Евангелието за победата над изкушенията
След Богоявление
(Матей 4:1-11)
Няма нито една Божия заповед, спрямо която хората да не са сгрешили, и нито една, която да са изпълнили без оплакване и ропот. И няма нито една Божия заповед, спрямо която Господ Иисус Христос да е съгрешил, и нито една, която да е изпълнил с оплакване и ропот. Всичко, през което е трябвало да премине, да изпълни и претърпи в Своя земен живот, Той е преминал, изпълнил и претърпял в пълно смирение и послушност към Своя Небесен Отец. Само за да ни научи на смирение и послушание! Само за да ни окуражи за търпение! Само за да ни покаже, че всичко, което ни е заповядано свише, е и възможно, и необходимо да изпълним под всевиждащия надзор и ръководство на живия Бог. Хората се оплакват от бедността и от своя незнатен произход, макар и всички хора в крайна сметка са от царски произход, защото произлизат от Царя Бог. А Той, единородният и възлюбен Син Божи, не се е оплаквал от това, че се е родил в пещера на овчари и че не е имал къде глава да подслони.
Хората проклинат враговете си, макар че най-често техният грях е превърнал съседите във врагове. А Той, безгрешният Агнец Божи, е трябвало още като Младенец на гърдите на майка Си да бяга в далечна страна от кървавия нож на Ирод. И въпреки това не е проклинал Своите врагове.
Хората се бунтуват против властта и закона дори и тогава, когато страдат от самите себе си. А Той, Законодателят на вселената, се е покорявал на властите и законите, отдавайки кесаревото кесарю.
За хората е труден постът, въпреки че им е позволено и в най-постните дни да ядат хляб и зеленчуци, и въпреки че постът е необходим за очистване на ума и съвестта. А Той, Пречистият, Който не е имало от какво да се очиства, доброволно Си е налагал четиридесетдневен пост, пост без хляб, без зеленчук и вода.
За хората е трудна молитвата, и в храма, и у дома, въпреки че молитвата е стълба, издигаща човека от праха и скотското състояние към Бога. А Той, Който тялом пребивавал с другите хора на най-ниското стъпало на живота, а духом непрестанно е бил на върха, радостно ходел на молитва в храма и прекарвал по цели нощи в уединена молитва.
Хората не искат да изпълнят без ропот и най-малката заповед от Божия закон, въпреки че този закон е даден заради тяхното собствено спасение. А Той, Спасителят на света, Който не е имал от какво да спасява Себе Си, послушно е изпълнил и най-трудните заповеди от Божия закон и смирено е принесъл Себе Си в жертва за хората само защото е знаел, че това е волята на Небесния Отец и че е необходимо за спасението на хората.
Адам и Ева, в райското изобилие и ситостта на всички божествени блага и сладости, не успели да победят и едно съвсем малко демонско изкушение и да не се докоснат до забраненото дърво. А Той, в пустинята и в самота, гладен и жаден, без хляб и вода, без приятел и помощник, решително се противопоставил и на най-големите изкушения, които само нечистият Сатана може да измисли.
Колко величествени, колко трагично величествени са всички събития в Христовия живот! Като планини, в подножието на които морето безсилно се плиска, и чиито върхове човешкото око напразно търси. Много читатели на Свещеното Писание смятат, че Христовото учение се съдържа преди всичко в Неговата проповед на планината. Впрочем има много събития в Христовия живот, които са не по-малко поучителни от Проповедта на планината. Не може да се каже кое в живота на Христос е главно, и кое – второстепенно. Но несъмнено е, че у Него няма нищо второстепенно. И със сигурност не може да се каже, че Неговото учение, изказано с думи, превъзхожда Неговото учение, показано чрез дела и събития. Нещо повече, по-скоро би могло да се каже, че Христовите дела и събитията от Неговия живот у повечето вярващи оставят по-дълбоко впечатление и предизвикват по-силни усещания, отколкото Неговото учение, изказано с думи. Така, както лекарят, който мълчаливо отваря очите на слепец, би направил много по-силно впечатление, отколкото този, който обяснява с думи как се дава зрение на слепи. Но от друга страна, възвишените и дивни дела и събития от живота на Божествения Герой биха останали като тайнствени и безименни планини, ако не бяха получили израз и обяснение в учението, изказано с думите на Божествения Учител. Размисляйки и за едното, и за другото, човек трябва с дълбоко благоговение и смирение да каже: и двете са неизказано велики, и едното не може да се отдели от другото, както не може да се отдели изток от запад. Защото с какво биха ни помогнали Христовите думи: непрестанно се молете, ако Самият Той не беше очевиден пример за непрестанна молитва? Или, от друга страна, как бихме могли да разбираме и използваме Неговия пример на продължителен пост, ако Той не ни беше обяснил необходимостта и спасителността на поста? По същия начин се допълват Неговите дела на милосърдие и Неговото учение за милосърдието; Неговата борба със Сатаната и Неговото учение за бодърстването над своята душа и побеждаването на изкушенията; и всичко останало, изказано и извършено. Неговите дела са в хармония с Неговите думи, както здравото тяло със здравата душа. Ето, Той е дошъл на земята не само за да въплъти Своята душа в тяло, но и за да въплъти всяка Своя дума – да облече всяка Своя възвишена дума – във възвишеното тяло на видимото дело или събитие.
