Не трябва да се страхуваме от маловерието

(Йоан 20:19-31)

Евангелският разказ за уверяването на апостол Тома е много вълнуващ и трогателен. Наистина, за апостолите е било много трудно да възприемат вестта за Възкресението на Христос. То не е било за тях някаква очаквана и разбираема новина. Ние виждаме тяхната съпротива при думите на жените мироносици (виж Марк. 16:11), ние виждаме и недоумението на апостолите, когато те самите срещат възкръсналия Христос Спасител. В това отношение апостол Тома се оказва в изключително положение.

Той не просто отказва да повярва на думите на апостолите, но и буквално изисква живо свидетелство. Той казва: аз няма да повярвам, докато не докосна със собствените си ръце Христос, докато не се убедя с моите телесни сетива, че Той е същият Онзи Христос, същият онзи Иисус, Който беше разпънат на кръст, и Който би трябвало да има рани от гвоздеите и от копието.

Колкото и да е парадоксално, светите отци хвалят това Томино неверие и го наричат блажено. Как да разбираме причините за тази похвала?

Работата е там, че неверието на апостол Тома не е отричащо неверие, а е утвърждаващо неверие. То е утвърждаващо в този смисъл, че ако действително предметът на вярата се окаже истинен, то това ще има много сериозни последствия за целия живот. И в отговор на това блажено неверие Господ идва при учениците, когато вече и апостол Тома е заедно с тях, и му дава възможност да се убеди, позволява на апостол Тома да се допре до раните от Кръстната Жертва и наистина да получи пълно потвърждение на това, че пред него стои не призрак, а неговият любим Учител.

Като слушаме днешния евангелски откъс, няма как да не се вдъхновим от участието на Господа в укрепването на нашата вяра. Защото Господ не осъжда апостол Тома, а напротив – Той го похвалява и добавя, че са блажени онези, които не са видели и са повярвали. И затова всеки път когато в душата ни се появи някакво смущение или съмнение, изобщо не трябва да се страхуваме от маловерието. Трябва да знаем, че нашето маловерие всъщност е малка криза, която ни насочва към това да получим от Господа още едно уверяване, още едно потвърждение на правилността на нашия път. | www.pravmir.ru

Превод: Евгения Николчева