За формата на кръста

Формата на кръста сама по себе си, както и характерните му атрибути, не са заемали важно значение в духовния живот на християните в миналото. Преди всичко е важен изкупителният подвиг на Христос, след който кръстът става знак за нашето изкупление. Свети Августин пише: „Външният белег на християнина е знакът на кръста”. При все това, за мнозина е любопитно в исторически план да си отговорят на въпроса каква е била конкретната форма на кръста, на който е разпнат Спасителят на човечеството.

В дохристиянско време в Римската империя кръстът (лат. crux) е символ на позора, оръдие за наказание на роби или на хора от низшето съсловие. Разпъваният бил завързван на кръста. Над главата на мъченика заковавали табелка, на която изписвали каква е вината на осъдения. Под краката му забивали късо дърво, за да може страдалецът в нечувани мъки да опира на него натрошените си от гвоздеите ходила, в отчаян опит да облекчи страданията си. Дървото заковавали само с един пирон. Това го правило подвижно и нестабилно. Всъщност така се увеличавали страданията. Затова и стъпалото под краката се изобразява в иконографията и в стенописите наклонено. След време наклонът на това стъпало придобива символичен смисъл. Дясната му страна е издигната в памет на разкаялия се разбойник, избрал пътя на спасението преди смъртта си. Спуснатата лява страна пък символизира света на мрака, където си остава прикован отказалият да се разкае разбойник.

Вероятно тялото на Господ също, според обичайната процедура, е било завързано с въже към разпятието. Едва ли само пироните биха могли да удържат човешкото тяло в продължение на няколко денонощия, ако са приковани дланите, както е изографисано в повечето иконографски мотиви. Ала дори да са заковани ръцете над китките, тялото пак би паднало под напора на собствената си тежест.

Католическото и православното Разпятие се различават по начина, по който представят в изобразителното изкуство приковаването на краката на Иисус. Католиците изобразяват нозете на Спасителя приковани с един общ гвоздей. В православната иконография нозете са приковани поотделно. На Запад имат своя логически аргумент за своята традиция.

Известно е, че католиците съхраняват предмети, за които твърдят, че са свързани непосредствено с живота и страданията на Христос и на Неговите апостоли. Такива са Торинската плащаница, част от оковите на свети апостол Петър и др. Сред тези свещени реликви са и три пирона, съхранявани в Рим, за които твърдят, че са тъкмо онези, с които е бил прикован Христос. Според католиците, четвъртият пирон или е изгубен, или изобщо не е съществувал. Това е и аргументът да се изобразяват краката на Христос, за които е използван един пирон, макар че физически това изглежда съвсем неправдоподобно. Впрочем и при представянето в изкуството на католическото Разпятие има едно съществено изключение – Разпятието на Ордена на францисканците.

През деня разпънатите се измъчвали от горещина, от жажда и от насекоми, а през нощта – от силен студ. Ако след няколко денонощия страдалците били още живи, войниците ускорявали мъчителния им край. Нанасяли им удари с мечове в пищялите, за да умрат от кръвозагубата. Както постъпили с разбойниците от двете страни на Христос, но не и с Него, който вече предал духа Си. Освен че били завързвани с въжета, които държали основно тялото на дървената конструкция, пироните, с които приковавали осъдените, увеличавали неимоверно страданията и трябвало да ускорят смъртта.

Всъщност, каква форма е имала кръстната конструкция, на която е бил разпнат Христос? Този въпрос продължава да предизвиква дискусии сред светски историци, археолози, антрополози, филолози и богослови. Отговорът продължава да бъде търсен до ден днешен в писмените сведения, оставени от църковни писатели и от отците на Църквата. Както отбелязва Хосе Алберто Фюрке през втората половина на ХVІІІ век, сред антрополози и археолози започнали „горещи и ярки спорове… за произхода и значението на кръстообразните символи” – включително и по въпроса какава форма е избрана за Разпятието на Богочовека. В Посланието на Варнава при обяснението на думите на пророк Иезекиил (Иез. 9:4) е написано: „Каза Господ: дойди насред града (Йерусалим) и изобрази тау върху лицата на всички страдащи заради беззаконията”. И още: „буквата тау ще ти бъде кръст”. Тертулиан казва: „Гръцката буква тау (нашата латинска „Т”) е образ на кръста”.

Езическо карикатурно изображение на разпятие от ІІІ век, открито през 1857 г. при разкопки на Палатинския хълм в Рим, има също Т-образна форма.

Приема се, че кръстът е възприет като основен християнски символ през ІV век. Една от неговите най-ранни форми, възприета от Христовите последователи, е във вид на буквата „Т”. Известен е като Тау-кръст, по едноименната гръцка буква (лат. crux commigga или patibulata). Всъщност, по-известен е като „разбойнически”, тъй като това била най-разпространената конструктивна форма на съоръженията за осъдените. Най-популярен Тау-кръстът е с името Антониев кръст, тъй като светецът, основоположник на християнското монашество, го въвел като почитана форма. Някои библеисти приемат, че Иисус е разпнат именно на този вид кръстна конструкция.

През ранното Средновековие се употребява в наказателната практика кръст с форма на латинската буква „Y”. В гравюра от Средните векове е изобразено такова разпятие. Тази кръстна форма е известна повече като декоративен елемент, използван за украса в преписи на Новия Завет. Вероятно затова носи името „библейски кръст”.