Сега да погледнем как Господ въплъщава в едно величествено тяло Своите дела и събития за поста, бодърстването и побеждаването на изкушенията. След кръщението на Йордан Той се оттегля за превеликия подвиг на поста, бодърстването и борбата със Сатаната.
Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола. Защо именно веднага след кръщението? За да ни покаже, че и ние след кръщението сме подложени на изкушения, и то до самата телесна смърт. Чрез кръщението сме очистени и въоръжени с Божията сила, и сме изпратени в борба. Както казва премъдрият Златоуст: „Ти не си получил оръжие, за да седиш, а да се бориш”. Чрез кръщението сме станали подобни на Адам в Рая. Защо Бог ни изправя пред изкушения, ще се запитаме отново? Първо, за да покаже нашата свобода. Бог чрез кръщението ни е въоръжил със Своята сила, и, вече въоръжени, ни е оставил да избираме: дали да насочим това оръжие против дявола, или против Бога. И второ, за може, ако паднем, да се открие Адамовият грях и да се оправдае Божията постъпка на изгонването на Адам от Рая в долината на плача, и, ако победим, да се открие Божията сила в нас. Защото Новото творение има нова сила, нов Рай, нов човек, нова победа и слава, но и повторно падение.
Защо Светият Дух отвежда Христос на изкушение? За да се покаже, че Христос съзнателно, а не случайно, е подложен на изкушения. Бог не е довел Адам умишлено пред Сатаната, за да го изкушава той, а с Христос Бог е направил това умишлено. За да се покаже с това, че Адам, въпреки по-добрите обстоятелства, се е поддал на изкушението, а Христос и при най-трудни обстоятелства е победил изкушението. Същото може да се види и от това, че Адамовото падение било в Рая, а Христовата победа – на земята, в долината на плача и изгнанието, в пустинята. Защото се казва, че Духът отвежда Иисус в пустинята.
В пустинята Христос постил четиридесет дни и четиридесет нощи. Каква страховита гледка! Докато грешниците, заради които Христос е слязъл на земята, се валят в пресищане и препиване от земни сласти, Той, приятелят на грешниците, стои в пустинята на уединена и слъзна молитва ден и нощ, без да слага в устата Си нито хляб, нито вода ден и нощ, цели четиридесет дни и нощи. Господ прави това, за да покаже Своята безмерна любов към човечеството, което Той очиства със Своя пост и учи със Своя пример; да покаже Своята неразривна връзка със Своя небесен Отец и Своето послушание към Него. Ето, всичко, което хората казват, че не могат, Той може; и всичко, което хората правят по принуда и с ропот, Той го прави послушно и ревностно. Той е изпълнил всичко онова, което избраният народ се преструвал, че не може да изпълни. Избраният народ бил в богатия Египет и, въпреки богатството, падал и отпадал от Бога. Той също бил в Египет, но останал незасегнат от египетската тъмнина, подобно на Йосиф. Избраният народ бил в пустинята четиридесет години и тук падал и отпадал от Бога, въпреки че Бог го водел със Своята ръка и го хранел с мана небесна. А Той прекарал четиридесет дни и четиридесет нощи в пустинята без храна и питие, с неизменно смирение и послушание към Бога. Накрая избраният народ, като влязъл в обетованата земя, падал и отпадал от Бога, въпреки че Бог непрестанно го предупреждавал и вразумявал чрез закона и пророците. А Той в обетованата земя, когато вече бил признат от някои за Господ и Месия, останал верен, смирен и послушен към небесния Отец.
След четиридесет дни непрестанно бдение, пост и молитва, Господ Иисус огладня. И приближи се до Него изкусителят и започна да Го изкушава.
