Изчезва ли старчеството?
Живеем в свят на подмяна. Духовете на съвремието повалят постепенно и невидимо, но неумолимо скрижалите, в които сме вярвали. Това ни поставя в деликатната ситуация на хора, които знаят в какво вярват и изповядват онова, което носят дълбоко в себе си, но се безпокоят за бъдещето си. Всичко около нас е пропито с това вече наслоено чувство за тревожност, което се превръща в диагноза на нашето време. Не само ние, но и светът се тресе от есхатологични очаквания, внушения от всички посоки, които поставят болезнено въпросите за спасението на душата. Това важи собено за тези, които са свързани със Светото Православие, което е светая светих на Христовото учение. Единствено то носи непроменен съкровения завет на Спасителя и Неговите свети апостоли и знанието му е пречистено през изпитанията на света. Затова е и толкова благодатно, убедително и изцеряващо. Мнозина от тези изгарящи дилеми са свързани със Свещеното Предание, което вплита мъдростта на боговдъхновените мъже – светите отци. Затова и с особена значимост се поставя въпросът – изчезва ли старчеството?
След кратка справка с тълковния речник става ясно, че „Старчеството е направление в християнското монашество. При него т.н. старец е монах с високи заслуги в духовната дейност, който наставлява и обучава в монашеска практика поверените му кандидати за служба в манастира.” Но това е дефиницията на света и затова звучи толкова сухо и лаконично. Според Калистос Уеър ”Старецът не е непременно старец на години, но е мъдър в своето опитно преживяване на божествената истина и благословен с благодатта на „отчеството на Духа“, с харизмата да ръководи другите в Пътя… Старецът е преди всичко човек на вътрешния мир, при когото хиляди могат да намерят спасение. Светият Дух му е дал, като плод на неговата молитва и себеотречение дара на различаването или разсъдителността, позволяваща му да чете тайните на човешките сърца…” (”Православният път“ изд. ”Омофор“). Старчеството е проводник на изобилната Божия благодат, извор на живата вода, която избликва от най-високия връх и оживява търсещите спасение души, връхлитани от пронизващите стихии на света. Старчеството е не само вдъхновение свише, но и откровение Божие. Израз на Премъдрост и Милост Божия към всички, родени от жена. Духовните старци са не само просветени мъже на Светата Църква, а и боговдъхновени вестители на волята Божия, съсъди на неизказаната Божия благодат, осенени свише от Светия Дух. Те не просто носят, а предават Духа, осветени и проникващи във всяка наранена от болестите на греха душа. Те са бащи, приятели и изцелители, които отразяват нетварните енергии на Светата Троица. Те са деликатни психотерапевти, които са опознали тайните на личността, на вечно болния човек, които „преподават“ лекарствата на тайнствата на Светата Църква и нейното съкровено и спасително учение. Истински тръби Божии и светилници по пътя към Царството Божие.
Свети Игнатий Брянчанинов казва, че във времето, в което е живял и творил, духовните дарове са станали оскъдни, а солта, за която свидетелства Светото Евангелие е изгубила силата си. Това негово наблюдение се отнася за края на 19 в. и отразява тогавашната духовна действителност. Но по това време доктрината на Светото Православие е била в центъра на социалния живот и е доминирала в обществената сфера. Определяла е общественото мнение, въздействала е осезаемо върху пресата и всички механизми на управление, и до голяма степен е била регулатор в отношенията между хората. А сега нещата са твърде различни и имат много печален вид. Гласът на Майката Църква е умишлено и открито заглушаван, или прикрито пренебрегван от „силните на деня“. Духът на глобализацията и вирусите на модернизма навяват ветрове, които не само не са православни и християнски, но и не са хуманистични ценности като израз на послание към всички. Извършва се преоценка или подмяна на всички изконни скрижали на човечеството, затова и процесът е още по-болезнен и драматичен.
