Докога Църква, народ и държава ще честват отделно светите братя?


Погледнато от собствената ми егоистична гледна точка, най-положителното на църковно-календарният проблем е, че той навярно ще съпътства световното Православие до Второто Пришествие и така до края на живота си винаги ще имам оправдание и поводи да се доказвам като богослов-любител.

Календарологията е интердисциплинарна приложна наука със злощастната съдба на нежелано подхвърляно дете. Родните клирици, богослови и историци, напълно естествено с хуманитарна насоченост на съзнанието, не желаят да вникнат в календарния проблем, погрешно приемайки математическата му страна за много сложна. Това, което човек не разбира, не може и да го заинтересова. Както апетитът идва с яденето, така и интересът и любознателността идват от рационалното и логическото разбиране. Не мога да приема за мъдър стереотипния и нищо не изясняващ отговор на свещенослужителите на БПЦ – Българска Патриаршия (съзнателно употребявам официалното й название съгласно новия й Устав), че “се честват събития, а не дати”, колчем ги попитат за календарния проблем. Най-изтъкнатите съвременни наши историци смятат календарния проблем за маловажен, “само ги бил обърквал”, наред със средновековното летоброене по индикти (последователни периоди от по 15 години). Колко жалко! Календарната дата е еманация, символ на историческата наука.

От друга страна учените физици и астрономи, напълно обяснимо, не се интересуват от календара в качеството му на култов феномен, определящ литургичния годишен кръг за християнската ортопраксия.

Не е маловажен църковно-календарният проблем, щом като старостилците са се уединили в самостоятелен храм “Пресвета Богородица” на бул. “Братя Бъкстон” в столицата със свой самостоятелен епископ.

В съвременното българско православно календарче срещу датата 11 май стои: “Св. Равноапостолни Кирил и Методий”, а срещу 24 май – “Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост”. Светите родни братя грозно и глупаво са откъснати от техния ден. И няма сила в България, която да събуди съвестта на нашите висши клирици, мастити историци и големци-управници за да се поправи веднъж завинаги този наш развален, хаотичен и объркващ православен календар. Кой стопанин би търпял в дома си един полудял часовник, който след като е отброил примерно 12 часа, след 13 минути показва пак 12 часа? Преудивително е дълготърпението на Домостроителя, милостиво допускащ в Своя дом използването на развален планетарно-слънчев часовник, какъвто своебразен часовник е съвременният православен български, румънски и гръцки календар.

Светите братя са равноапостолни защото са станали причина цели народи да се приобщят към Истината. Още през Първото българско царство се е чествала паметта им в деня на тяхната кончина- св. Константин-Кирил Философ на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже са родни братя и неразривно обединени от самото си апостолско дело, се е появило желанието в славянските църкви да бъде обединена тяхната памет в едно общо честване. Общоприето е да се смята, че на първо време това е станало в деня (датата) на Методиевата смърт – 6 април със съответна църковна служба. Но юлианската дата 6 април много често се е падала по време на Св. Четиридесятница, създавайки неудобства за предпасхалния богослужебен цикъл.

Най-вероятно това е била причината същата служба да бъде прехвърлена на 11 май. Искам дебело да подчертая този исторически факт, който категорично доказва, че църковният календар е чисто човешко, административно дело. Той нито е божествен, нито е свещен, нито е душеспасителен ! Упоритите старостилци нямат никакво извинение като фетишизират Юлианския календар, навличайки си грях напълно равен на идолопоклонничеството.

През месец юли 1968 г. БПЦ подготвяйки календарната реформа, станала факт в края на същата година, е замолила Комитета при Министерството на Вътрешните работи по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, държавата и народът да честват празника на славянските просветители не на 24 май, а на 11 май, както е било до 1916 г. Молбата не е била уважена от държавата и бих казал и от нашата общественост. Ето, това е точният момент на “раждането на трагедията” на нашено православно календарче. Трагедията му се корени в неговата дихотомия (двойственост) – дълбоко залегналата в българския бит традиция, някои религиозни празници да се празнуват и по стар стил. Всички ги знаем: 1 януари – 14 януари – Васильовден; 1 февруари – 14 февруари – Трифон "Зарезан"; 25 ноември – 8 декември – св. Климент Охридски и някои други. Обаче дихотомията 11 май – 24 май не е само неформална, битова, а е закрепена законово, защото още от 1986 г. 24 май е официален празник и неработен ден за Република България.

