Слово за Богоявление
Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.
Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение. В миналия празник, като несъвършен човек, но млад, беше зрим, а в днешния ден ни се явява съвършен Оня, Който от създаването Си е съвършен. Там се яви звездата на Родилия се, показа се от Изток, а тук сам Отец свише свидетелства на кръщаващия се. Там звездобройците, дошли от изток, като на Цар и Бог му донесоха дарове, а тук ангели от небето въздадоха подобаващата му се като на Бог хвала. Там беше повит и обвързан в пелени, а тук развързва греховните окови.
Идете на Йордан и ще видите преславните дела на светлото слънце, което се мие и къпе в реката и върху Бога полага човешка ръка! Днес тъмнината се отклонява от всички води. Днес се разпръсква тъмата на прелъщението. Днес целият свят се просветлява от спасителната светлина. Днес безплътният Фараон се потапя във водите. Днес бесовските оръжия изчезват. Днес премъдрият Мойсей превежда през морето всички. Днес човечеството се освобождава от тленните страсти. Днес Давид свидетелства: Умий ме и ще бъда по-бял от сняг! (Пс. 50:9)
Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне ! (Пс. 117:26; Мат. 21:9, 23:39; Марк 11:9; Лука 13:35; Йоан 12:13). Бог-Господ яви се нам. Благословен е навсегда Идващият и никога не ни изоставя! Защото не за първи път идва сега. Благословен е Идещият в име Господне! Оня, Който, идвайки познат за промисъла, запази неподвижни небесните висини. Оня, Който умело управлявайки движението на слънцето, прави несъединимо звездното множество, бди, щото във въздуха да се носи добро дихание, което разтваря земните недра и прави да израсне всяко семе и да зреят плодовете, Който огражда развълнуваното море с хубав пясък, Който прави речните извори да бликат из невидимите дълбини, Който направлява речните струи без да се заблуди.
Като гледаме, прочее, всичко това нека да речем: “Благословен Идещият в името Господне!” Кой е Той? Кажи ясно, о блажени Давиде: Господ е Бог и ни осия! (Пс. 117:27)
Не само пророк Давид го казва, но и апостол Павел свидетелства за него: Яви се благодат Божия, спасителна за вси человеци. (По Деян. 15:11), която не само нас учи, но на всички иудеи и езичници чрез кръщението дава спасение, като обявява кръщението за общо благодеяние.
Нека сега всички да идем от Галилея в Иудея заедно с Исус. Блажен е, който поема жизнения си път! Да тръгнем с мислените си нозе и да стигнем до Йордан, за да видим Кръстителя Йоан и Оня, Който получава кръщение! А нему кръщение не му беше нужно, но нам даде благодатта на кръщението. Елате да видим първообраза на нашето пораждане, който ни се показа от Кръщаващия се в онези води! Елате да видите дивния потоп, по-голям и по-мъдър от оня, който беше при Ноя. Там водата на потопа погуби човешката природа, а тук кръщелната вода оживи умрелите поради греховете си, кръстили се в Христа. Там Ной направи от негниещо дърво кораб, а тук Иисус Христос, мъдрият Ной, направи от Света Мария телесен кораб.
Но аз се дивя и на смирението на нашия Спасител! И след като беше Бог как не се задоволи, бидейки още от времето на създаването Си съвършен, да се роди като младенец от жена, как не се задоволи, бидейки пресветъл и единосъщен на Отца, да приеме рабски образ, но като грешник идва да се кръсти?
