Майка Гавриила за Православието
(„Св. Андрей“, Патисия, Атина, 15.02.1988 г.)
Отец Г.: Майко, пътувала си по целия свят. Срещала си множество монашески ордени: римокатолически, будистки, индуистки. Виждала си мисии, организации и институции и си забелязвала многото улеснения, които получават в работата си… Ти, като бедна православна монахиня, си имала съвсем оскъдни материални средства да обикаляш и да предлагаш помощ. Мислила ли си някога, че би било по-добре, ако си от друго изповедание, отколкото да си православна?
М.Г.: Пази Боже! Не! Никога не ми е минавало през ума! Тъкмо защото се гордея с това.
Спомням си, че веднъж попаднах в кабинета на Индира Ганди (когато Майка Гавриила все още била мирянка, по време на първото ѝ пребиваване в
Индия), за да обсъждаме един от техните проекти, когато една дама влезе и попита в мое присъствие:
– Дамата, с която разговаряте, католичка ли е?
– Не, тя е от Православната църква. Не познаваш тази църква, защото тя не е представена в Индия. Това е една съвсем различна църква.
Тогава, през 1959 година, когато отидох в нашия сиромашки манастир в Йерусалим, едни католически монахини, които бяха дошли от Франция, ми казаха:
– Тук е истинският начин за христоподобен живот, защото сте лишени от всичко… докато ние имаме всички възможни удобства.
Разбирате ли?
Превод: Константин Петров
Из книгата “Майка Гавриила. Аскетика на любовта”, ИК “Омофор” 2015
-520x245.jpg)
