Светците за Църквата. Преп. Юстин (Попович): Човек не може да живее без Църквата

Защо ни е нужна Църквата? Сигурен съм, че повечето от нас са си задавали този въпрос поне веднъж. И може би дори сме се опитали да си отговорим на него. Някои са смятали, че Църквата е религиозна институция, организация, други – общество от хора, обединени от обща идея, трети са виждали в нея нещо свръхземно и неземно. И до известна степен всички ще се окажат прави. Но всички те едва ли биха могли да представят пълна картина, всеобхващата формула.
Светците и учителите на Църквата са посветили цели трудове, а понякога и целия си живот, на търсенето на отговора на този въпрос. Всеки от тях е достигнал до различно ниво на разбиране на догмите на Църквата по силата на придобитите знания, на своите характерови особености и, разбира се, на Божието откровение. Работата на светците върху книгите несъмнено е една от формите на Божието откровение. Ето защо е толкова важно да се занимаваме с тяхното изучаване. В разнообразното наследство на светите отци човек винаги може да намери за себе си онзи стил на обяснение, „ъгъл на представяне”, казано на съвременен език, който ще му помогне да разбере по-добре основите на вярата. Освен това те са ни оставили своя личен, безценен духовен опит.
Нека се опитаме да разгледаме някои от мислите на преп. Юстин (Попович) и да погледнем на Църквата през неговите очи. Какво е казал светецът за Църквата?
Според неговите думи: „… в Църквата всичко се случва под предводителството и ръководството на Главата на Църквата – Господ Иисус Христос. И така расте Богочовешкото тяло, расте Богочовекът! И това чудо непрекъснато се извършва заради нас, хората, заради нашето спасение и охристовяване. Тялото на Христос, Църквата – расте. То расте с всеки човек, който става член на Църквата, съставна част от Богочовешкото тяло на Христос. Това израстване на всяка човешка личност в Църквата идва от Главата на Църквата – Господ Христос”.
Ключовата мисъл: Църквата – Богочовешко тяло – расте с всеки човек, който влиза в нея, и в същото време човешката личност расте в Църквата, расте в Христос. Законът за скачените съдове. Това означава, че без човека няма Църква. На свой ред човекът не може да расте извън Църквата. Взаимодействието на двете природи, гравитиращи към своя център – Христос, води до хармония и равновесие. И накрая, израстването на Богочовешкото тяло, Църквата, води до израстването на самия Богочовек.
И ако физиката на процеса е ясна, важно е да разберем неговата метафизика: какво се случва отвъд физическите закони. Ставайки член на Христовата Църква (разбира се, става дума за съзнателен избор), човек се съединява с Христос, ставайки част от Неговото Богочовешко тяло. Това е смисълът на християнството.
Преп. Юстин (Попович) пише за това по следния начин: „В какво се състои упованието на нашето християнско звание? В съединението ни с Господ Иисус Христос, а чрез Него и с онова, което е в Него, в Неговото Богочовешко тяло – Църквата. А Неговото тяло е едно тяло, тялото на въплътения Бог Слово, и духът в това тяло е един дух, Светият Дух. То е Богочовешкото единство, по-съвършено и пълно от всяко друго единство. В земния свят няма по-реално, по-всеобхватно и по-безсмъртно единство – единството на човека с Бога, с хората и с всички създания. Средствата за навлизане в това единство са достъпни за всеки и за всички; това са светите Тайнства и светите добродетели”.
Всъщност човекът напълно се преобразява в Богочовешкото единство – той се ражда в Христос – съединявайки се чрез Него с Бог Слово и Светия Дух. Преобразяването се извършва духовно и физически. Ние ставаме едно тяло на Църквата, чрез благодатта на Светия Дух, съединени с Богочовешкото тяло, и вече възприемаме това единство като свое единство, благодарение на безкрайната любов на Господа към човека и на вярата ни в Него“.
Преп. Юстин продължава тази мисъл: „Само в Господ Христос Богочовека човекът за първи път възприема себе си като напълно единен по същност, триединен. И в това боголико триединство той намери единството на своята същност, боголикото безсмъртие и вечния живот, така че вечният живот е в познанието на Триединния Бог. Да се уподобим на Триединния Господ, да се изпълним с всяко изпълнение на Божеството, да станем съвършени като Бога – това е нашето предназначение, това е цялата надежда на нашето звание – на светото звание, небесното звание, Божието звание”.
Така че Църквата е единствената възможност да се съединим с Христос. Няма друг начин. Човек може да стигне до Бога само като стане част от Църквата. И духовното съвършенство, както и личностното израстване, се осъществяват само в границите на Богочовешкото тяло – Църквата. Оттук можем да заключим, че Църквата е единствената възможна среда и форма на съществуване за човека. Както рибата не може да живее без вода, а растението – без слънце, така и човекът не може да живее без Църквата. Под думата „живот” разбираме както преобразения земен живот в Христос, така и вечния живот.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org