Ние ли сме виновни?


Наскоро слушах едно предаване по Дарик радио за имотите на Църквата във връзка с действията на Църковния събор в Рилския манастир. Позицията на БПЦ се защитаваше от г-жа Панайотова, известна като рупор на Синода и фанатичен поддръжник на ръководството и статуквото в църковните среди. Защитата на г-жа Панайтова пред опонента й и разгневената слушателска аудитория преминаваше през три основни точки.

Първата е историческата заслуга на Църквата за спасяването на нацията през вековете чрез духовно водачество на българите. Втората е ангажираността на клира в богооткровената му мисия, която народът не разбира и не може да оцени. Третата е липсата на ангажимент от страна на обикновения българин за спасяването на душата му и следователно отказа му да участва в църковния живот.

Тази защита се основава на два постулата. Първият: Църквата има исторически заслуги и затова трябва да се фаворизира в България. Другият постулат е виновността на съвременника за неучастие в духовния и църковния живот на страната и на клира. От това следва, че той е непосветен да разбере голямата задача на Църквата и тежката служба на нейните служители.

В логиката на защитата си обаче г-жа Панайотова постъпва като комунистически партиен секретар. Тези хора настояваха за историческа мисия на партийните кадри и виняха българите, че не се трудят достатъчно за постигането на комунистическо общество, което ще разцъфти в светлото бъдеще върху остатъците от разгромения капитализъм. Съответно чрез внушаване на чувство на вина на населението комунистите ни караха да работим ангария и не даваха нищо на хората, които живеят и действат в името на каузата, като изидгаха за обществени примери не хора, които могат да работят за обществото и България, а хора, които участват в политикономически комбинации и партийни схеми. Заедно с това се награждаваха верни, а не заслужили другари, съществуваше фалшива героизация на хората, взели участие във въоръжената борба против капитализма и фашизма и съществуваше система за идеологическа чистота на българите, която работеше с ограничена информация, лъжливо скалъпена история и репресии над хората, които мислят и чувстват живота по друг начин от разрешеното от партията светоусещане.

Днес политиката на Църквата силно наподобява комунистическата идеология, пропаганда и практика – може би защото в своята историческа закваска комунистите се поучаваха от примерите на идеологическо зарибяване на населението, а тук християнството има сериозен опит и сериозни достижения в средствата за въздействие и внушение на масите. Говоря за християнството в световен мащаб с всичките му вариации и форми, които историята познава, а не само за опита на православието. Затова искам да задам въпроси относно стратегията и политиката на Църквата по узаконяване на нейните привилегии и претенцията й да бъде фаворизирана в модерното българско общество – защото г-жа Панайотова е официален представител на тактиката и стратегията на Синода.

С какво сме виновни за състоянието на БПЦ?

Питам: с какво сме виновни, че нямаме модерен български богослов на световна класа? С какво сме виновни, че нивото на подготовка в Семинарията и Богословските факултети отстъпва на нивото в светските училища? С какво сме виновни, че представителите на БПЦ нямат исторически, етнографски и народоведчески проучавния за миналото и настоящето на българския народ? С какво сме виновни, че БПЦ не разполага със социологическа извадка за характера на българската религиозност и състоянието на богопредставата у модерния българин? С какво сме виновни, че архивният и библиографският фонд на православието у нас е изключително беден и остарял? С какво сме виновни, че за разлика от богослова, атеистичният професор знае класически и чужди езици, има две-три специалности и познава из основи чуждестранния опит в областта на богословието, философията и принципите на образованието? С какво сме виновни, че повечето духовници у нас са минали курсове по диалектически и исторически материализъм и това е оставило отпечатък в системата на тяхната вяра и богопредстава, съответно политологични и социологични представи и разбирания за мястото на свещенодействието в обществото?

С какво сме виновни, че владиците тънат в лукс и разкош, возейки се в скъпи коли и снабдени със скъпи предмети на ежедневието, а верните миряни тънат в мизерия? С какво сме виновни, че проповедите са остарели, не са на нивото на грамотност на средния българин, а Църквата няма позиция по проблемите и въпросите на модерността? С какво сме виновни, че светското общество предлата пълна алтернатива на религиозния живот, в която лекарят, учителят и социалният работник са на по-високо интелектуално и чисто човешко равнище от духовника? С какво сме виновни, че БПЦ не пише история на религиите по нашите земи и няма история на Църквата, които да обосноват научно и познавателно защо Православната Църквата е истинската Църква и защо и в какво се състои нейната световна историческа мисия? С какво сме виновни, че нямаме християнски философ от световна класа?

С какво сме виновни, че в България се канят руски, гръцки, сръбски и английски богослови и духовници, което собствено оспорва претенцията на БПЦ да бъде българска религиозна общност и на практика подкопава помощта на национално настроените миряни към Църквата? С какво сме виновни, че верните миряни и граждански лица по патриотични подбуди помагат на БПЦ, а БПЦ не им се отблагодарява по никакъв начин, дори и не се интересува как живеят в условията на пазарна икономика и несправедливо и безчестно демократично общество?

