свещеник гоце христов

Завършил съм богословски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1995 година. Свещеник съм от 1994 година. Между 1997 и 2000 година специализирах в Православния център на Вселенска патриаршия в Шамбези (Женева), който е в сътрудничество с Фрибургския и Женевския университети.

До декември 2003 година бях енорийски свещеник в храм „Св. вмчк. Георги Победоносец” с. Черниче, Неврокопска епархия. Оттогава, по Божия воля, съм свещеник в храм „Св. Иоан Рилски Чудотворец”, гр. Лисабон. През месец февруари 2005 година основахме още една българска православна община в Португалия – за българите от градовете Визеу и Мангуалде, която носи името на светите братя Кирил и Методий.

Смятам, че трябва да възвърнем първоначалната форма на светите тайнства, защото много често всичко се комерсиализира и от празник на Църквата превръщаме някои тайнства в частно или фамилно тържество. Дори по време на Светата Литургия днес имаме предимно присъстващи или преминаващи, а не участници в евхаристията.

Освен това мисля, че няма да привлечем хората в храма с „хипер православие”, псевдо благочестие и изграждане на крепостни стени, за да се защитаваме от всичко и от всички. Църквата не е тайно общество, в което се допускат само определени хора. Църквата преди всичко е любов, доверие и търпение. Да си християнин означава не просто да носиш това име, а е начин на живот. Не можем да се отнасяме към хората като невярващи и грешници и после да искаме от тях да участват с радост в богослуженията. Не можем да изгоним дете от храма, защото примерно е заплакало по време на литургията и после да очакваме да възприема храма като свой дом.

Храмът е място за молитва и евхаристия, но той трябва да бъде почувстван от всеки вярващ и като свой дом. Как можем да го постигнем? Много просто – с любов.