Беседа в Неделя на Страшния съд
Евангелието на любовта завършва със Страшния съд! Господ Христос е Бог на Любовта, а ето, завършва историята на света, историята на всички народи със Страшния съд… Той ще съди всички народи и всеки отделен човек (2 Тим. 4:1; 1 Петр. 4:5). Това е завършекът на нашата човешка история, това е моят и твоят край, това е краят на всяко човешко същество.
На Страшния съд благият Господ ще съди всички в славата Си. Бог на Любовта в същото време е и Бог на Правдата; и ето, Той ще произнесе последен съд за мене и тебе. Какво си направил с този живот, който Той ти е дал, какво си направил със своите братя на земята, с хората, какво си направил с Евангелието?
За какво е дошъл Той в този свят? Дошъл е, за да ни покаже как трябва да живеем и чрез този живот да си осигурим вечния живот. От днешното Свето Евангелие чухте, че на Страшния съд, пред престола на Господа на славата, има само два пътя за човешкото същество: единият, който води в Царството Небесно, и другият, който води във вечния огън. Трети път няма. И всеки от нас трябва да тръгне по единия от двата пътя.
От какво зависи дали пътятще ви отведе в Царството Небесно, или във вечния огън? В днешното Свето Евангелие Господ ни е казал защо ще осъди всеки човек на вечни мъки, ако е заслужил, или ще му даде Царството Небесно, пак ако е заслужил. Какви са везните, на които Господ ще мери нас и нашите земни животи в деня на Страшния Съд?
Господ обявява, че всеки човек е христоносец, всеки човек носи в себе си един невидим малък Христос, всеки човек носи в себе си невидимия Бог. И когато правиш добро на човека, ето, ти правиш добро на Христос, Който е в него, правиш това на Бога, Който е в него. Нахранил си гладния: Спасителят казва, че си нахранил Него; нахранил си Него, Който е в гладния. Напоил си жадния, кого си напоил? Пак Него, Господ Христос, Който е в жадния човек. Приел си госта: ти си приел Бога. Посетил си болния: ти си посетил Христос, Който е в него. Посетил си затворения в тъмница: ето, ти си посетил Господ Христос.
Какво е човекът? Човекът е христолико същество, което се състои от душа и тяло. Тялото е от земята, а душата от Бога. Божи образ, жива Божия икона – това е душата на всеки човек, не само християнин, но и на всеки човек изобщо, и на езичника. Сътворил е Адам и Ева по Свой образ и подобие (Бит. 1:27; 2:7). Така човешкото същество всъщност е богоносно същество. Такъв е всеки човек, всеки човек без изключение.
Затова в Евангелието е казано: всеки човек, идващ в света, озарява единствената истинска светлина – Господ Христос (Йоан 1:9). Когато спуска в този свят душата на който и да е човек, Господ я спуска като Своя икона, като Свой образ, като малък Бог в калта на човешкото тяло. Как, (Господи), сме правели добро на Тебе, как сме хранели Тебе, гладния? Спасителят ще им отговори и ще каже: Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Ето, Господ нарича всеки човек Свой брат. Той е Син Божи и е дошъл в този свят, за да направи всички нас синове Божии (Йоан 1:12; 1 Йоан. 3:1).
Ето, Той изрича тайната, тайната на човешкото същество, тайната на нашето добро. Чрез всяко добро, което правим, ние всъщност правим добро на Господ Христос, Който живее във всеки човек. Когато правиш добро и на безбожника, ти правиш добро на Христос, Който е в него. Въпреки че този безбожник хули Христос, въпреки че Господ е на заточение в неговата душа – но Страшният съд съществува и предстои. Тогава от неговата душа ще се появи благият Господ със Своя образ и ще попита: какво си направил с Моето Евангелие? Какво си направил с Мене в душата си? Това е тайната на човешкото същество и Христовата правда. Това е Бог.
Няма Бог, не Го виждаме – викат много безбожници и неверници. Тук Господ открива чудесната тайна именно на тях, безбожниците и неверниците. В деня на Страшния съд ще им каже: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). Приготвен не за хората, а за дявола и неговите ангели. Но защо да отивате в ада, защо да отивате във вечния огън? Защото: гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте (Мат. 25:42-43). Някои ще попитат: „Господи, кога Те видяхме на земята, кога?“ „Във всеки от вас бях Аз“. Но, Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? А Спасителят ще им отговори: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили… (Мат. 25:44-45).
Във великия, славен град Александрия преди хиляда и петстотин години живял митарят Петър, който първо бил немилостив, а след това станал много милостив – когато насън видял себе си и своята душа как преминава от този свят в онзи и как (душата) принадлежи на немилосърдните, черни ангели. Той се сепнал и започнал да изпълнява Христовото Евангелие, давайки милостиня. Един ден всемилостивият Петър срещнал на улицата в Александрия един корабокрушенец, който бил почти гол. Съблякъл хубавата си дреха, свалил златотъканото наметало и го дал на страдалеца. След няколко часа Петър Милостиви се връщал у дома, минал през тържището и там видял своето наметало да се продава. Отишъл си вкъщи тъжен, съжалявайки, че този нещастен човек е постъпил така. Но следобед му се явил Господ, загърнат в това наметало и му рекъл: „Петре, ти си наметнал Мене, облякъл си Мене“* . Тогава свети Петър разбрал какво става с даровете, които даваме на клетниците и просяците.