Най-фрапиращите случаи на дихотомия могат да се премахнат много лесно. Достатъчно е само Св. Синод на БПЦ – Българска Патриаршия да прояви добра воля. Като ярко доказателство за това ще припомня случая (прецедента) “Гергьовден”. Св. Георги Победоносец до 1916 г. се е чествал от Църква, миряни и държава на 23 април. От 1917 г. до 1968 г. включително – на 6 май. От 1969 г. до 1976 г. включително – пак на 23 април! Последното научих от казаното във вестник “Телеграф” тази година от д-р Христо Темелски, Директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия. Обаче Д-р Харитон Попов, тогавашен Директор на синодалното издателство, продължава д-р Темелски по-нататък във вестника, по настояване на БКП, през 1977 г. на своя глава поставя Гергьовден на 6 май за да бъде на Деня на овчаря и пастира. И така до ден днешен Гергьовден е единственият неподвижен църковен празник у нас, който се чества все още по стар стил. Както казваше покойният Злати Златев, един от водещите старостилци, в онова време партийци и владици постепенно са се обединили около гергьовското агне, защото ако Гергьовден е бил останал на 23 април много често би се падал по време на Велики пости.

От 1998 г. 6 май законово е определен за официален празник като “Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия”. Следователно след като веднъж БПЦ е направила негласен компромис, за да угоди на държавата, същото е длъжна да направи и в наши дни по силата именно на “Прецедента Гергьовден” и да премести в църковното календарче деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий от 11 май на 24 май.

“Но богослужебният Устав в диоцеза на БПЦ си има годишно последование и е безумие самоволно да се разместват празници!” – биха възкликнали всички свещенослужители в отговор на моето еретично мнение. Веднага бих възразил, че честни и интелигентни свещеници като отец Божидар Главев признават наличието на хаос в Устава вследствие на календарната реформа от 1968 г. Причината вече е пределно ясна – неподвижните празници са по Григорианския (гражданския календар), а Великденът и всички определящи се от него подвижни празници са по Юлианския календар. Съвременното българско православно календарче е двустилно, а не новостилно.

Пак тази дихотомия (двойственост) е в корена на злото. И затова щом Българската, Румънска и Еладска църкви веднъж са казали “А”, тоест частично са приели Григорианския календар за неподвижните празници, те категорично и твърдо трябва да кажат и “Б”, тоест да приемат Григорианския календар и за подвижните празници. Единствено православният зилотизъм ни спъва да направим втората календарна крачка. Няма опасност Папството да асимилира Православието, защото специфичните различия в празниците ще останат. На първо място различията са в съответните национални, ако мога така да се изразя, светии, преподобни, мъченици, блажени и т. нат. На второ място, но не и по значение са много общи празници между католици и православни, които обаче са на различни дати. Ето някои примери:

Църковен празник дати при православните дати при католиците
Зачатие на св. Анна 9 декември 8 декември
Св. Първомъченик и архидякон
Стефан
27 декември 26 декември
Св. братя Кирил и Методий 11 май 14 февруари
Успение на св. Анна 25 юли 26 юли
Архангеловден 8 ноември 29 септември
Св. вмчца Екатерина 24 ноември 25 ноември

По какъвто и да е начин да се реши или да не се реши църковно-календарният проблем в близко или далечно бъдеще, едно нещо със сигурност е неотложно за всички православни в България: Светите братя Кирил и Методий, св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (19 октомври) и св. Климент Охридски (25 ноември), тези три празника, трябва официално да се честват от църква, народ и държава по стар стил, съответно: 24 май, 1 ноември и 8 декември.

Искрено ще се радвам ако намеря съмишленици чрез сайта Pravoslavie.bg.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...