Ние, православните, имаме поводи за тревога, защото по общото мнение, тези духоносни мъже, стълбове на благочестие и носители на Божията благодат вече липсват във всички православни страни. Само за няколко години в България, Бог, който владее над живи и мъртви призова душите на забележителни духовници и божии угодници – старците Назарий от Кокалянския манастир, Севастиян Търновски и отец Георги от Жегларци. Те приемаха стотици поклонници от цялата страна и осветяваха пътя на множество духовници, богослови и обикновени миряни. Да, ние вярваме, че те пак са до нас и ни помагат, и ние всички усещаме подкрепата и молитвеното им застъпничество, завинаги верни на заветите си да служат на Бог и хората, но вече сме лишени от прекия контакт при срещите с техните облагодатени души. Ние, подвизаващите се в ежедневните си битки на „невидимата бран“ не можем да получим утеха и наставления от тях като настойници на човешките души. Същият процес и дори с още по-голям интензитет се проявява и в другите поместни църкви. 
Духовните колоси започват да изчезват навсякъде. Всеобщо е мнението, че вече няма такива могъщи фигури, които да увличат другите с примера и наставленията си. Това е предпоставка за умора във вярващите и пропадане в печални състояния на маловерие, кривоверие и откровено неверие. Напълно основателен е въпросът – ще загуби ли Светото Православие един от най-притегателните си феномени и носители на мистично вдъхновение, както за своите последователи, така и за вярващите от другите деноминации? Ще изчезне ли това съкровище, трупано от векове, където са събрани скъпоценностите на мъдростта на източните подвижници? Един от забележителните боговидци на Светото Православие на Румъния, старецът Юстин Първу (1919-2013), малко преди отминаването си от този свят, в отговор на въпроса на виден богослов, защо изчезват старците, изрича нещо особено интересно: ”Никога няма да изчезнат. Нищо от този род никога няма да изчезне… Що за приказки? Думи!.. Старци! Това е невъзможно… това е само израз. Божията благодат действа в Църквата. Изведнъж ще се появят млади духовни отци, много по-добри, подобаващи на съвременното състояние на християнството… Истина е, че всички сме се позовавали на светите отци и каквото сме говорили през 18 в., също го повтаряме и през 19 в., и продължаваме да го повтаряме и през 20 в.” (”Живот и страдание, беседи, поучения, съвети“, стр. 46 и 47). Това негово заключение е особено значимо, защото е плод не само на дългогодишните му наблюдения като изповедник и пастир над духовници и миряни, а и защото е вдъхновено свише, идващо като откровение от Светия Дух. Преминава поколение след поколение, но Духът остава един и същ, и просвещава и наставлява жадните за спасение души. Изводите на румънския старец не са само пожелание или проблясък на надежда в полумрака на нашето отстъпление, а израз на дълбока и чиста вяра, която почива върху всичко, което е преживял, усещал и предавал като проводник на волята Божия. В този дух са и наставленията на един от най-великите старци на Светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (старец Паисий), който многократно е утешавал идващите при него поклонници, че въпреки кризата в земната църква в Гърция, а и навсякъде, Бог неизказано си промисля и не ще остави верните без благодатни духовници, които да бъдат пастири на тръгналите по пътя към небесния Йерусалим. Нещо повече, когато някои са изтъквали заслугите му за спасението на вярващите, той е бързал да ги вразуми и подчертавал, че на съвременните свещеници им е още по–трудно в настоящото време. Уверявал ги е, че именно те носят по-тежък кръст, защото са в света и са подложени на многобройните коварства на невидимите и видими врагове на Христовата истина. Ние знаем и сме длъжни да помним, че „Иисус Христос е същият, и вчера, и днес и довека !” (Евр.13:8). И Духът е същият, и вдъхновява и води всеки, който е решил да го последва. Наистина сега е време на „апостасия” (отстъпление във вярата), но това е допуснато от Бога, за да провери истински верните си последователи.
В това особено състояние на есхатологична задъханост и тревожни очаквания, постепенно ще се откроят истинските духоносци, искрени богоносци и водачи по тесния път към Царството Божие. Всемогъщият и Всемилостив Бог няма да ни остави „сираци“ и ще бъде с нас, въпреки всички препятствия и коварства на неговите врагове! Единствено от нас, лутащите се в своите настроения зависи да пазим кандилниците си запалени и да не оставяме тамяна в тях да намалее, а огънят на живата и искрена вяра да изтлее, а да се разгори с още по–голяма сила, за да освещава не само нас, но и нашите спътници в изкачването на духовната лествица!
