Свети Георги и днешните идоли

В началото на своето царуване император Диоклециан не приемал християнството за държавна заплаха; неговият зет Галерий обаче виждал заплаха в християните, именно под негово влияние Диоклециан издавал едикт след едикт, за да започне най-кървавите гонения срещу християните.

Християните, които били мирни хора и изпълнявали задълженията си към империята; хора, които дори се молели за императора, изведнъж били нарочени за врагове на Римската империя. Християнските събрания били забранени (с едикта от 2 февруари 303 г.), храмовете им били сринати; свещените им книги били изгаряни. Гоненията добивали все по-големи мащаби и ставали систематични.

Измежду християните, станали жертва на тези преследвания, бил и свети великомъченик Георги.

Свети Георги е почитан като разрушител на идолите, който с молитвата си ги съкрушил. Идолът обаче не е понятие, останало в миналото, не е само някаква антична статуя от отминала епоха, той е образ, който въплъщава някаква идея; той е мнение, привързаност, на която държиш повече отколкото на Бога.

Диоклециан провъзгласил Юпитер за върховен бог и наричал себе си със същото име. Императорът претендирал да бъде почитан като божество. Християните обаче отказвали да се покланят на идоли или на хора. Затова те се превърнали в заплаха за империята. Мирът в империята изисквал кръв. Кръвта на мирните хора.

С този „трик“ сатаната целял да победи Господа. Той много добре знаел колко е силен стремежът на човека към свобода – толкова, че може да го докара дотам да се възпротиви дори на своя Създател. Затова и целта на сатаната е да накара хората да искат да се поклонят на всичко друго, но не и на Господа.

И в днешно време също има идоли. Един от тях са парите. Обсебени от този модерен идол, някои много богати хора днес не се спират и пред това да хвърлят бедните в една нова война. А да искаш война е отпадане от християнството, все едно да искаш да осигуриш собственото си благополучие, вкарвайки някого в гроба.

Сатаната е този, който създава нови и нови идоли за човека, а хората са готови да се избият един друг, за да защитят… всеки – своя собствен идол.

Едни прокламират като върховна ценност бедността, насаждайки омраза срещу богатите; други пък са готови да защитават на всяка цена богатството си, почитайки го като висше благо. Два идола влизат в конфликт. А мирът – той принадлежи на Господа. Той е “Господарят на Мира”. В ангелските песнопения се казва: “…слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14). Виждате ли взаимовръзката?! Мирът зависи от това доколко хората прославят Господа. Когато те отказват да славят Бога, мирът вече не е между тях. “Мирът се отнема от земята”.

Ето защо свети Георги би имал и днес много и все големи идоли за сриване. Идолите, които и днес продължават да не дават мира на хората… | www.ortodoxiatinerilor.ro

 

Превод: Сандра Керелезова

Коментари

коментара

Близки теми: