През август в Цюрих

Трябва да изповядам едно прегрешение. През 1991 г., когато се навършиха седем века от основаването на Швейцарската конфедерация, написах две статии за тази страна, в които възхвалих нейната демокрация, сирене и часовници. Имаше само един проблем – никога не бях стъпвал в Швейцария. Тази възможност най-сетне ми се удаде през топлия август на 2004 г.

За разлика от българските влакове, които подскачат, тресат се и гърмят на всяка релса, влакът Франкфурт-Милано летеше гладко като стрела. Германско-швейцарската граница се усети само по смяната на знамената край трасето, появата на италиански думи и разширението .ch в интернетните адреси по рекламните табла. По едно време във вагона влязоха двама добре въоръжени униформени мъже, които разглеждаха внимателно пътниците. На хората, които бяха мургави, с мустаци и приличаха на араби, им бяха поискани вежливо, но твърдо документите.

Моите впечатления от Швейцария се ограничават само с Цюрих – най-големия и най-богатия град в страната. Той е безспорно красив. Датира от времето на Римската империя, но кастелът над река Лиман днес е циментиран, а находките са в музея. Населението на Цюрих е ок. 300 000 души, но те са пръснати в голям периметър и след три дни в центъра започват да се срещат запомнени лица. Градът е известен като бастион на крайното протестанство – калвинизма, наложен тук през ХVІ в. Улрих Цвингли и неговия приемник Булингер управляват града в пуритански дух и дори забраняват музиката по време на богослужението, пъстрите дрехи и наздравиците. Самите калвинисти днес се оплакват, че все по-малко вярващи посещават техните богослужения. Обяснението не е далеч от ума. Ако преди пет века хората са неграмотни и няколкочасовата проповед на пастора предоставя основната информация за седмицата, днес те имат висше образование и са затрупани от толкова много информация, че не могат да я асимилират.

Поради голямата миграция днес половината жители вече са католици. Във църквата Фраумюнстер могат да се видят редки стъклописи на Марк Шагал – евреин от Витебск в Белорусия. Все едно стенописите в катедралата „Св. Александър Невски” да са рисувани от будист.

Днес Цюрих е стълпотворение от народи и раси. Негри и китайци, нерядко в смесени бракове, се срещат на всяка крачка. Лесно им дават статут на бежанци, при което получават социални помощи 2 400 франка. Средната заплата в Швейцария е 3 000 франка (един франк – 1,27 лв). Но Швейцария е непоносимо скъпа за средния българин. Едно подстригване струва 55 франка, един моден панталон – 450, а един часовник с диаманти на прочутата “Баноф щрасе” – 16 000. В същото време цената на великолепните шоколади в супермаркетите е доста евтина – 1,50 или 2,40 франка. Целият Цюрих е кръстосан от релсите на трамваите. Малцина маркират билети в специалните автомати и тъй като кондуктори няма, повечето хора ползват транспорта безплатно. Сутрин градът осъмва с вестник със заглавие “20 минути” (за толкова се чете), натрупан на спирките, който също се раздава безплатно. Тук е Меката на банките и световните имена в бизнеса и шоукултурата, които разполагат с елегантни вили на склона на предградието Цоликон с поглед към езерото. Един познат ми каза, че за един ден тук могат да се видят повече “Ролс Ройси”, отколкото в Лондон за една седмица. Сигурно е прав. Но в същото време безработицата нараства, наемите се повишават и много младежи или пенсионери не могат да си ги позволят.

Това, което създава атмосферата на Цюрих, а и на цяла Швейцария, е изключителното чувство за сигурност, чистотата, акуратността и любезността на хората. Тук царува такова спокойствие, тишина и ред, че на моменти имаш впечатлението, че живееш в санаториум. Човек може да се разхожда край езерото или по калдъръмените сокаци на хълмовете по всяко време на денонощието, без да се страхува от нищо. Единствените „престъпления” са, когато повикат пожарната, за да свали някоя котка от дърво, или когато експулсират пиян емигрант, който работи на черно.

В цюрихското предградие Кюснахт се намира институтът на големия психоаналитик Карл Густав Юнг, но се оказа, че не мога да го посетя, защото персоналът е в отпуск през целия август. До гарата на Цюрих в един ренесансов дворец е разположен Националният исторически музей, който започва от праисторията и завършва с ХІХ век. Представлява лабиринт от зали, стаи, килери и стълби, в който трудно може човек да се ориентира. Тъй като ландшафтът на Швейцария е планински, ресурси липсват и препитанието е трудно, основният износ на швейцарците в миналото са… войниците. Често братя са се сражавали един с друг в различни армии. И до днес гвардейците на Ватикана са швейцарци. Останах с впечатлението, че днешна Швейцария е изкуствено образувание подобно на Македония. Западната френскоговоряща част на страната вече проявява силни сепаратистки тенденции, но няма да й бъде разрешено да се отцепи. В южната част на Швейцария живеят и около 100 000 италианци. Какво обединява тези хора? Не е езикът, не е религията, не е културата, а общата територия, общата история и общото усещане за уникалност. Швейцарците имат невероятната дарба да оцеляват въпреки всяка логика и няма съмнение, че ще извлекат максималната полза за себе си от бурните глобализиращи тенденции в света.