Содом и неговата съдба
“А содомските жители бяха зли и много грешни пред Господа” (Бит. 13:13).
Как трябва да разбираме тези думи: “много грешни”? Ако някой смята, че тук се говори само за хомосексуалната им ориентация, той не е съвсем прав. Казано е: “Ето в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и дъщерите ѝ: в гордост, пресищане, леност, и че не подкрепяше ръката на беден и нуждаещ се” (Иез. 16:49). Тоест причината за тяхното падение е “пресищането и леността” и като следствие на техния хедонистичен начин на живот идват и сексуалните извращения: “А желаещите да се обогатят падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потапят човеците в провала и погибел” (1 Тим. 6:9).
Според преданието жителите на Содом и Гомор са били толкова закоравели егоисти, че са имали закон: “Содом е наш град, Гомор е наш град! Ние живеем тук и никой друг няма право да идва. Никакви бедняци, никакви странници, никакви чужденци!” Възможно е цялото богатство на Лот да е отишло за придобиване на содомско гражданство – нали е имал дори зетьове там. Ако пътници все пак се появявали в града, за наказание те били изнасилвани.
И тъй, “бяха зли” означава агресивната им разпътност, а “грешни пред Господа” – че са били идолопоклонници.
Свидетелствайки за повсеместното разпространение на хомосексуалността по негово време (IV в.), св. Йоан Златоуст пише: “Женският пол е заплашен от опасността да стане излишен, понеже във всичко го заместват млади момчета. И не само това е ужасно, но и че тази мерзост се върши с пълна безопасност и беззаконието е станало закон. Никой вече не се опасява и не се страхува; никой не се срамува и не се черви; дори се хвалят с този позор, и целомъдрените изглеждат луди, а изобличителите – неразумни; ако са слаби, бият ги, а ако са силни, търпят насмешки, поругания и безброй издевателства. Не помага ни съдът, нито законът, ни бащите, ни възпитателите, ни учителите: едни са подкупени с пари, други се грижат само за заплащането си; а измежду онези, които са добросъвестни и се грижат за спасението на своите довереници, едни лесно се поддават на измама, а други се страхуват от силата на развратниците“ [1].
Хомосексуалността е грях, който, както се казва в Книга Битие, заразява “млади и стари” (Бит. 19:4). Моисеевият закон предвижда сурово наказание за него: “Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях” (Лев. 20:13) [2]. Апостолът предупреждава, че мъжеложниците няма да влязат в Царството Божие и ги поставя наравно с идолослужителите, блудниците и грабителите: “Или не знаете, че неправедници няма да наследят Царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци, ни мъжеложници, ни крадци, ни користолюбци, ни пияници, ни хулители, ни грабители няма да наследят Царството Божие” (1 Кор. 6:9-10).
Но при това трябва да помним, че ако грехът е осквернил, а още по-правилно е да се каже погубил нечия душа, Христос има силата да я промени и спаси, ако тя намрази порока и му се противопостави решително. В същото Послание до Коринтяни, там, където се говори за греха на мъжеложничеството измежду другите грехове, ние по-нататък четем: “И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:11). И в Евангелието срещаме следните думи: “Защото ако в Содом се бяха извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше да остане и до ден днешен” (Мат. 11:23). Бл. Теофилакт Български ги тълкува, позовавайки се на св. Григорий Богослов, по следния начин: жителите на Содом не са се покаяли, но те са живели преди Христа; днешните християни нямат това оправдание пред Бога [3].
Именно жителите на Содом, непознаващи Бога, са дали името на този порок – “содомски грях”. И в Светото Писание, по-конкретно у апостол Павел, ние намираме и оценка на този грях, и обяснение за неговата причина.
Учените и досега спорят, е ли хомосексуалността при човека нещо вродено или придобито. Ала в Послание до Римляни апостолът ясно пише: “Наричайки се мъдри, обезумяха, и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, – затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението вместо на Твореца, Който е благословен вовеки, амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (Рим. 1:22-27).
Ето я, значи, причината за този грях: “служиха на творението вместо на Твореца”!
Идолопоклонството винаги е вървяло ръка за ръка с хомосексуализма. Склонни към него са тоталитарните режими, в които се обожествява императорът или вождът. Такава е Римската империя. Почти всички римски императори са били хомосексуалисти [4]. Този грях е бил разпространен и в нацистка Германия сред военните. Също и в тоталитарна Спарта, където имало истински култ към тялото.
Култът към творението обикновено е свързан с егоизъм, самообожествяване, нарцисизъм. Именно върху телесния нарцисизъм, прекомерната и болезнена любов към своето его и собственото тяло, е основано и болезненото влечение към собствения пол; така човекът, заразен от този порок, се потапя все повече в бездните на хомосексуалността. “Както мъжката, така и женската хомосексуалност могат да се разглеждат като провал в разкриването на своята личност и своя пол за Другия – онова пределно разкриване, което дава еросът. Хомосексуалността означава несполука в осъществяването на вътрешната цел на човешката сексуалност” [5]. И ако според библейското разбиране бракът е еросно съединение с Другия – другия, различния човек, другия пол – то при хомосексуалните това се превръща в нарцистично-егоистичен поврат към себе си, самоограничаване със себе си и собствения пол. В това чувство липсва еросното движение на любовта навън, там има само егоистично себелюбие, неспособно да открие другия и другото. Това е любов към самия себе си на онзи, който е ограничил всичките си интереси и грижи със себе си.