Първото изкушение изкусителят отправя към тялото, към изгладнялото тяло на Спасителя, затова Му рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. А защо дяволът не превръща камъка в хляб и не предлага на Иисус? Ето, това би било по-силно изкушение за гладен човек – да види и помирише пред себе си топъл хляб. И така, защо дяволът първо не направи това, а след това да поднесе готов хляб на огладнелия Иисус? Причината за това е съвсем проста: защото не може. В своята немощ той иска Сам Иисус да му създаде средство, с което да изкушава. Бог е Творец и на камъните, и на хляба. В действителност Бог и прави хляб от камък, тоест от пръст. Чудото на превръщането на камъка в хляб Бог извършва всеки ден, както всеки ден извършва чудото на превръщането на хляба в кръв. Но това може само Бог и никой друг. Това е можел да направи и Иисус и без да Му бъде предложено от някого, стига да е искал. Защото пости не онзи, който няма и не може да има, и затова не яде; а онзи, който има и може да има, и въпреки това не яде. От думите на дявола е очевидно и това, че той иска да се поругае с Бога; като че иска да каже: вижте какво е Божието могъщество и Божието човеколюбие! Камениста и безнадеждна пустиня отвсякъде. Никъде няма хляб за гладния човек. Бог е сътворил човека и го е поставил в безхлебна пустиня, за да се мъчи от глад и да умре от глад. Къде е тук силата, къде е любовта, къде е Божието милосърдие? Затова ето, ако Ти наистина си някой Син Божи, и ако можеш, превърни тези Божии камъни в хляб, и яж. А ако Бог не ти е дал тази сила, тогава защо се държиш за Бога? Хайде с мен против Бога! – Уви, това нашепване и внушение успява у много маловерни!” („Никога не бива да вярваме на дявола, дори и в този случай, когато съветва нещо полезно и необходимо, защото той ни мами с полезното и завършва със злото; не бива да изпълняваме волята на демона нито от глад, нито по някаква друга необходимост, но трябва да прибягваме към Бога”. Зигабен).
На такава богохулна злоба и лукавство Христос спокойно дава отговор, който до края на света може да служи за поука и укор към лакомниците на този свят: Писано е, казва, „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”. По-трудно е да сътвориш, отколкото да нахраниш. А Бог със Своето слово е сътворил всичко съществуващо, и пак със Своето слово може да храни и храни всички Свои творения. А и с какво друго се хранят небесните сили и войнства, ако не с животворното слово Божие? Ние сме паднали заради тленна храна, когато сме се отдалечили от Божието слово; и въпреки това животът, който идва за нас чрез тленното, не идва от тленното, а от Божието слово. Твоето слово ме оживява, казва Псалмопевецът. Колко са сладки на езика ми Твоите думи, по-сладки от мед на устата ми! Никъде в Свещеното Писание не е казано, че в тленния хляб има живот и светлина, а е казано, че в Божието слово има живот и светлина (Йоан. 1:4). Целият живот е в Бога, и извън Бога няма живот. Всичко останало: храната и водата, въздухът и светлината, не са живот, нито източник на живот, а само средства за живот. И това са Божии думи, облечени в плътна и осезаема дреха заради нас, телесните създания.
Безгрешните ангели нямат нужда от никакви средства, защото те непосредствено се хранят с живот от животворните Божии слова. А ние не можем да правим това, понеже сме станали немощни и разслабени от греха. Ние не бихме могли да понесем чистото и голо Божие слово, защото това би било прекалено твърда храна за нас. Защото словото Божие е живо и действено, и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни (Евр. 4:12). Толкова силно, могъщо и насищащо е голото слово Божие. И ако Христос, като Божие Слово, беше дошъл на земята, необлечен в плътната и осезаема дреха на материята, кой би могъл да Го понесе? Чувствайки тази всемогъща сила на Христос като Слово Божие, пророк Малахия със страх казва: ето, Господ ще дойде, но кой ще издържи деня на дохождането Му, и кой ще устои, кога се Той яви? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя (Мал. 3:1-2).
Сам Христос е това Слово Божие и този Хляб на живота, от който всеки хляб получава жизнена сила и хранителност. Какво би Му струвало да направи хляб от камъка? Той е огладнял не защото е трябвало да огладнее, а защото е искал да огладнее, защото доброволно е приел да изпълни всеки закон. Това не е бил случаен глад на обикновен смъртен човек, а гладът на Безсмъртния, Който със Своята победа над дявола и Своето учение ще насища цели поколения до края на света.
