Денят на Светата Троица

Празникът Петдесетница е денят на явяването на Божия Дух в Църквата. Бог Отец полага нейните основи още в Стария Завет; Синът-Логос я създава, въплъщавайки се на земята; Духът действа в нея. Затова празникът на нейното раждане се нарича Ден на Светата Троица (предимно в руската църковна традиция – б.пр.). В съботата, в навечерието на Петдесетница, се извършва панихида. След литургията за празника следва вечерня, на която свещеникът чете три молитви, отправени към Триединния Бог. Тогава, за пръв път след Пасха, всички коленичат.

В деня на Петдесетница завършва делото на спасението. Затова петдесетият ден става начало на нова ера, която излиза отвъд пределите на нашия свят. Самото число, както в юдейската, така и в християнската традиция, означава вечна небесна пълнота: седем умножено по седем плюс едно. Петдесетница се нарича още „апокалиптичен ден” (т.е. ден на последното откровение), или „есхатологичен ден” (т.е. ден на окончателния край), защото с идването на Месията и наближаването на Господния Ден настъпват последните дни, в които, „…казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът” (Деян. 2:17; Иоил 2:28-32). Това древно пророчество апостол Петър припомня в своята първа проповед на деня Петдесетница.

Божествената литургия в този ден ни припомня нашето кръщение. Отново вместо „Трисветото” („Светий Боже, Светий Крепки…”) се пее кръщелното песнопение от Послание към Галатяни („Елици во Христа…”). Обикновените антифони също се заменят със съответстващите на празника стихове от псалмите. В апостолското и евангелското четиво се говори за снизхождането на Духа върху хората. В кондака се пее за действието Божие, противоположно на вавилонското разделение на езиците: „На Петдесетница Бог обединява народите чрез единството в Духа.” Тропарът провъзгласява улавянето на цялата Вселена в мрежата на вдъхновените рибари-апостоли.

За първи път след Пасха се пеят молитвите „Царю Небесни” и „Видихом Свет Истинний”, които призовават Св. Дух „да дойде и да се всели в нас” и провъзгласяват, че сме приели „Духа Небеснаго”. Храмовете се украсяват с цветя и лятна зеленина в знак на това, че Духът Божи идва като Жизнеподател, за да обнови цялото творение. Понеделникът след Петдесетница е празник на Светия Дух (Духов ден), а следващата неделя е празникът на Вси светии. Такава литургическа последователност е напълно логична, тъй като Светият Дух се проявява в хората, освещава ги, което е и главната цел на сътворението и спасението на света.

„Осветявайте се и бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет” (Лев. 11:44-45; 1 Петр. 1:15-16).