Друг вид мъченически кръст е във форма на буквата „Х” (crux decussata). На него бил разпнат свети Андрей Първозвани. Той също се употребявал по времето на земния живот на Христос.

Сред най-популярните кръстни конструкции за наказание била тази с два перпендикулярно пресичащи се елемента, образуващи четири рамена (crux immissa). В хералдиката е познат като гредов, а в иконографията като латински, с удължено долно рамо, или гръцки, с равни рамена. Осъдените на кръстна смърт носели до лобното си място на раменете си хоризонталната греда от оръдието на смъртта си.

Най-многобройни обаче са писмените свидетелства и веществените паметници, които потвърждават тезата, че Христос е разпънат на латински кръст (crux immissa), тоест с форма на две перпендикулярни греди. Ириней Лионски и Иустин Философ пишат за петраменен Христов кръст. Иероним сравнява кръста на Иисус с летяща птица, а Иустин – с пророка Моисей, прострял ръце за молитва. Тези сравнения също свидетелстват за четирираменната форма на Христовия кръст.

Някои светски историци поддържат становището, че Богочовекът е бил прикован на обикновен вертикален стълб (crux simplex). По онова време в Римската империя приковаването на обикновен стълб е също разпространено, особено в източните провинции. На репродукция в книгата на фламандския филолог Юстус Липиус (Антверпен, 1629 г.) е изобразен наказан на такъв стълб, с надпис на латински език  crux simplex. По време на Римската империя гръцката дума „ставрос” (кръст) се използвала не само с първоначалното си значение, но и за означаване на дървени оръдия за наказание с различна форма – от обикновен стълб до Т-образен, четирираменен или шестраменен кръст. Професор Паул Вилхелм Шмит от Базелския университет в своя труд „Историята на Иисус” посочва, че гръцката дума „ставрос” означавала всеки изправен ствол на дърво или стълб. „Според евангелските повествования, Иисус е могъл да бъде разпнат единствено по най-простия начин, какъвто е практикуван от римляните – изтъква проф. Паул Шмит – окачване на голото тяло на стълб, който Христос е носил или влачил към Своята Голгота.

През 1936 г. представители на Свидетели на Йехова обръщат внимание на факта, че евангелистите не конкретизират каква форма е имала конструкцията, на която е разпънат Христос. Те обаче също изтъкват, че думата „ставрос” в класическия гръцки език означавала просто вертикален стълб или кол.

Някои историци извеждат Т-образната форма на кръста от древна Халдея, като символ на бог Тамуз. Други пък откриват първообраза на Христовото разпятие в древния египетски символ на божествения знак Анх. Според тях в средата на ІІІ век, за да укрепи позициите си, Църквата вероятно е направила компромис с учението си, приемайки езичници в лоното си, позволявайки им да запазят и дори да внедрят в самата нея свои традиционни знаци и символи. Според тези тълкуватели вероятно тогава езическият Т-образен кръст е приет от християните за обозначаване на кръста на Спасителя.

Мнозинството от биб­леистите предполагат, че писателите на Новия Завет са си служили с общоприетия гръцки език койне. Историци и филолози, изучаващи днес този език, предполагат, че думата „ставрос” е преминала в койне от класическия гръцки заедно със своето значение. В класическата гръцка литература думата „ставрос” никога не е означавала кръст, настояват тези опоненти. В коментар към превода на Бибилията, издадена от Оксфордския университет, се изтъква: „Омир употребява думата „ставрос” за обикновен кол, стълб или греда. И с това си значение тази дума се употребява в цялата класическа гръцка литература. С нея никога не са се обозначавали две греди, прикрепени една към друга под някакъв ъгъл”.

Критиците на тезата, че Христос е разпнат на стълб се основават на различията между древногръцкия и гръцкия език от І век. Така например йеромонах Иов отговаря на споменатите доводи по следния начин: „Изтъкнатите аргументи за това, че Христос не бил разп­нат на кръст, а на стълб, са обикновен софизъм. В основата му лежи тенденциозно логическо нарушение – груба подмяна на термини. Разглеждат се лексикални особености на класическия гръцки език, а след това се разглежда езикът от апостолско време и се смесват неоснователно някои техни особености. Границата на класическия гръцки език е до IV век пр. Р. Хр. След завоеванията на Александър Македонски започва епохата на елинизма. За неговата култура е характерен синтезът между гръцката и някои източни култури. През 146 г. пр. Р. Хр. Рим разгромил Ахейския съюз и установил господство над цяла Гърция. През II век пр. Р. Хр. римляните пренесли от картагенците най-жестокия вид наказание – разпятието”. Факт е, че в съвременния гръцки език думата „ставрос” се превежда недвусмислено като „кръст”. А в Новия Завет за „стълб” се използва отделна словоформа – стюлос (Тим. 3:15; Гал. 2:9 и др.). В Стария Завет „ставрос” не се използва.

Опитите да бъде оспорена формата на Кръста, на който е разпнат Изкупителя на човечеството, като основен християнски символ не са от вчера. Те датират отпреди столетия и очевидно ще продължат. Много от тези провокативни напъни се подклаждат от либерални богослови, филолози и историци. Известно е, че за либералното мислене е характерно личното и дори своеволно тълкуване и подправяне на библейските истини. Неоспорима и непреходна си остава обаче истината, че Разпятието на Спасителя си остава основен стълб на Христовата вяра.

Списание Свет, бр. 8/2010

Поръчай >>>

Свали списанието като PDF файл >>>