Душата на България гостува във Виена
Източник: Заедно
Изложбата представя 69 експоната, от които 50 икони, цьрковна утвар, дърворезба и старопечатни евангелия, а 20 от експонатите за първи път ще бъдат показани извън България. Посетителите ще имат възможността да видят най-старата намерена рисувана икона в България от X-ти век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол, както и един от най-ценните експонати на музея – двулицевата икона на Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от XIV-ти век.
До духовните ни светини са се докоснали много хора в Париж, Есен, Москва, Санкт Петербург, Варшава, Прага, Братислава, Брюксел, Бейрут, Мексико и много други места, където музеят е гостувал и са били представяни експонатите му. Директорът на музея Никола Хаджиев с умиление разказва за срещите с хора, докоснали се до иконите ни, техните впечатления и откровения. На изложбата в Бейрут през 2000 год. посетителите, сред които имало и немалко мюсюлмани, са се редели пред авторитетния музей Сурсок, за да се докоснат до иконите и да ги целунат. От 5-ти май до 3-ти юни тази година музеят е гостувал в абатство Химерод, близо до град Триер в Германия, по повод честванията на 1700 години от възкачването на трона на Константин Велики. Отново много и различни хора са се стекли в манастира, за да посетят изложбата, превърнала се в регионално събитие. Отзивите в книгата за впечатления изразяват само едно – възторг, но сякаш най-силни са думите на една възрастна дама от Кьолн, написала: „Досега знаех само името на България, от тази изложба усетих нейната душа”.
Събирането на колекцията на Националния църковен историко-археологически музей започва по решение на Светия Синод още след Освобождението на България, с цел да се запази и съхрани всичко, оцеляло през времето и годините на османско владичество. Отначало се казва Присинодална сбирка, а през 1921 год. музеят е създаден като институция и през 1923 год. е потвърден от тогавашния министър на просвещението Стоян Марчевски. В момента музеят разполага с 11 хиляди експоната и се помещава в Богословския факултет на Софийския Университет на площад Света Неделя в София, и единствено в него може да се проследи цялостното развитие на българското християнско изобразително изкуство от началото му до края на XIX-ти, и дори до средата на XX-ти век.