Ти си облякъл Мене… Така Господ обявява тайната на човешкото битие. Кое е главното в нас, хората? Главното е душата, живата Божия икона, тази христолика икона. И ти, живеейки в земния свят между хората, живееш в един разкошен Божи иконостас. Всеки човек е жива Христова икона. Всеки човек е едно ходещо Евангелие. Господ, като дошъл в този свят и проповядвал Своето чудесно Евангелие, на кого го е проповядвал? На човека, който вече носел Бога в себе си. И ти внимавай какво правиш с тях (хората). Винаги постъпвай с тях като със същества, в които живее Христос. Внимавай как се държиш, какво поведение имаш, какви думи говориш, какви дела вършиш, как постъпваш с човека. За всяка своя постъпка ще отговаряш в деня на Страшния съд. Внимавай какъв отговор ще дадеш. Затова постъпвай с хората като с божествени създания, а не като с потомци на маймуните, като с животни, както днес много безумци учат. Гледай на всеки човек като на свой брат в Христа, гледай на него като на син Божи, като на Божие творение: и тогава, едва тогава ще бъдеш способен и разположен да вършиш всяко добро дело, всяко евангелско дело.
Когато Господ дошъл на този свят със Своето Евангелие, Той дошъл не при чуждите, а при Своите (Йоан 1:10-12), дошъл при Своите творения, в чиито души вече свети първоначалното Евангелие, Божият образ, Христовият образ. Затова за всеки човек е леко да бъде християнин, защото Христовите заповеди съответстват на нашата природа, на нашата душа, на нашата човешка същност. Затова и Бог станал Богочовек, за да покаже колко човекът е подобен на Бога, човекът е едно с Бога. Това казва Евангелието на Господ Христос. Това очаква и изисква то от нас.
Днешното Евангелие за Страшния съд ни казва коя е най-главната добродетел. Коя добродетел е диплома за всеки човек, с която той влиза в Царството Небесно? Христолюбието. Обичайки човека, обичайки го като Божие творение, като жива Христова икона, ти обичаш Христос. Правейки му добро, ти го правиш на Господ Христос. Това е Христолюбие. Всичко, което правиш на човека, се отнася към Христос, Който е в него. Затова Христолюбието, братя мои, е най-важната добродетел, то е вседобродетел. Когато обичаш Господ Христос, тогава ще ти бъдат по-леки постът и молитвата, милостинята и търпението, кротостта и смирението, и всички мъки, които ни постигат в този свят. Когато човек има добродетелта на Христолюбието, от нея израстват и останалите добродетели, живеят вечно в човека и го правят вечен. Човек, когато обича Господ Христос и Му служи, всъщност служи на себе си, само че чрез Господ Христос, служи на себе си чрез другите хора. Това ни показва днешното Свето Евангелие.
Какво са правели на земята праведниците, на които Господ дава Царството Небесно? Вършели са добри дела, които остават вечно с тях. Човекът получава тези добри дела в деня на Страшния Съд. И ги вижда, вижда всичко, което е извършил, въпреки че в своето смирение се пита: Благи Господи, ние сме и гладни, и жадни, и голи, и боси. А главното е, братя, в този свят Бог да бъде зад нас… След него се роят всички други свети евангелски добродетели. Тогава на човека не е трудно да изпълнява Христовите заповеди, заповедите на Неговото Свето Евангелие, защото чувства и знае, че с това ще придобие за себе си Небесното Царство. Служейки на другите, той в края на краищата служи на своето вечно спасение. Служи на своята боголика душа, която Бог му е дал такава, та с нейна помощ постоянно да се стреми към Царството Небесно, да работи за Царството Небесно, да го живее и да го наследи в деня на Страшния съд.
В днешните дивни църковни, молитвени песни Христолюбието се нарича царица на добродетелите, след която вървят всички останали добродетели.
Нека благият Господ пробуди всички нас, всички християни и нехристияни да почувстват и да видят, че човекът е жива Христова икона. Да видят, че да служиш на човека значи да служиш на Бога, Който е в него, и така да придобиеш Небесното Царство, което не може да се изкаже с думи. Нека благият Господ, със Своята небесна помощ, укрепи във всички нас тази свята добродетел на Христолюбието, за да можем и ние, служейки на хората на земята като на богоносци, в деня на Страшния съд да застанем от дясната страна на Небесния Цар. И да чуем Неговия мирен, благ и сладък глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат. 25:34). Тогава, тогава светът ще завърши своята история, изслушвайки думите на всеправедния Бог и Съдия, Господ Иисус Христос. Праведниците ще отидат във вечния живот, а грешниците, непокаялите се грешници – във вечната мъка. Амин. I www.svetosavlje.org.
* Житие на свети Петър Милостиви, който преди това бил митар. Жития на светиите, 22 септември. – Бел. прев.
Превод: Татяна Филева