Безплодността на това влечение не ражда и не създава нищо не само във физиологически, но и в духовен и морален смисъл, то не е нищо друго освен ступор и парализа на съвестта и онанизъм на волята. Това е духовна смърт преди физическата. И не е чудно, че тези хора имат навика да виждат своите грехове и проблеми във всички околни и да си представят всекиго подобен на себе си.
Разбира се, това не означава, че Църквата е зарязала тези хора на съдбата им и не проявява милосърдие и пастирска грижа за тях. Съзнавайки пастирската си отговорност за оказалите се в тази беда хора, Църквата призовава и препоръчва: “Хомосексуалните стремежи, както и другите страсти, терзаещи падналия човек, се лекуват с Тайнствата, с молитва, пост, покаяние, четене на Писанието и светоотеческите творби, както и с християнско общуване с вярващи, готови да окажат духовна подкрепа” [6].
Има ли изход от това състояние? В Новия Завет вече видяхме, че има: там става дума за цяла група християни, които са били хомосексуални (“такива бяхте”), но са изоставили този грях: “Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци [7], ни мъжеложници, ни крадци, ни користолюбци, ни пияници, ни хулители, ни грабители няма да наследят Царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:9-11).
Бог има властта и силата да промени и най-жестоките нрави, да очисти човека от най-ужасните страсти! Но понякога е необходим и огън от небето…
В зависимост от направения от нас избор се решава въпросът какво сме избрали: живота или смъртта. “И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ и да се не заразите от язвите ѝ. Защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:4).
Бележки:
[1] Вж.: Йоан Златоуст, св. Към противниците на хората, които ни зоват към монашески живот. Слово 3. Към един вярващ баща.
[2] “Библията разказва за тежкото наказание, с което Бог е наказал жителите на Содом (Бит. 19:1-29) именно заради греха на мъжеложничеството, както тълкуват това място светите отци. Характеризайки моралното състояние на езическия свят, апостол Павел причислява хомосексуалните отношения към “срамните страсти” и “срамотиите”, оскверняващи човешкото тяло: “Затова Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (Рим. 1:26-27). “Не се лъжете… нито малакийци, нито мъжеложници… няма да наследят Царството Божие”, пише апостолът на жителите на развратния Коринт (1 Кор. 6:9-10). Светоотеческото предание също толкова ясно и определено осъжда всякакви прояви на хомосексуалността. “Учението на дванадесетте апостоли”, творенията на светителите Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Нисийски, Августин, каноните на св. Йоан Постник изразяват неизменното учение на Църквата: хомосексуалните връзки са греховни и подлежат на осъждане. Въвлечените в тях хора нямат правото да бъдат част от църковния клир (Василий Вел. пр. 7, Григорий Нис. пр. 4, Йоан Постн. пр. 30). Обръщайки се към хората, опетнили се със содомски грях, преп. Максим Грек зове: “Разберете, окаяни, на каква скверна наслада сте се отдали!.. Постарайте се да изоставите колкото се може по-скоро тази скверна и смрадна наслада, да я намразите, а ако има някой, който твърди, че тя е невинна – тогова предайте на вечна анатема като противник на Евангелието на Христа Спасителя и развращаващ Неговото учение. Очистете се с искрено покаяние, топли сълзи, милостиня и чиста молитва… Намразете от все сърце това нечестие, за да не бъдете синове на проклятието и вечната погибел”. Дискусиите за положението на т.нар. сексуални малцинства в днешния свят клонят към това хомосексуалността да бъде призната не за полово извращение, а само за една от възможните “сексуални ориентации”, имащи еднакво правото на публична проява и уважение. Твърди се също, че хомосексуалното влечение е обусловено от индивидуална природна предразположеност. Православната Църква изхожда от неизменното убеждение, че богоустановеният брачен съюз на мъжа и жената не може бъде поставян наравно с извратените прояви на сексуалността. Тя смята хомосексуализма за греховна повреда на човешката природа, която може да се преодолее чрез духовно усилие, водещо към излекуване и личностно израстване на човека. (Основи на социалната концепция на Руската православна църква. XII. Проблеми на биоетиката).
[3] Вж.: Теофилакт, бл. Тълкувание на Евангелие от Матея.
[4] Вж.: Светоний. Животът на дванадесетте цезари (De vita Caesarum).
[5] Ливио Мелина. Нравственото действие на християнина. М., 2007. С. 293.
[6] Основи на социалната концепция на Руската православна църква. XII. Проблеми на биоетиката.
[7] Малакийците са пасивните хомосексуалисти (от гр. μαλακία — “мек”, “еластичен”). В коментара на бл. Теофилакт Български (XI в.) към 1 Кор. 6:9 се казва: “Малакийци наричат онези, над които се извършва срамното дело…”.
Из цикъла “Библейски беседи”
Източник: Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