С какво сме виновни, че БПЦ претендира да е вселенска, а в българските храмове и манастири няма Библии, свещени текстове и пълна история на България на английски, френски и немски езици? С какво сме виновни, че Синодално издателство на практика няма дейност? С какво сме виновни, че почти никой по-буден българин не чете Църковен вестник? С какво сме виновни, че БПЦ се стреми да запази повече храмовите служби, наместо да развива християнската логика и етика в съзнанието и мотивацията на действие на представителите на българския народ? С какво сме виновни, че БПЦ инвестира огромни средства в материалните форми на култа, а подготовката на верните християни са без финансиране?

С какво сме виновни, че главният мюфтия говори за милост, благотворителност, щедрост и справедливост в посланията си, а БПЦ говори за политически акции, за секти, за имоти и прави манифестации с български и чужди чудотворни икони, макар чудо през последните 20 години да не се е случвало в България?

С какво сме виновни, че БПЦ се ориентира към проповед сред децата, докато за възрастните и най-пострадали от атеизма и най-онеправдани от прехода българи няма никакви целеви програми за спасението на душата им? С какво сме виновни, че когато има нужда от нас, БПЦ ни призовава в името на патриотични, граждански и национални идеали, а когато успее да се закрепи в обществения живот, БПЦ се прави, че ни няма? С какво сме виновни, че помагаме на Църквата както можем, а в замяна получаваме интриги, сплетни и машинации с цел доминация над личността, която спекулира с нашия порив да следваме Христос и апостолите? С какво сме виновин, когато всякаква профана и душегубна музика ни залива, щедро финнасирана и пропагандирана от новата констелация, а БПЦ нищо не прави за да ни предпази от нея? С какво сме виновни, че в България няма нито едни филм, нито едно световно произведение, което да говори за истините на християнството, докато БПЦ не дава и лев на българските творци и не финансира мащабни произведения на изкуството у нас и в чужбина? С какво сме виновни, че получихме образованието и възпитанието си без участието на БПЦ и сега плодовете на това образование се използват безвъзмездно от Църквата? С какво сме виновни, че критерият за сравнение на БПЦ е селският пияница и местен главорез, от които Църквата получава дарения и помощи, а не е световният професор и международно признат учен в областта на богословието, философията и хуманитаристиката? С какво сме виновни, че световните издателства и масова литература не се интересуват от произведенията на българското богословие и философия освен ако не наливат вода във философията и логиката на новия световен политически ред? И т.н. за да не бъда пространен в оценката си на състоянието и характера на БПЦ в този исторически момент.

Това са въпроси пред тактиката и стратегията на БПЦ, изразени в думите и делата на нейните хранени хора, които впрочем трябва да се запитат, подобно на прословутите ни модерни владици, какво е световното и непреходното в техните текстове, дела и помисли, та да претендират, че участват в изпълнението на национална и вселенска мисия, заради която Църквата има огромни имоти и финансови средства, привилегии от всякакъв характер и политикономическа симпатия от силните на деня в България и родствените православни държави.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

13 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Статията на Чурешки слага пръст в раната. Той изхожда от презумпцията, че миряните не са виновни за нищо, а Българската църква е виновна за всичко. Изброих наум поне 20 лъжи или неточности в статията. Но основната му поанта е вярна – след 500 години османско господство, 70 години войни, въстания и подривна дейност и 50 години комунизъм БПЦ е в трагично състояние.
    .
    Въпросът е друг – какво всеки от нас прави за вярата? Извинявам се, че ще говоря за себе си, но напоследък водя курс за отношенията между евреи и християни за студенти от няколко специалности. В курса участват 49 души! Накарах ги да отворят Библията, да се запознаят с основните събития и лица в нея, прожестирах им филми на DVD за гоненията и Холокоста. Повечето признаха, че ако не беше този курс, никога нямаше да се докоснат до религията. Един събуден интерес, който се надявам да остане траен.

  2. nik08 каза:

    Щом търпите тези хора да петнят църквата, сте повече от виновни и сте техни съучастници в престъплението. Какво направихте или какво ще направите за да се промени това статукво? Ето един лесен отговор: Нищо, защото така ви харесва, така ви изнася, защото така се лови риба в мътна вода. Защото сте същите като тях… нали те ви отгледаха и ви научиха…….

  3. anima_mea каза:

    Извинявам се много, но не сме единствените дето са били 500 годин по „турско“, 50 под комунистическо и прочее. Християните в Близкия изток са 1400 години под „арабско-ислямско“, влашко-румънската чокойщина е била много по-брутална от османския гнет, както и румънският комунизъм бе по-брутален от управлението на правешкия хитрец. Сякаш другите народи са живеели в мир и благоденствие, с песни и танци, а само ние, клетите, сме се развили-недоразвили с „обнажен меч срещу свирепата съдба“.
    Без ни най-малко да съм клерикал и да виждам ясно състоянието на клира, изпитвам все по-голямо раздразнение от подобни писания. Ми да стане Чурешки един владика и да възпламени в християнска добродетел безвиновната тълпа. То този клир не идва с космическа ракета директно от небето, а извира от дълбините на същия този народ, дето все друг му е виновен и все друг трябва да му почисти кочината пред блока. Това са реалностите. Но християнството е като любовта, защото самото то е любов, а любовта е „въпреки“, а не „защото“, и в това „въпреки“, няма място за – аз не те обичам, защото ти не ме обичаш и защото 500 години тук турци вилняха.

