Уплашените и потресени от Разпятието ученици се убеждават, че Господ е жив. Но от 11-те апостоли само Тома остава сякаш настрана. Той се прокрадва предпазливо по калдъръмените улици на Йерусалим към заключената къща, в която са събрани учениците. Тук го окръжават развълнувани лица, мнозина плачат от радост, събратята възторжено му говорят, че са видели възкръсналия Учител. Горчивината на обидата свива сърцето на Тома и той възкликва, че ако не Го види и не Го докосне сам, няма да повярва (Йоан 20:25). Но какво всъщност знаем за този апостол?

Не е известно къде е роден и къде е призван от Спасителя, за да работи на Божията нива. Той носи две имена – еврейското Тома и гръцкото Дидим. Двете означават едно и също – Близнак (Йоан 11:16, 20:24). Евангелията споменават Тома само два пъти преди това. Особено интересен е първият случай, когато Иисус говори на Своите ученици, че трябва да се върне в Йерусалим, за да възкреси Своя умрял приятел Лазар. Всички ученици се опитват да Го разубедят, понеже знаят какво Го очаква там. Само ап. Тома казва смело: “Да отидем и да умрем с Него!” Тома е готов да умре заедно с Христос – не за да Го защити, не за да получи някаква полза, а само за да сподели съдбата на Спасителя.

В своето тълкувание на това евангелско събитие блаж. Теофилакт Охридски обяснява, че апостол Тома се съмнява във Възкресението на Христос и даже го смята за невъзможно. Той не е достигнал такова вътрешно духовно състояние, което би му дало възможност да съзерцава възкръсналия Господ. Забавянето на Иисус да се яви на Тома в продължение на цяла седмица има за цел да го подготви душевно. Можем само да гадаем какво той преживява в сърцето си, как се терзае между полюсите на неверието и вярата, как се колебае между Божиите обетования и нашепванията на лукавия.

Според мен причината е друга. Апостол Тома не е „неверни”, не е циник и скептик, както го обвинява мълвата, защото това противоречи на неговия ентусиазъм като Христов ученик. Той отказва да приеме факта на Възкресението, защото не го вижда отразен в поведението на другите апостоли. До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, те не се променят, а остават същите уплашени, страхливи, колебаещи се хора, както и преди. За да приеме вестта за възкресението, на Тома е нужна друга очевидност. Ако Божият Син е възкръснал, това означава, че всичко в света се е променило, че в света вече царува любовта и животът, а не омразата и смъртта, че хората вече живеят в нов преобразен свят.

След осем дни, когато учениците отново са събрани, Христос се явява изведнъж сред тях и показва на Тома ръцете Си, пронизани от гвоздеите на кръста, и раната под ребрата, нанесена от копието на римския войник. Треперещ от радост, Тома извиква: „Господ мой и Бог мой!” (Йоан 20:28). Това е единственото място в Новия Завет, в което Христос е наречен недвусмислено и категорично „Бог”. Тази импулсивна изповед разкрива, че Тома не е е злонамерен отрицател, а човек, който търси да преоткрие и утвърди вярата си. Трогнат, Спасителят казва, че са блажени всички, които през вековете ще прозрат смисъла на Христовия подвиг с очите на сърцето и ще повярват за свое спасение. Защото лесно е да се види, за да се повярва. Трудно е да се повярва, за да се види.

Някои постмодерни автори виждат в жеста на Тома “хомоеротичен акт”. Не, тук не става въпрос за бъзикане, а за нещо много по-важно и по-съществено. Когато докосва възкръсналия Иисус, апостол Тома сам възкръсва духовно. Той се отърсва завинаги от съмненията и заблудите, за да се изпълни с непоклатима убеденост в божествената мисия на своя Учител. По сходен начин Христос се явява не само на търсещия Тома, но по-късно и на Своя гонител Савел, защото душата на Савел жадува за Бога и търси истината. Савел никога не вижда Христос, но е преобразен духовно от Него. Най-страшният мъчител Савел се превръща в най-великия апостол Павел.

Да обърнем внимание на кого се явява възкръсналият Иисус – не на първосвещениците Анна и Каяфа, не на прокуратора Пилат, не на силните от мира сего, а на бедните, незнатни и отхвърлени от света галилейски рибари. Злата воля на враговете на спасението се противи на очевидния факт и отрича светлината, защото е подчинена на мрака. За тях се отнасят думите на Авраам: „И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лук. 16:31).

Св. Тома не се отделя от останалите апостоли при Възнесението на Христос и Слизането на Св. Дух на празника Петдесетница (Деян. 1:3). По-нататъшната му съдба не е спомената в Библията. По предание той проповядва в Сирия, в Персия и накрая в Индия, където обещава на един местен владетел, че ще му построи неръкотворен дворец, ако приеме християнската вяра. Затова св. Тома е почитан като покровител на строителите. Днес в Северна Индия съществува църква на Мар Тома с над 1,5 милиона членове, а в една планинска пещера се сочи гроба на великия апостол.

Вярата в Христовото Възкресение въодушевява не само апостолите, но и раннохристиянските мъченици, които посрещат смъртта с победния лозунг: „Христос воскресе!” Възкресението е вечен живот и радост за всички чисти сърца, за безброй клирици, монаси, миряни през вековете. Възкресението е в основата на християнската цивилизация и нейните великолепни постижения, чиито наследници сме всички ние.