Но нека тази благодат за всички да не подлъже онези, които слушат! Защото Владетелят на всички – Христос – се кръсти, без да се нуждае от кръщение. И ни донесе двойна полза: първо, че освети и даде на водите благодат и поведе всеки човек към кръщение. Дойде Иисус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. (По Мат. 3:13). Това, което се извършваше там, братя, не може да се обхване от мисълта, защото е по-висше от човешката мисъл. Умът трепери и бяга от устата, не смеейки да говори онова, което е неразбираемо! Защото Йоан, като видя, че Владиката идва, сърцето му бе обхванато от трепет. И като се кланяше, падаше на колене, хващаше Го за нозете и се молеше: “Какво правиш, Владико! Със страх ме изпълва Твоята повеля! Йордан, като видя Тебе, Твореца, с ужас взе да изчезва. Аз ли, който съм кал и пръст, и пепел, и като червей пълзя по земята, ще дръзна да стана съобщник в такава тайна? Не, Владико! Не ме принуждавай да правя това, което не мога! Плътта ми трепери цялата! Всичките ми кости отслабнаха! Сърцето ми е обхванато от ужас! Цял съм в страх и боязън! Защо ме принуждаваш, о, Всемогъщи, мене, неможещия, да правя това, което не е по силите ми? Как да дръзна да кръстя Тебе? Може ли огънят да се очисти със сено? Калта може ли да измие извора? Как аз, осъденият, да кръстя Съдията? Как да те кръстя, Владико, като не виждам грях в Тебе? Ти не беше виновен за проклятието Адамово, защото не Ти стори греха. Как да простра ръка над Тебе, Който създаде и закрепи небето и земята? Как аз, робът, да простра към Върха Господен своите длани? Как ли ще кръстя Тебе, Който си Светлина? Как ли ще произнеса молитва за Тебе, Който приемаш молитвите на онези, който не Те познават, кръщавайки други. В Твое име кръщавам аз, за да вярват в Тебе, Идващия със слава. Кръщавайки Те, как ще Те нарека? В чие име ще Те кръстя? В името на Отца ли? Та Ти носиш Отца в Себе Си и цял си Отца! В името на Сина ли? Та нали освен Теб няма друг Син Божий? Или да Те кръстя в Духа Свети? Но Той е винаги с Тебе – единомислен, всемогъщ и единочестен, и заедно с Тебе приема поклонение от цялото творение. Кръсти ме Ти, ако искаш, Владико! Кръсти ме Ти, Кръстителю! Простри широката Си десница и увенчай моята глава! С този венец преди Твоето царство като предтеча аз ще благовестя, според обичая, възгласявайки: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! (Иоан 1:29)
Йордане, о, река, ликувай с мен и се весели! Овладей течението си и разлей струите си! Дошъл е Оня, Който се въплъти. Защото ти видя някога Израиля да минава през тебе и като раздвои водите си му даде проход през себе си, а днес обля със светлина пречистото тяло на Този, Който тогава преведе израилтяните през тебе. Планини и пътеки, хълмове и ниви, равнини и поля, дъбрави и потоци, клисури и лесове, морета и реки, благословете Господа, който Се кръсти в река Йордан, защото чрез тази вода Владиката ще спаси всички води.”
И отговори му Иисус: “Остави това сега! Така трябва да изпълня цялата правда. Помълчи сега, Кръстителю! Разбери Ме Мене, Който правя това! Ще направиш това, което правя аз. помогни Ми в това, което правя! Не ме питай за това, което съм намислил. Не го пренебрегвай. Не говори за Моята Божественост, не споменавай Моето царство, та да не би сатаната-мъчител, като узнае, да избяга, не желаейки да се опълчи против Мене. Нека дойде дяволът и да се нахвърли върху Мене като върху обикновен човек, да Ми нанесе сетна язва и рана. Не пречи да се изпълни онова, заради което съм дошъл на земята и съм се облякъл в плът! Тайна е това! Тайна е това, което днес се извършва в Йордан с Мене и за Моите дела. Не е по Мое желание, а за изцеление на болните и грешните. Тази тайна е от най-великите тайни. Знамение предначертано! Не се грижи за човешкото Ми рождение! Когато Ме видиш боголепно всред Моите творения, които тогава Ме предпочетоха, тогава въздай слава на извършващото се! Когато Ме видиш да очиствам прокажените, тогава Ме наречи творец на природата! Когато Ме видиш да правя куците да тичат, тогава заедно с тичащите им нозе, и ти простри език за похвала! Когато Ме видиш да извеждам мъртвите от гроба, тогава заедно с възкръсващите Ме славослови като животворец! Когато Ме видиш да изгонвам бесове, тогава се поклони на Моето царство! Когато Ме видиш да седя отдясно на Отца, тогава Ме благослови като съпрестолник единолетен и присносъщ на Отца! Не се грижи сега! Добре е да се изпълни цялата правда, защото съм Създаващ закона и Син на Създателя на закона и е редно сам да изпълнявам установения закон, та после да го давам на другите. Подобава Ми отначало да означа и после да явя истината. Добре е да изпълня първосъздадения завет, че тогава да установя нови и да го запиша в човешките сърца с Моята кръв и да подпечатам с Духа Си. Подобава Ми да се възкача на кръста, да бъда прикован с гвоздеи и да приема такова страдание, че да може то да изцери онова страдание и онази рана, която заради дървото бе нанесена на нарушилия заповедта Адам. Трябва да сляза и на дъното на ада, при затворените там мъртъвци. Подобава Ми три дни с мъртвостта на плътта си да снема оковите на многолетно държаните от смъртта. Прилича Ми аз да запаля плътска свещ за седящите в тъма и смъртна сянка. Хубаво е да заведа Адама при Отца, Който царства в Мене. На Мене се пада да сторя всичко това, защото заради това дойдох при Своето творение! Прилича Ми да се кръстя с кръщение, а след кръщението, чрез единосъщната Троица да дам кръщение на вси люде. Дай ми кръщение, както Дева Мария Ми даде мляко! И Ми измий главата, която серафимите почитат и на която се крепи доброчестието! Кръсти Мене, Комуто предстои да кръсти вярващите с вода, и с Дух, и с огън: с вода, която може да измие грешните нечистотии; с Дух, който може да претворява земните неща; с огън, който може да изгори тръните на беззаконието!”
