Да прогониш мрака и да озариш земята със светлината на Божието слово. Проповед в деня на светите апостоли Петър и Павел
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Първопрестолни между апостолите и учители на вселената,
молете Владиката на всички да дарува мир на света и на душите ни – велика милост. (Тропар на светите апостоли Петър и Павел)
Така се обръщаме молитвено ние, отци, братя и сестри, към светите велики Христови апостоли Петър и Павел. От всички апостоли светата Църква по особен начин прославя тези двама апостоли, като ги нарича славни и първовърховни. Такава висока чест им се въздава за великите трудове и подвизи в делото на евангелското благовестие, които те поемат върху себе си. Дори св. Йоан Златоуст се затруднява да отдаде по-голямо предпочитание на когото и да е от тях, нееднократно назовавайки тях двамата стълбове на Църквата. Нашият Господ Иисус Христос ги избира, за да разпространят Неговото учение по всички краища на вселената, която в онова време е потопена в езически мрак, потънала е в разврат, сластолюбие и нечестие. Ето този мрак трябва да прогонят Христовите ученици и да озарят земята със светлината на Божието слово.
Колко вяра, любов към Бога и към ближния, преданост към волята Божия обитават в душите на тези апостоли! Те разнасят словото на светото благовестие по всички краища на вселената, кръщавайки всички народи, търпейки зной, студ, жажда, гонения, мъчения единствено за да послужат на великото дело за спасението на човешкия род.
Неизброими са бедите, които претърпяват тези апостоли. Целият им живот е непрестанен подвиг заради славата на Христовото име. Така, заради Христовото учение свети апостол Петър неведнъж е затварян в тъмница (Деян. 5:18; 12:4), понася побои и поругаване (Деян. 5:18-33) и е разпънат на кръст с главата надолу. А свети апостол Павел казва за себе си, че е бил „в рани… в тъмници и много пъти на умиране“ (2 Кор. 11:23). И заради какво търпят толкова страдания, толкова мъки? – Всичко това е заради Христос, заради Неговата слава, спасението на своята душа и душите на ближните.
Заради Христос, казва апостол Павел, „… от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа…“ (Филип. 3:8). „… За мен животът е Христос, а смъртта – придобивка“, изрича същият апостол (Филип. 1:21). Той завършва живота си с мъченическа кончина: обезглавен е с меч в Рим.
Ето за тези трудове и страдания светата Църква почита апостолите Петър и Павел с прозвището „първовърховни“.
Но какъв урок и какво назидание можем да извлечем ние от живота на тези велики труженици на Христовата нива?
Отци, братя и сестри! Всеки от нас, раждайки се в земния живот, получава от Господа наследство – нива, която е призван да обработва. Нивата е нашата душа, а земният живот – срокът за нейната обработка. Стопанинът на нашата душа и живот е Господ, на Когото и ще трябва да дадем отговор за своята дейност. Оттук произтича нашето първо и неизменно задължение – да се грижим за своята нива, за душата, за нейното спасение.
От кого трябва да се учим на това, ако не от същите тези свети апостоли, тези най-велики работници, които посвещават целия си земен живот на обработването на нивата Христова? Техният живот ни дава не само спасителен пример, но и ни посочва самия път към спасението.
В сърцата си светите апостоли имат твърда вяра и любов към Онзи, Който ги изпраща на това велико дело. Подражавайки на житието им, християните също трябва да имат крепка вяра и любов към Онзи, Чието име проповядват светите апостоли. Нашата вяра трябва да бъде непоколебима, разумна и съзнателна, за да не могат да я смутят никакви възражения на лъжовната наука (вж. 1 Тим. 6:20).
Имайки такава вяра, сърцето на истинския християнин трябва да гори от искрена любов към Бога и към хората, онази любов на апостол Петър, която той засвидетелства пред Христос: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“, в отговор на трикратното питане: „Симоне Ионин, обичаш ли Ме“ (Йоан. 21:15-17). И любовта към хората, за която говори апостол Павел: „… и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си“ (Ефес. 5:2). Плодовете на тази любов, според учението на гореспоменатия апостол, са съвършеното незлобие, правдивостта (Кол. 3:8-9), нестяжателността, целомъдрието в слово и в дело (Ефес. 5:3) и особено всеопрощението. Бъдете снизходителни едни към други, казва апостолът, и си прощавайте взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие (вж. Кол. 3:13).
Такъв е, отци, братя и сестри, пътят, чрез който можем, според учението на светите апостоли, да изпълним закона Христов и да спасим своята душа. Труден е този път! Но за да придобием Христос, за да израснат и на нивата на нашата душа всички добродетели, посочени от апостолите, всеки от нас трябва много да се бори със самия себе си, с лошите си наклонности, привички и със съблазните, които се срещат на всяка крачка от нашия живот и идват ту от хората, ту от врага на нашето спасение – дявола. Но Христовият воин не трябва да се смущава от това. Да си спомним какво понасят за името Христово прославяните днес първовърховни апостоли. И с нищо друго не можем да ги почетем по-добре от това, да дадем твърдото обещание да изпълняваме всичко, на което ни учат, и според силите си да подражаваме на техния пример. Изпълнявайки всичко това, ние с вас ще имаме в тяхно лице топли ходатаи и застъпници за нас пред Бога. Амин. | Pravmir.ru
Превод: Радостина Ангелова
