За свидетелите на Богорождението

Проповед за Рождество Христово

Мат. 2:1-12

Рождество Христово, руска икона, неизвестен автор (преп. Андрей Рубльов, Теофан Грек, Дионисий)

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Поразително е в каква дълбока тайна от хората се извършило идването в този свят на Царя на този свят! За чудесното раждане на Господния Предтеча се говорело “по цялата планинска Юдея”, а раждането на Самия Спасител не привлякло ничие внимание. Мария била в плодовита възраст и в очите на всички била обикновена омъжена жена. А самото раждане по промисъл Божи се извършило далеч от всички. Мария сама “Го пови и Го положи в ясли”(Лук. 2:7). Било нощ, всички наоколо спели.

Но затова пък цялата вселена потреперила. Лука пише за овчарите, “които пазеха нощна стража при стадото си”. “И ето, яви се пред тях Ангел”. И веднага след това – “многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” Това се чете предишния ден, на Бъдни вечер. А в деня на самото Рождество ние чуваме едно още по-удивително свидетелство. Неведоми хора “от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним”.

Всичко носи печата на един Творец. Всичко е свързано: и Ангелите, и звездите, и хората. И езичниците също усещали това. Те се опитвали да уловят, както могат, връзката между видимия свят и човешката съдба. Особено ги привличали небесните светила – и това е съвсем естествено.

Та нали те са създадени не само “за да отделят деня от нощта”, но и да бъдат “знаци за времена, и дни, и години” (Бит. 1:14). Нали и влъхвите успели да изчислят звездата на Царя Иудейски!

Но в Йерусалим те безпомощно питат: де е родилият се Цар?.. Не звездата ги е водела: те вървели към Йерусалим, на запад, а звездата все така си оставала за тях “на изток”.

Влъхвите изчислили самия факт на раждането, но никога не биха могли да намерят Самия Цар. Но понеже те търсели всеотдайно, Господ извършил за тях чудо: звездата, която до този момент била просто един астрономически феномен, изведнъж оживява, спуска се, води ги и спира над самото място, където е Младенецът! Бог идва на помощ, когато се изчерпват естествените сили.

Но какво става по-нататък? Влъхвите донесли дарове и се завърнали “в страната си”. Пророческите книги възвестили само това, че Христос трябва да се роди “във Витлеем Иудейски”. Пастирите, макар и “славейки и хвалейки Бога” (Лук. 2:20), все пак се върнали при своите стада. И никой от тези свидетели не посочил никому директно Младенеца! Светото семейство скоро заминало за Египет.

Пастирите продължавали да изпълват земята със слухове. Влъхвите, завърнали се в земята си, пазели дълбоко в сърцата си това, което чули и видели. За кого в такъв случай е било всичко това? Изглежда, че само за Мария, Която помнела “всички тия думи, скътвайки ги в сърцето Си”(Лук. 2:19).

В земята паднало едно малко синапено зърно, най-малкото от всички. До поразеното от греха мъртво естество се докоснала Божествената закваска. Поколебана за миг от ангелското пеене, нощната тъмнина отново се сгъстила. И още дълго ще тържествува, докато не настъпи часът и не я разкъса окончателно светлината на Христовото Възкресение.

Превод: Андрей Романов