Второто изкушение изкусителят отправя към ума. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си”. И тук дяволът отново започна със злобни думи: ако си Син Божий. Но тук, вижте, и той започва да си служи със Свещеното писание (Пс. 90:11-12), придавайки на цитираните думи съвсем друго тълкуване, както имат обичай всички врагове на Бога и Божия закон.
Ако първото изкушение е предназначено за поука на лакомниците и сладострастниците, то второто е предназначено за поука на умните горделивци и книжници, които, събрали някакво знание за материалната природа и видимия живот, гордо се превъзнасят над Църквата Божия, докато в момента на тяхното най-голямо опиянение Сатаната не им нареди да скочат долу в пропастта. Защото, събирайки знания без Бога и Божията Църква, гордите хора мислят, че събират сила, докато в действителност те събират немощ. Който увеличава гордостта, увеличава немощта. Който се отдалечава от Бога, става все по-малък и по-малък по дух и сила, докато накрая не изчезне като прашинка на вятъра. И когато горделивият човек увеличи своята немощ докрай, когато се отдалечи от Бога докрай, той смята за себе си, че е стъпил с краката си на върха на Божията Църква и дори е поставил самия Бог под краката си. И тогава Сатаната идва при него, изкушавайки го, и казва: скочи и полети! Твоите ангели, тоест, твоите идоли, ще те задържат да не паднеш!
И какво отговаря Господ Иисус на изкусителя? А Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего”. Бог обича хората с неизказана любов, но именно поради това Бог няма да влиза във всяка смешна човешка игра, нито ще прави чудеса заради човешкото любопитство. Бог не е извършил и няма да извърши нито едно чудо, за да задоволи любопитството на хората. Всички Негови чудеса винаги са предназначени за задоволяването на истинските нужди на страдащите, за лечение на болните, за обръщане на неверните, търсещи истинската вяра, и за оправдаване на верните, когато са подложени на мъчение за истинската вяра. Ние изкушаваме Бога с всяко свое дело и с всеки свой помисъл, с всяко свое желание, което не се основава на смирение и послушание към Него. Онези, които, гордеейки се със своя ум и своето знание, потъпкват Божия закон, изкушават Бога за своя най-голяма погибел. Защото Бог е дълготърпелив и поради Своето дълготърпение ще търпи тяхното изкушаване, превъзнасяне и всяко богохулство, очаквайки цялата пара на гордостта да излезе от главата им, и те, посрамени, да се покаят. Но в края на краищата, ако те останат в своята сърдечна окаменялост, което също е следствие от гордостта на ума, Бог ще ги предаде изцяло във властта на изкусителя. „Бог е обещал сила на този, който е в опасност, а не на този, който Го изкушава; на този, който е в скърби, а не на този, който прави всичко за показ и търси празна слава” (Св. Исидор Пелусиот, „Писмо до дякон Йоан”, Писма 4, 164). И демонът изкусител ги издига на най-високата планина на гордостта, и тогава им предлага да скочат долу. И те послушно скачат и пропадат. И името им завинаги се изтрива от книгата на живите.
Третото изкушение изкусителят отправя към сърцето. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Това е изкушаване с богатство, власт и слава. Голям е броят на онези, които падат в тази дяволска примка. Откъде дяволът може да подари това, което не е негово? Защото пророкът е казал: Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23:1). Но дяволът лъже, защото той, по думите на самия Спасител, е лъжец и баща на лъжата (Йоан. 8:44). На неговите лъжи се хващат само глупавите, които забравят, че живият и истинен Бог е всесилен и е единствен господар на света. Това, което Бог дава на хората, е за тяхна полза; а онова, което дяволът обещава да даде и привидно дава, е за погибел. Защото той не дава своето, а чуждото, краденото, и то откраднатото от всевиждащия Бог. Ето защо това това, което Бог дава, е трайно и благословено, а онова, което дяволът дава, е преходно като вятъра и проклето.
При това последно изкушение дяволът си е послужил с най-голямата лъжа на света, и когато той иска от Господа нещо, което превишава всяка дързост, но не и дързостта на дявола, Господ Иисус властно казва: Махни се от Мене, Сатана! Но за наша поука и този път не пропуска да се обоснове с думи от Свещеното Писание, поради което добавя: защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш”.
