Американският журналист Род Дриър прие православието



Род Дриър (Rod Dreher) е редактор на неделната коментарна секция на Далас морнинг нюз и автор на известната книга "Crunchy Cons", претърпяла досега три издания в оригинал. Изразът, измислен от самия него и придобил широка популярност, е трудно преводим – с него авторът обозначава хора с консервативни схващания, най-често религиозни, които се стремят да опазят себе си от пороците на консуматорското общество. Дриър живо се интересува от техните духовни търсения, желанието им да преоткрият по-простия и здравословен начин на живот от миналото, противопоставянето им на либерализма и потребителството, неморалността и аборта. Обект на изследването му в книгата са католици, православни, протестанти и евреи.

Дриър е методист по рождение, през 1992 година приема католицизма. В статия от миналия четвъртък той разказва как наскоро е напуснал Римокатолическата църква и е преминал в православната вяра.

Най-непосредствената причина за това е трагедията със сексскандалите, разтресли Римокатолическата църква в Съединените щати, които Дриър разследва като журналист. След сблъсъка с тези мрачни явления сред целибатното свещенство той започва да губи доверието си в католицизма. Това, което най-много го кара да преосмисли вярата си обаче, е безсилието и усещането за липсата на здрава почва, породени от „упадъка на литургията и катехизацията” в американските католически храмове. Дриър споделя: „Бях станал като онези католици, които смятат, че да си погълнат от противоречията в Църквата и църковната политика е същото като да си погълнат от Христа. С приятелите ми се впускахме в дълги дискусии с часове за това, какво не е наред в Църквата, и всичко, което казвахме, беше истина. Но ако продължавате все в този дух, това си има своите последици. Една нощ, след като приятелите ни католици, с които водихме дълъг и оживен разговор през цялата нощ, си тръгнаха, двамата с Джули (съпругата на Дриър) стигнахме до заключението, че сме прекарали цялата нощ говорейки за Църквата, без да споменем нито веднъж Иисуса. Джули каза: „Имаме нужда по-малко от Петър наоколо и повече от Иисус”.

След месеци двамата вземат решение и посещават православната енория „Свети Серафим” в Далас. Това, което изпитват, Дриър изразява с думите: „Там има живот”. След време Род и Джули са поканени на вечеря в дома на архиепископа. Най-много ги впечатлява фактът, че гостуването прилича на голямо семейно събиране. „Домът на владиката беше претъпкан с енориаши, които празнуваха празника… с празник. Архиепископ Дмитрий беше в средата между тях и изглеждаше като стария Гандалф. През всичките си години като католик не съм срещал хора, които така да общуват с епископа си. Всичко беше толкова смайващо – общуването, молитвеното настроение, усещането за семейство. Не бях си давал сметка, колко много жадувах за църковно общение. Джули, която беше израснала в Евангелската църква, каза, че това е нещото, което я е съпътствало през цялото й детство и което е оставила, когато е станала католичка. Спомням си какво си мислех тази нощ по повод усещането си по време на литургията и след това на този енорийски празник: „Това е, което мислех, че ще бъде католицизмът, когато го приех”. И си казах, че наистина няма причина католицизмът да не може да бъде това. Не че православните владеят някаква извънредна магия. Но така стоят нещата”.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. mirko каза:

    „И си казах, че наистина няма причина католицизмът да не може да бъде това. Не че православните владеят някаква извънредна магия. Но така стоят нещатаИ си казах, че наистина няма причина католицизмът да не може да бъде това. Не че православните владеят някаква извънредна магия. Но така стоят нещата“

    Дано човека открие истинския смисъл да бъде православен иначе вероятно пак ще си сменя вярата скоро… Може найстина и в някоя претестантска секта да му е семейно, но Животвори светия дух – а него само няма да намери в еретическия римо-католицизъм или сектантското протестанство

  2. Владислав каза:

    Не знам колко стабилно е такова обръщане във вярата. В добра посока е вървял – вярно. Но мотивацията му е съмнителна. Дано да се задържи в православието и да не се „разочарова“ и от него!…
    Впрочем, ако живееше у нас в България, никакъв „Гандалф – епископ“ нямаше да види и съвсем нямаше да е убеден, че в Църквата „има живот“. Целибатно свещенство може да няма, но ако си мисли, че и тука няма золуми – много се лъже. И изобщо, не това е определящо за истинността на вярата. Тук при протестантите много повече може да се почувстваш „в семейство“. Всъщност именно това е, което изобщо не се забелязва при нас. И сега какво? Да станем протестанти?…
    Какво изобщо определя избора на изповедание? Догматиката? Общуването със събратята? Мистиката (молитвените преживявания)? Социалната дейност (милосърдие и т.н.)? Духът? Св. Серафим Саровски е казал: „Придобийте Св.Дух и около вас хиляди ще се спасят“. А впрочем, по какво можем да видим, че Св. Дух е сред нас? Личи ли си по нещо? Как да се усети и как да се спасят хилядите?
    Да, горкият мистър Дриър. Не той, объркания, е избрал Църквата, а Бог е избрал него. Късметлията мистър Дриър! Попаднал е на точното място в точното време. Божа работа. Слава на Бога!

  3. proben каза:

    добре, че Православието го е видял отразено в някой, който прилича на Гандалф, че като знам на какви може да попадне… Ам-гъл пасти да яде. Но като цяло православните повечето сме като Сам Майтапер.

  4. енравота каза:

    „упадъка на литургията и катехизацията” в американските католически храмове“ – това го е отблъснало от католицизма, а това:“Най-много ги впечатлява фактът, че гостуването прилича на голямо семейно събиране. „Домът на владиката беше претъпкан с енориаши, които празнуваха празника… с празник. Архиепископ Дмитрий беше в средата между тях “ – го е привлекло – Общуването, молитвеното настроение, усещането за семейство…..но за тия „усещания“ е „виновна“ Евхаристията….всъщност, Владислав, тия неща се забелязват и при нас, но в онези църкви в които има живот – т.е. Евхаристия

  5. popov9333 каза:

    Да, напълно съм съгласна с енравота! Който търси намира и него Бог го намира! Ана-Мария