Кръстителят, като слушаше всичко това и като възприе в ума си разума на Спасителя, и като пое в себе си всичко тайно, което чу, изпълни Божественото повеление, защото не само бягаше от съмнението, а и беше покорен. И простря трепереща десница и кръсти възрадвания Владика.
А иудеите, които бяха там, си мислеха и думаха помежду си: “Без ум ли бяхме, като не смятахме Йоана за по-велик от Иисуса, когато напусто го мислехме за по-млад от този? Ето че това само кръщение показва по-велик Йоана Кръстителя, защото той го кръсти, бидейки по-изкусен, а този бе кръстен от него като по-долен.”
И тази мълва се разнесе навсякъде, създадена от несведущите в тайната.
А бащата на Единородния Син, Който единствен знае точно истината, защото Сам Го роди, насочвайки онези, които се заблуждаваха от помислите иудейски, отвори небесните двери и изпрати Светия Дух във вид на гълъб на главата Иисусова, сякаш посочвайки с пръст новия Ной и Създателя Ноев, добрия Управител и Кормчия на човешката природа, която щеше да потъне и да се удави. И Сам от небесата гръмогласно възгласи: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! (Мат. 17:5; Марк 1:11; Лука 3:22). Този, а не онзи! Този, а не Йоан Кръстител. Този е роден от Мене преди всички векове, а не онзи, който покълна от Захария. Този, Който от Мария се роди в плът, а не онзи, който се яви от Елисавета, без тя да се надява! Не този, който израсна между вас, а Този, Който заедно с Мене изпрати и прие Духа Сети при Себе Си. Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Той е вечно Мой Син, а не чужд, Син единосъщен, а не разносъщен. Единосъщен на Мене, когато е невидим, а единосъщен с вас, когато е видим, но без грях. Този е, който заедно с Мене сътвори човека и сам неотвратимо беше човек. Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Не моят син е друг, а този – Марииният. Не е друг Оня, който лежа в яслите. Не е друг оня, комуто звездобройците се поклониха. Този е Моят възлюбен Син. Този, видимият и разбираемият. Не му търси отец от плът на земята, защото без отец е долу! Не търсете божественост на неговата майка на небесата, защото без майка е горе! Не отделяйте Божествеността му от човешката му природа, защото те са неразделими и незаменими, но едни! Не наричайте Бога гол, нито този гол човек – Христос. И Богът, и човекът е Моят син, в Когото е Моето благоволение.
О, велико и престранно чудо! Синът се Кръщава, Отец от небесата свидетелствува! Духът, прелетял като гълъб, казва кой е Този.
Защото наистина е велика тази тайна. Велика и пречудна и надвишава всеки ум. Троицата се яви при река Йордан, и там се утвърди Единосъщието на Бога или по-добре да кажем Едното Божество в три образа познаваемо.
Иудеите, които бяха там, се ужасиха, а Йоан се удиви. Йордан се освети и цялото творение се обнови, след като Христос, Богът на всички нас, се кръсти в Йордан и освети цялата природа. След кръщението гласът Господен прозвуча за Единородния Син, засвидетелстван на Йордан от Отца.
А когато Иисус се преобрази пред гледащите го ученици и лицето Му просия като слънце, пак се чу същият глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте! (Лука 9:35) Ако ви рече: “Аз и Отец сме едно цяло”, послушайте Го! Ако ви рече: “Онзи, който Ме видя, видя Отца”, послушайте Го! Ако ви рече: “Отец е в Мен и Аз Съм в Отца”, послушайте Го! Ако ви рече “Оня, Който ме изпрати, е по-велик от Мене”, свържете това с плътската Му природа! Ако ви рече: “Това е Моята плът и Моята кръв, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете”, повярвайте му! Ако ви рече: “Душата ми е до смърт скръбна”, към душата му, а не към Божествеността му отнесете тази печал! Ако ви рече : “За кого Ме човеците мислят Мене, Сина човечески “ (Мат. 16:13), отговорете му заедно с великия Петър: ”Ти Си Христос, Синът на живия Бог” (Мат. 16:16) и на Теб подобава слава, и чест, и поклонение в безконечните векове. Амин!