По-сладка е кората сух хляб от Божията ръка, отколкото всички земни царства и тяхната слава от ръката на дявола. Всеки човек, който поне малко се държи за Бога, е по-богат и славен от дявола, и смешно е, когато богаташът иска и получава нещо от ръката на просяк. Истинският богаташ е Бог, след Бога най-богати са Божиите ангели, след ангелите – човекът, след човека – животните, растенията, звездите и минералите. Всяко от Божиите творения притежава нещо, което е получило от пребогатия Бог. А дяволът няма нищо, докато не открадне чуждото.
Вероятно Сатаната е изкушавал Христос и с други изкушения, тъй като виждал пред себе си уникален пример на Човек, Който нито за миг, на никаква цена не се подчинявал на неговата власт. Но евангелистите посочват тези три главни изкушения, които могат да служат за образец на всички останали изкушения в човешкия живот. И така, първото е изкушението на тялото или на нашата желателна природа; второто е изкушението на ума, или на нашата мисловна природа, и третото изкушение е на сърцето, или на нашата чувствена природа. Първото изкушение е най-характерно за младостта, второто – за средната възраст на човека, а третото – за старостта. Младият човек се бори с телесните страсти и похоти; човекът на средна възраст – с гордостта на своя ум, своето знание и умение; а старият човек – със сребролюбието, властолюбието и славолюбието, но от всичко това най-страшната страст е сребролюбието. И така, трите главни сатанински изкушения, с които Сатаната изкушавал Господ Иисус и с които изкушава и всеки от нас, са: сластолюбие, честолюбие и сребролюбие.
Всички тези три изкушения нашият Господ славно е победил, и то при най-тежки обстоятелства: и гладен, и жаден, и без покрив, и без приятели, в пустинята, в самота. Победил ги е така, че обърнал дявола в бягство. Тогава дяволът Го оставя, и ето. Ангели дойдоха и Му служеха.
А къде са били ангелите дотогава? Защо не са Му се притекли на помощ? Несъмнено, те са се отдалечили от Него по Неговия промисъл, както не би трябвало да се съмняваме, че Той е можел да ги призове на помощ когато и колкото е искал. Той Сам засвидетелствал за това, когато бил заловен в Гетсимания и поведен на съд. Един от учениците извадил нож, за да защити своя Учител, а Христос му забранил това, като му казал: или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще Ми представи повече от дванайсет легиона Ангели (Мат. 26:53)… Но Самият Той не е искал. Той е искал да бъде изкушаван от Сатаната като човек. Всеки човек има поне един ангел-пазител, който му помага в борбата с изкушенията. Христос е искал да остане сам, без нито един ангел. И всеки човек изкушават, по Божие допускане, обикновено по-малки зли духове. А Той искал да бъде изкушаван от самия Сатана, началника на злите духове. С една дума, Той е искал при най-тежки обстоятелства да се бори с най-големите изкушения, и то против най-големия изкусител на човешкия род, пред когото Адам и Ева отстъпили в Рая. И се борил, и победил, и ни оставил уникален пример за победа, изпълнен с храброст и вдъхновение. Великият Исая, прозирайки тази борба и тази победа на Господа, предсказал така: Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин (Ис. 42:13).
Когато Героят на героите одържал победа, тогава позволил ангелите да дойдат при Него. И ето, Ангели дойдоха и Му служеха!
След този пример на най-великия Човеколюбец и нашия най-голям Приятел, явил се на грешната земя, кой от нас може да се оплаква от каквото и да било страдание в този живот? Никой, който има срам и съвест. Затова да побързаме, докато трае бурният ден на този живот, който бързо се съкращава – да побързаме да се покаем за цялата си леност и небрежност в изпълнението на Божия закон. Да побързаме още отсега с послушание към Бога да загладим нашия грях на ропот против Божията воля. Със смирение и послушание да изпълним всичко, което иска от нас Бог: и поста, и молитвата, и бодърстването над своята душа, и внимателното следене на козните на злия изкусител и всички негови помощници и слуги. Бог не иска от нас да победим, защото Той знае, че ние не можем това. Той иска от нас единствено преданост към Неговата воля, смирение и послушание. А оръжието е Негово, и победата е Негова. Той винаги ще стои до нас и Неговите ангели ще ни служат. Величествен е Господ в Своята сила, несравним е в Своето богатство и неописуем в Своето милосърдие. Неговото милосърдие към нас, хората, е толкова голямо, че Той приписва на нас и Своята собствена победа. Затова на Него да бъде слава и хвала от ангелите на небето и от хората на земята, на Отца и Сина, и Светия Дух – на единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. | www.svetosavlje.org.
Превод: Татяна Филева
