Духовното в живота на младия човек
Доклад, изнесен на Кръглата маса по проблемите на младите хора и зависимостите
Всички световни правителства, всички управляващи партии са единодушни, че наркоманията е голям бич срещу човечеството, че е заплаха за неговото бъдеще. Така да се каже по този въпрос има световен консенсус. Борба с наркоманията се води в цял свят, на всички нива, със всякакви средства. Но за жалост семейството е безпомощно да противостои, Образователната система е безсилна да се справи с този проблем. Държавата не може да спре разпространението на наркотици. Много момчета и момичета посягат към дрогата и тръгват по пътя на физическото и духовно самоунищожение и обезличаване, защото писано е: „от когото някой бъде победен, от него бива и поробен" (2 Петр. 2:19), а техните родители и възпитатели не могат да ги спрат. Мъчително и безпомощно наблюдават как децата ни загиват. Мнозина вече обръщат очите си към Църквата. Някои с упрек, други с надежда, а надеждата крепи и дава сили за постигане на добри резултати. Упрекът се състои в обичайната критика, че Църквата не прави достатъчно за борбата срещу наркоманията.
Но каква е ролята на Църквата в тази борба?
Ролята на Църквата е първо да разкрие духовната основа на наркоманията. Чрез проповед да предпазва чедата си от това зло. Духовно да обгрижва наркозависимите и да ги насочва не само към освобождаване от зависимостта, но и към освобождаване от нейната основа – греха. Ролята на Църквата е да им засвидетелства за Божията милост, Божията любов и Истина. Всяко препятствие към това единение наричаме зло. Затова наркозависимостта е също зло. Нейната дълбока основа е грехът. Грехът помрачава съзнанието, осквернява чувствата, отслабва волята и човек губи способността си за богопознание и богообщение.
Но душата е гладна и жадна за общение със Своя Създател. Когато е лишена от това общение, тя изпитва духовен глад. Наркотиците идват да утолят този глад с фалшиви средства. Те въздействат върху тялото, а след това и върху душата. Създават измамно чувство за душевно блаженство, което постепенно води до пристрастяване и деградация на личността.
Нашата цел при обгрижването на наркозависимите е да им дадем истинска духовност. Да им дадем да ядат от истинскатадуховна храна и да пият от живата вода, за която говори Господ Иисус Христос в беседата си със самарянката.
Истинската същност на зависимостта към наркотиците е зависимост от лукавия дух. Но тази зависимост се проявява не само в наркоманите, а и в много други варианти: пристрастяването към алкохола, към тютюнопушене, към хазарт, към порнография, към всевъзможните идоли на модерната култура във всичките й разновидности. Св. Тихон Задонски разпознава пиянството като почитание на идола Бакхус. По същия начин можем да разпознаем и другите зависимости като служение на лукавия дух, например зависимостите от злоба, омраза, гняв, отмъщение.
Колкото по-тънки са мрежите, в които този лукав дух иска да ни оплете, толкова по-трудно забележими са и толкова по-опасни. А почти всяко нещо може да се превърне в наркотик, към който да се пристрастим и в идол, на който да служим. Не е ли мощен наркотик нашето самолюбие, властолюбив, сребролюбие, сластолюбие. А може би най-опасният, най-коварният и най-изтънченият от всички наркотици е самият светски дух, защото е най-лукав и неуловим. „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре" (Мат. 6:24), затова ако служим на светския дух т. е. на греховния дух не можем да служим на Бога. И обратно, ако истински служим на Бога, няма да можем да служим на света и няма да бъдем обичани от света. Защото светът никога не води борба срещу собствения си светски дух. Иисус Христос предупреждава Своите Апостоли, Своите последователи и всички повярвали с думите: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Ин. 15:18-19). Господ Иисус Христос не позволява на Своите последователи да се въоръжават против света, но не желае и да ги примирява със света, като греховен и недостоен за тях съюз. Той предпазва всички повярвали, че като срещнат омразата и неразбирането от страна на света да не изпаднат в униние и отчаяние. Когато критикуват служителите на Църквата, че не вършила достатъчно в борбата срещу обществените недъзи, включително инаркоманиите, критиката в повечето случаи е неоснователна. Ние имаме не земна, а небесна заповед първом да търсим царството на Бога и Неговата правда и всичко това останало ще ни се придаде (Мат. 6:33). Служителите на Църквата трябва да свещенодействат, да се молят да проповядват. Ето главната им задача, а след това и непрестанна грижа за паството, особено когато боледува или е близо до греховната пропаст. „Духът е, Който животвори" (Иоан. 6:63). Този Дух да ни предпазва от всякакво зло.
А ние свещенослужителите не бива да се страхуваме да изповядваме истината, когато светът не я приема. И ще завърша с Божиите думи казани от устата на св. пророк Иезекиил. „Когато кажа на беззаконника: „без друго ще умреш!", а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си." (Иезк. 3:18-19). Амин!
+ Сливенски митрополит Йоаникий
23.ХI.2005 г. , София
