То става през нощта на 26 октомври 1975 г. Цяла нощ кипи ударен комунистически труд с булдозери, багери, кранове, кирки и чукове. Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото разрушението се охранява от милиционери. Скоро някои от най-активните разрушители са настигнати от възмездие.

За две години и половина и за 275 887 лв. на мястото на храма е издигнат Пантеонът на възрожденците. Нелепата му архитектура предизвиква насмешка дори у Тодор Живков, дошъл за откриването на 28 февруари 1978 г. В последвалите години русенци го окичиха с многобройни иронични епитети. Пантеонът никога не се превърна в място, където признателните потомци да отдават почит към заслужилите възрожденци, изровени от гробовете си и препогребани в него.

На площада пред пантеона се проведоха първите многолюдни митинги след 10 ноември 1989 г. Хората очакваха възраждане. Имаха надежда…

На един от тези многохилядни митинги издигнах увеличен фотос на съборения храм и идеята той да бъде възстановен. По-късно предложих храмът да бъде изграден в стария център на града. Там е имало джамия и след нейното събаряне в края на ХІХ век, мястото става църковно. Било е осветено от митрополит Григорий за построяване на храм, носещ името на св. цар Борис-Михаил Покръстител. В продължение на 40 години са събирани средства за изграждането му. След като този храм не е могъл да бъде построен, двата проекта биха могли да бъдат обединени в едно. Защото “Всех Святих” е построен като гробищен храм, а сега там гробища няма. Трудно ще стане и енорийски храм, тъй като наблизо има други два такива. Остава възможността да бъде използван за церемониални светско-църковни цели, но това едва ли би го осмислило. След много неуспешни начинания храмът да бъде построен на най-подходящото място в града, може би все пак е по-добре да има храм, макар и на неудачно място..

Много злополучни опити се правиха за християнизиране на пантеона. Върху златния купол беше поставен железен кръст. Вместо да се християнизира целият интериор, който бездруго е одухотворен от прекрасните фигури на скърбящите майки (шедьоври на Бачо Кольо Желязото), за параклис беше приспособено едно странично помещение, в което бяха поставени две полу-икони и един свещник. Накрая го затрупаха до половината с пръст, върху която поникнаха бурени.

Има дори проект, на терена около пантеона (т. е. върху праха на възрожденците) да бъдат построени спортни и увеселителни заведения. Проектът е наречен “Витализиране на пространството”. Едва ли може да има по-абсурдна идея от витализиране на гробища. Но мъртвите не протестират.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...