Св. Евтимий – Патриарх Български

След коледните дни настъпват новогодишните празници. По Йордановден се поръсваме с богоявленска вода, с вяра за изцеряване на душевните и телесни недъзи и за просвещение на ума. Даваме си обещание, по съвета на св. апостол Павел, през цялата година да мислим и да се трудим само „за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала” (Фил. 4:8).

И колко е хубаво, че светата Българска православна църква, като духовна наша майка, още от първия месец на годината ни предлага такава богата изява на всичко онова, на което ни съветва блаженият Павел. Ако отворим джобните си календарчета, ще забележим, че през месец януари наред с общите ние прославяме и голям брой наши, родни, български светци.

Започвайки със св. Василий Велики и св. Серафим Саровски, ние честваме Господния Предтеча Йоан, великите Антоний, Макарий, Евтимий, светите Атанасий и Кирил Александрийски, св. Ефрем Сириец, Тримата величайши светители, както и преподобни Максим Изповедник със св. мъченик Неофит.

Наред с тях, като православни българи, отдаваме слава и чест и на родните светци: преподобномъченик Онуфрий, свещеномъченик Дамаскин Габровски, преподобните Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Сергий Капиновски и Ромил Видински, светите Григорий и Петър, епископи български, св. цар Петър Български, светите мъченици Сионий Български, Димитрий Сливенски, св. Йоаким, патриарх Търновски, и особено днес чествания св. Евтимий, патриарх Търновски.

Добре би било като родолюбци да създадем здрава традиция за по-голяма богослужебна и всенародна почит на българските светци. В този дух нека спрем вниманието си на честваните от нас днес св. преподобни Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Български.

Св. Евтимий Велики – грузинска икона (XIV в.)

За преподобния Евтимий Велики нека поменем само, че бил голям борец за светото Православие, ревностен устроител на православното монашество, велик разпространител на Православието, дори в императорския двор, внедрител в живота на решенията на Третия вселенски събор (451 г.), чудотворец и любим учител. Чуйте интересен негов съвет, важен и за нас днес: „Преди всичко имайте любов помежду си; каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта; (…) пазете в чистота вашите тела и души! Пазете устава на светата Църква! Помагайте на страдащите! (…) Всичко, що имате, делете с бедни и странници, и Господ няма да ви остави със Своята милост!”

Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква е, несъмнено, св. Евтимий, патриарх Български. Рожба на болярския род Цамблаковци, този богоизбран мъж поел пътя на духа. С вродено влечение към богосъзерцателен живот, той напреднал в аскетическия подвиг като помощник на преподобни Теодосий Търновски, като населник на патриаршеския манастир в Цариград, като подвижник в светата Атонска лавра, като брат в Зографския Славянобългарски манастир. Запасен с превъзходни знания, след завръщането си в Родината той построил близо до Търново църквата „Св. Троица” и с учениците си се заел с отговорна работа – поправка на богослужебните книги, опресняване на българския книжовен език, подобряване на българския правопис върху основата на езика на светите братя Кирил и Методий.

От 1375 г. св. Евтимий светителствал като търновски патриарх през най-тежкото време за българския народ – падането ни под турско робство. В съзнанието ни св. Евтимий остава като един великан на духа, пазител на православното наследство, защитник на здравите нрави в обществения живот, ревнител за здравината на семейството, от което зависи здравината на държавата, духовен баща за бедни, страдащи и онеправдани. Голям молитвеник, аскет по живот, св. Евтимий раздавал богатствата на душата си и светел всред дома на цялата българска църковна и национална общественост. Всички чужденци, влезли в общение с него, отнасяли със себе си най-благоприятни впечатления. Към св. Евтимий се обръщали за съвет и поука Киево-Московският митрополит Киприян, Угро-Влашкият митрополит Антим и Тисмаският игумен Никодим.

Най-незабравима обаче остава неговата проява като писател и особено като добър пастир, който полага душата си за овците. Царят напуснал столицата, но патриархът – не. „Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!” (Ив. Вазов) Като истински народен защитник той се явил лично при завоевателя и го изобличил за неговото лукавство. Последвало осъждане на смърт чрез посичане при Лобната скала. Обаче става чудо, толкова необходимо както за патриарха, така и за нещастния ни народ: в момента на убийството ръката на палача се вцепенила и мечът паднал на земята.

Затрогваща е и картината на сбогуване на народа с обичния патриарх, тръгващ на заточение. Самите камъни на града плачели със сълзи. Всеки желаел да се доближи до великия заточеник: едни целували ръцете му, други – нозете му, трети – дрехите му; някои късали тревата под стъпките му за благословение и спомен, други отдалеч измолвали неговия прощален благослов.

Ние, православните българи в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, тачещи св. Евтимий като български ангел пазител, много често си спомняме последните думи на разлъка със светия патриарх: „На кого ни оставяш, добри пастирю?” – с плач питал народът. А той – и сам просълзен – отговорил: „На Пресветата Троица ви оставям – и сега, и вовеки!”

„И сега, и вовеки!” Ей, български православен народе, запомни ли светите думи на Светейшия патриарх. Нека ги повторим още веднъж: „На Пресветата Троица ви оставям – и сега, и вовеки!”

Затова го и тачим днес с прослава и чест. Защото тези думи на втория Йеремия за нас, българите, били упование в Божествения промисъл и се сбъднали досущ и през турското петвековно робство. Те важат и сега в нашето неспокойно време, и вовеки, когато българският род в православна вяра под омофора на св. Евтимий ще пребъде за слава, чест и поклонение на Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.

Из книгата на митрополит Йосиф „Да пазим Божия закон“, ИК „Омофор“ 2009 г.