Духовното в живота на младия човек

Земният живот на човека преминава в постоянна борба. Борба между доброто и злото. Затова е и наставлението на св. ап. Павел: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки" (1 Кор. 16:13).

Човек не е само земен, но и небесен, не е само тленен, но и нетленен, не е само плът, но и дух, а „плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму" (Гал. 5:17). Само ако живеем духовно, не ще изпълняваме прищевките на плътта (Гал. 5:16).

Първостепенна задача на всяка нация е да опази младото си поколение от злото. Да му посочи пътя към доброто, за да се осъществи като личност и изживее пълноценно. Младият човек днес е подложен на големи нравствени и духовни съблазни от много страни: филми, телевизия, реклами, музика, вестници, книги, компютърни игри, които насаждат насилие, разпространяват секс, рекламират новоезичество, популяризират магии. Нашите деца от рано познават много тежки грехове, подложени са на големи изкушения, без да знаят за коварствата на злото, без да чувстват благодатната защита на Бога, без да познават пречистващата сила на покаянието. Те не получават стабилни устои за своя живот нито в семейството, нито в училището, нито в обществото. Липсва им елементарно религиозно възпитание, не познават непреходните християнски ценности, не знаят за назначението на човека, за смисъла на живота. Израстват вън от Църквата Христова, неоросявани от животворната сила на благодатта Божия. А там, където няма благодат се вселява духът на погибелта, духът на този свят. Човешките желания с всеки изминат ден се увеличават, затова и преходът се оказва тежък, изненадите големи, проблемите сложни. От начало на прехода до днес си задаваме въпросите: Станаха ли хората по-морални? Намаля ли греховността? Въздига ли се толерантността? Спазват ли се Божиите заповеди? Кой тържествува — законът или беззаконието? Любовта или омразата? Порокът или добродетелта? Нравствеността или безнравствеността? Духовността или апатията?

Всички световни правителства, всички управляващи партии са единодушни, че наркоманията е голям бич срещу човечеството, че е заплаха за неговото бъдеще. Така да се каже по този въпрос има световен консенсус. Борба с наркоманията се води в цял свят, на всички нива, със всякакви средства. Но за жалост семейството е безпомощно да противостои, Образователната система е безсилна да се справи с този проблем. Държавата не може да спре разпространението на наркотици. Много момчета и момичета посягат към дрогата и тръгват по пътя на физическото и духовно самоунищожение и обезличаване, защото писано е: „от когото някой бъде победен, от него бива и поробен" (2 Петр. 2:19), а техните родители и възпитатели не могат да ги спрат. Мъчително и безпомощно наблюдават как децата ни загиват. Мнозина вече обръщат очите си към Църквата. Някои с упрек, други с надежда, а надеждата крепи и дава сили за постигане на добри резултати. Упрекът се състои в обичайната критика, че Църквата не прави достатъчно за борбата срещу наркоманията.

Но каква е ролята на Църквата в тази борба?

Ролята на Църквата е първо да разкрие духовната основа на наркоманията. Чрез проповед да предпазва чедата си от това зло. Духовно да обгрижва наркозависимите и да ги насочва не само към освобождаване от зависимостта, но и към освобождаване от нейната основа – греха. Ролята на Църквата е да им засвидетелства за Божията милост, Божията любов и Истина. Всяко препятствие към това единение наричаме зло. Затова наркозависимостта е също зло. Нейната дълбока основа е грехът. Грехът помрачава съзнанието, осквернява чувствата, отслабва волята и човек губи способността си за богопознание и богообщение.

Но душата е гладна и жадна за общение със Своя Създател. Когато е лишена от това общение, тя изпитва духовен глад. Наркотиците идват да утолят този глад с фалшиви средства. Те въздействат върху тялото, а след това и върху душата. Създават измамно чувство за душевно блаженство, което постепенно води до пристрастяване и деградация на личността.

Нашата цел при обгрижването на наркозависимите е да им дадем истинска духовност. Да им дадем да ядат от истинскатадуховна храна и да пият от живата вода, за която говори Господ Иисус Христос в беседата си със самарянката.

Истинската същност на зависимостта към наркотиците е зависимост от лукавия дух. Но тази зависимост се проявява не само в наркоманите, а и в много други варианти: пристрастяването към алкохола, към тютюнопушене, към хазарт, към порнография, към всевъзможните идоли на модерната култура във всичките й разновидности. Св. Тихон Задонски разпознава пиянството като почитание на идола Бакхус. По същия начин можем да разпознаем и другите зависимости като служение на лукавия дух, например зависимостите от злоба, омраза, гняв, отмъщение.

Колкото по-тънки са мрежите, в които този лукав дух иска да ни оплете, толкова по-трудно забележими са и толкова по-опасни. А почти всяко нещо може да се превърне в наркотик, към който да се пристрастим и в идол, на който да служим. Не е ли мощен наркотик нашето самолюбие, властолюбив, сребролюбие, сластолюбие. А може би най-опасният, най-коварният и най-изтънченият от всички наркотици е самият светски дух, защото е най-лукав и неуловим. „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре" (Мат. 6:24), затова ако служим на светския дух т. е. на греховния дух не можем да служим на Бога. И обратно, ако истински служим на Бога, няма да можем да служим на света и няма да бъдем обичани от света. Защото светът никога не води борба срещу собствения си светски дух. Иисус Христос предупреждава Своите Апостоли, Своите последователи и всички повярвали с думите: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Ин. 15:18-19). Господ Иисус Христос не позволява на Своите последователи да се въоръжават против света, но не желае и да ги примирява със света, като греховен и недостоен за тях съюз. Той предпазва всички повярвали, че като срещнат омразата и неразбирането от страна на света да не изпаднат в униние и отчаяние. Когато критикуват служителите на Църквата, че не вършила достатъчно в борбата срещу обществените недъзи, включително инаркоманиите, критиката в повечето случаи е неоснователна. Ние имаме не земна, а небесна заповед първом да търсим царството на Бога и Неговата правда и всичко това останало ще ни се придаде (Мат. 6:33). Служителите на Църквата трябва да свещенодействат, да се молят да проповядват. Ето главната им задача, а след това и непрестанна грижа за паството, особено когато боледува или е близо до греховната пропаст. „Духът е, Който животвори" (Иоан. 6:63). Този Дух да ни предпазва от всякакво зло.

А ние свещенослужителите не бива да се страхуваме да изповядваме истината, когато светът не я приема. И ще завърша с Божиите думи казани от устата на св. пророк Иезекиил. „Когато кажа на беззаконника: „без друго ще умреш!", а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си." (Иезк. 3:18-19). Амин!

+ Сливенски митрополит Йоаникий

23.ХI.2005 г. , София