Раждането на философията при дървото на изкушенето
Ако преди смисълът на човешкият живот се коренял в следването на Божията заповед, която определяла вътрешния и външния свят на човека, сега вече човекът започва сам да оценява явленията в света и сам да решава какво е неговото отношение към тях. Дървото е годно за ядене. То спира да бъде символ на покорството, губи своя метафизически смисъл, и се превръща в един обикновен предмет. Ева вижда, че дървото е приятно за очите. Откъсвайки се от Бога, изгубвайки духовните сетива, чрез които човекът съзерцава Божествената красота, душата започва да търси красота в предметите от света.
Архим. Рафаил (Карелин)
В книгата Битие е дадена сякаш в закодирана форма бъдещата история на човешката мисъл в нейните главни и основополагащи направления.
Човекът е сътворен по Божий образ. Образът не е единосъщен на Първообраза; той сякаш е негов отблясък и потенция с предварително определена цел, която трябва да бъде реализирана. Съществува хармония и в същото време разлика между Божеството и човека. В Библията се казва, че Бог се е явявал на първата двойка в Едем и е беседвал с тях. Да беседва, т.е. да проведе диалог, може само Личност с личност. Тук се открива личното битие на Бога като най-висше, съвършено и абсолютно битие. В същото време това, че човекът също е личност свидетелства за неговото високо достойнство и отличие от останалите творения, на които са присъщи родови, видови и индивидуални качества, свойства и отличия, но те не могат да бъдат категоризирани като личности.
Да бъдеш личност означава да имаш свободна воля и нравствено съдържание, затова образът Божий в човека е неговата личностна основа като даденост, а подобието с Бога се изразява във възможността човекът да определи своето отношение към Бога и да осъществи зададената му цел – богообщението, като приближаване на образа към неговия Първообраз.
Бог дава заповед на човека. Заповедта е Откровение под формата на императив. Бог разкрива Своята воля на човека, който от своя страна трябва да приеме на вяра, че Божията заповед е благословение. Заповедта ограничава външно човека, но вътрешно задълбочава неговото битие и отваря нови възможности за нравствено усъвършенстване – послушание на човека към Бога, а чрез послушанието – към единство с Божеството.
Това е моментът, в който в човешката история настъпва катастрофа – човекът е изкушен от змията, което довежда до неговото падение. Демонът убеждава Ева, че Божията заповед е дадена, за да лиши човека от възможността да управлява живота си и да получи достойнството, прерогативите и силата, с които разполага Бог. Ева се колебае. В душата ѝ се надигат два противоположни импулса, които се борят помежду си. Така се слага началото на нравствения дуализъм. Нашата прамайка започва да размишлява върху думите на змията. Вярата в Откровението, дадено под формата на заповед, е в противоречие със скептицизма, изразен под формата на рационализъм (или рационализма, изразен под формата на скептицизъм). Първите хора престават да съзерцават света с вътрешните си очи и на тяхно място се появява аналитичният рационализъм. Започва разцепление в самия човешки дух; умът спира да вижда същността на предметите, а преминава към изучаването на свойствата и качествата, като така се плъзга по повърхността на нещата, когато анализира и синтезира явленията около себе си. Ева възразява на демона, но самото възражение носи рационалистически характер: то говори за последиците от греха, а не за неговата същност. Тук рационализмът се превръща в прагматизъм.
Демонът обещава на праотците ни, че те ще бъдат като Бога, ако опитат от дървото на Познанието. Тази съблазън – хората да са равни на Бога – е повторена в множеството формулировки на всички пантеистични системи. Сатанинската лъжа за равенството на човека с Бога отеква в много философски и религиозни системи, в които се твърди, че човекът има едно естество с Бога, че Бог и човекът имат единна природа, или че Бог се манифестира под формата на човек. Сатанинският призив намира място и отговор не само в сърцето на Ева, но и във фалшивата мистика, езическите теургии и гордите философски заявления.
Сатана казва на Ева: „Вие ще бъдеш като боговете“. Това е първото загатване за политеизма – съществуването на някакви непознати богове. Лъжливите богове са всъщност демони, така че да станеш „като боговете“ означава да станеш подобен или дори равен на демоните, проявявайки непослушание към Бога. Самото езичество води началото си от теомахията и представлява само по себе си история на демонологията.
Ева видяла, че плодовете на дървото изглеждали хубави на вид и ставали за храна. Какво означава, че тя „видяла“? – тя е видяла с различни очи, обръщайки вътрешните очи на душата си далеч от Бога, и е възприела света извън Бога, творението извън Създателя. Ако преди смисълът на човешкият живот се коренял в следването на Божията заповед, която определяла вътрешния и външния свят на човека, сега вече човекът започва сам да оценява явленията в света и сам да решава какво е неговото отношение към тях. Дървото е годно за ядене. То спира да бъде символ на покорството, губи своя метафизически смисъл, и се превръща в един обикновен предмет. Тук наблюдаваме ново отношение към живота – позитивизма. Ева вижда, че дървото е приятно за очите. Откъсвайки се от Бога, изгубвайки духовните сетива, чрез които човекът съзерцава Божествената красота, душата започва да търси красота в предметите от света. Този нов начин на възприемане на света е познат във философията като естетизъм или космофилия.
Ева откъсва плода. Прагматизмът побеждава вярата, и този прагматизъм, който носи смърт, се превръща в едно от най-важните течения в човешката история. Бог проклина демона, осъждайки го да пълзи в прахта по корем. Чрез проклятието на демона е разкрита най-вулгарната философия – материализмът. Материалистът вижда само материалните неща – този космически прах и пепел, в който се върти умът му. Той се „влачи по корем“ и не може да види Небето: духовният, трансцедентен свят вече не е отворен за неговите сетива. Тук физическият свят изцяло измества метафизиката (духовността). Материалистът се влачи по корем, търсейки навсякъде материалното, а не духовното естество на нещата; за него душата е функция на тялото – структура, която се е образувала над стомаха в хода на еволюцията. Следователно, материалистите от Епикур и Маркс до тези в наши дни носят проклятието на змията – да се влачат по земята и да не виждат Небето.
В библейското повествувание за изкушението на нашите прародители се съдържа историята на най-разпространените философски системи, закодирани сякаш като генетичен код в Библията. С ученията на тези философски системи човекът не спира да опитва да запълни бездънната пустота в душата си – загубата на Бога.
Превод: Валентин Велчев
Източник: pravoslavie.ru