  4. kolyo каза:

    Братя во христа, помогна ни бог за да има повече такива статии които просвещават и доказват по безспорен начин, че болната наша духовност и ценностна система са на кръстопът.В статията има изключително много истини но което е по важно има и показан път на спасение.Наистина трябва да се обърне внимание на просветителската работа на БПЦ, т.е. когато имаме едни просветени клирици които да водят един пълноценен духовен живот сред енориаршите си тогава резултатите ще са налице.Ние трябва да се обърнем и да изучаваме пътищата духовни на нашите просветители и възрожденци техния бит и как са проповядвали словото божие сред османски поробители и гърчеещ се стопански елит по понашите земи.От статията разбрах едно нов Паисий ни трябва, също така нов отец Сойко Владиславлев по късно Софоний Врачански, който да разпространи словото божие.

  5. refab каза:

    „С какво сме виновни, че Синодално издателство на практика няма дейност?“

    Ако не бяха издателства като „Омофор“ и „Зограф“, никой, ползващ само български език, нямаше да знае почти нищо за православието, освен свещопалство, ритуалщина и основни истини, но казани „на едро“, т.е. едва ли не, напр. с отричане на Преданието -нещо парадоксално!
    И преди съм питал: има ли „пръст“ БПЦ по определено в работата на издателството „Зограф“? Питам за да не се получи несправедливо обвинение спрямо Синода и т.н., в липса на издателска дейност!

  6. Idiot каза:

    Писнало ми е от журналисти. Все търсят истината и все не я намирате.
    Какво искаш? Да тръгне дедо поп с камшика в ръка и да изкарва миряните като пъдар всяка неделя ли!?! Спасението без самопринуждение не става. Който иска да иде на гости в Божия дом и да вземе участие в литургията, става и отива на църква. Който не ще – не ще. Правя уговорката, че ходенето на литургията в неделя съвсем не е билет за рая. Толкова много ми се иска да напиша любимата си тирада за журналистиката, че чак ме засърбяват ръцете. Но няма да се повтарям. Всички ние много обичаме да гледаме в чуждите панички, но в нашата никой не даваме да гледа. НАЛИ ТАКА!?! Драскачите все заемат едни такива героически пози на правдолюбци и задават тенденциозни въпроси, на които отговорите се саморазбират. (Тук следва една сочна псувня за правдолюбците.)
    Питали гарджетата гаргата:
    -Мамо, много ни е оцъкано гнездото. Защо не вземем и да си намерим друго?
    -Ех, деца, с тия дупета и друго да си намерим, пак ще го оцъкате.
    Епископите и клира ни не са ангели небесни. При тях си има правила, които трябва да се спазват. Имат си и Началник. Тоя Началник един ден ще им иска сметка за всичко. За всичко от всеки.

  7. Дон Кихот каза:

    Ясно е, че не става с камшик. По времето, когато ставаше така (Античността и Средновековието), нямаше нужда от бой, защото хората и без камшик бяха вярващи.
    .
    Свещениците имат вина, защото не правят нищо да разпространяват православни книги, да създадат свои сайтове, да проповядват умело и убедено дори в редките случаи, когато ги канят (например погребения). Владиците също са виновни, защото на практика не контролират свещениците, а си гледат рахатлъка.

  8. Kerigma каза:

    Първата ми реакция бе да кажа: Какъвто народа такива поповете и владиците!
    Но като помислих си думам – дано тази добра статия да послужи за дискусия и катарзис в нашето общество, а не само да се дъвче и преживя от редовните участници в този форум.

  9. Дон Кихот каза:

    Истинският ужас е тук, в една продадена и опозорена църква:

    http://www.dveri.bg/content/view/7448/29/

  10. FTR каза:

    Авторът поставя изкуствено разграничение между клир, като го нарича „БПЦ“ и църковен народ, а после търси да обвини едната страна и да оневини другата.
    „С какво – кай- сме виновни?“
    Ами с всичко това сме си виновни. И?

  11. hpberov каза:

    точно това ще са част от въпросите пред БПЦ в следващите десетилетия, защото както виждаме в момента, тя нещо не може да гледа напред. Причините всички ги знаете. Докато търсим вина у себе си и у хората, които отдавна трябваше да бъдат вече деликатно и по собствени мотиви отстранени, няма да се върви напред! С мълчанието си сме виновни всички.

  12. eko каза:

    Всички са виновни с равнодушието си към Бог