Неделя на слепия

Днешната неделя Църквата нарича Неделя на слепия. Току-що прочетохме евангелския откъс за това как Господ изцелява слепородения. Има и други слепи, на които Бог връща зрението, но евангелистът по особен начин насочва вниманието ни към описаната случка.

Защото след като проглежда, на този човек му се налага да изповяда вярата си в Христа пред хората, пред книжниците и фарисеите, които пристрастно го разпитват как е придобил зрение, след като се е родил сляп. Но той е твърд и не се отрича от твърдението си, че над него е извършено чудо. Казват му, че Човекът, Който го е изцелил, извършва грях, защото нарушава Божия закон, като върши това в събота (на празник не трябва да се работи). Но слепороденият непреклонно отстоява своето. Още няколко пъти го питат и накрая той самият им задава въпроса: „Какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?” (Иоан. 9:27 – бел. прев.)

Тогава те, раздразнени и озлобени, прогонват слепеца с думите: „Ние сме Моисееви ученици, ти цял в грехове си роден, и ти нас ли учиш?” Но този човек проглежда не само физически, но и духовно. Защото след това Христос го намира и го пита: „Вярваш ли в Сина Божий?” „Кой е, та да повярвам в него?” „Който говори с тебе, Той е”. И слепороденият Му се покланя… Това означава, че най-важното, което се случва, е изцелението на неговия дух, неговото духовно прозрение!

Тук можем да отбележим три етапа. В началото – слепота, тъмнина, мрак. Човекът е беден, седи пред портите, проси милостиня и не може да прави нищо друго. Втори етап: Бог докосва очите му и той проглежда. И третият етап: той свидетелства за чудото, което Господ извършва с него.

Така се случи, че през тази година Неделята на слепия се пресича с Деня на равноапостолните братя Кирил и Методий. Всички ние сме им дълбоко признателни за това, че някога именно те пренасят Христовата вяра в славянските земи. Те първи превеждат Свещеното Писание на славянски език и чрез това полагат основите на много християнски Църкви, в това число и на Църквата в нашата страна.

Братята са хора, на които предстои бляскаво бъдеще. Произхождат от семейството на придворен офицер, получават прекрасно образование, могат да станат и учени, и военни, но двамата са дълбоко запленени от монашеството и стават подвижници. Преминават през всичко. Назначават ги на придворна служба, изпращат ги като посланици на своята държава в други страни, очакват ги почести и слава. Но те търсят друга слава – славата Господня!

Ето, Константин – който в монашеството избира за себе си името Кирил – отива на планината Олимп, водейки там монашески начин на живот.

А дотогава всички скъпи на сърцето пътища са пред тях: и служението на Бога, и служението на обществото, и отдаването на науката: всичко е пред тях. Въпреки това те жертват изброеното, за да проповядват словото Божие, да свидетелстват за Христа сред далечни племена и народи.

Когато по покана на българския цар Борис братята Кирил и Методий отиват в славянските земи, там още цари езичеството, хората живеят в тъмнина като онзи слепороден. И просветителите започват постепенно да изграждат Христовата църква. Кирил казва: „Да поучаваш само чрез слово не е достатъчно, това е все едно да пишеш върху вода – после всичко ще изчезне”. Но тогава все още не съществува азбука за славянските народи. Като използват букви от различни писмени системи, за кратко време Кирил и Методий създават тази азбука, превеждат основните части от Библията, които сега четем по време на богослужението. Така започва просвещаването на славяните.

Може би си мислите, че първоучителите идват тук тържествено, че пътят им е постлан с рози и че са приети с отворени обятия? Наистина, българският цар ги вика, но техният път е един кръстен път, защото имат много врагове и клеветници. Немските князе се опитват да насаждат своите традиции и обичаи в славянските земи, затова трудът на Кирил и Методий е ненавиждан от тях. Тежък път на борба извървяват братята. Кирил умира съвсем млад, още ненавършил 42 години. Но той успява да положи основите на християнството в славянските страни и предава това като наследство на своя брат.

Брат му, ръкоположен в Рим от римския папа, продължава служението си. То завършва с това, че немците го заточват в затвора – това е мъченичество…

Методий умира след освобождаването си от затвора, когато вече е създал паство и когато богослужебните книги са преведени на старобългарски език. Днес ние наричаме този език църковнославянски. Той става общ богослужебен език в България, в Сърбия, в Русия и в други славянски страни, където се извършва православно богослужение. Трудният кръстен път е завършен.

Сега паметта на Кирил и Методий се отбелязва по целия свят. Поставят им паметници, за тях пишат книги, съчиняват химни и стихове, изобразяват ги на икони, фрески и картини.

Всяка година в Деня на славянската писменост българският народ с огромна радост и любов почита делото на светите равноапостоли!

Сигурно много по-лесно би било за двамата братя да останат в родната си Византия и да придобият светска слава, а не да се отправят към далечни страни, при езичниците, за да им проповядват Христовото слово. Но те, подобно на слепородения, са непоколебими Божии свидетели.

Който познае Бога, той става Негов свидетел. Затова всеки от нас: младият и възрастният, образованият и неграмотният, завръщайки в своя дом, в своя делничен живот, е длъжен да разнася Божието слово чрез поведението си, чрез отношението си към хората, чрез вярата си – чрез всичко, което прави човека християнин.

Тогава и нас ще ни открие Господ, както откри онзи слепороден, и ще ни попита: „Вярваш ли в Сина Божий?” Но ние вече няма да отвърнем: „Кой е той?” Защото знаем, че Синът Божий е Въплътилият се Господ Иисус Христос, Който ни извежда от мрака на греха и заблудата към светлината на правдата, чистотата, истината и любовта! Амин.

Из сборника „Светлината в мрака свети”, Москва, 1991 г.

Превод: Радостина Ангелова

Коментари

коментара