Археологически разкопки на раннохристиянска базилика в Залдапа
Нови разкопки на раннохристиянска базилика № 2 в римо-византийския укрепен град Залдапа се проведоха в периода от 10 до 29 юли. В тях взеха участие български, канадски и френски специалисти, ръководени от проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра, проф. д-р Никола Бодри от Квебекския университет в Римуски (Канада) и зам. ръководител доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Кл. Охридски“, съобщават от Национален археологически институт с музей към Българската академия на наука (НАИМ-БАН).
От екипа съобщават, че това е пети сезон разкопки на раннохристиянска базилика № 2 в Залдапа – една от шесте църкви в най-големия римо-византийски град във вътрешността на провинциите Скития и Втора Мизия, който се намира край с. Крушари, обл. Добрич.
В екипа участват още apx. д-р Елио Хобдари, зооархеологът д-р Т. Уеслати от университета в гр. Лил (Франция), младият изследовател Ал. Иванов от НАИМ-БАН и стажантът Ана Мария Бояджиева от НГДЕК. „Базиликата под № 2 е забелязана и скицирана още от Карел Шкорпил в края на XIX в., но системните археологически разкопки започнаха през 2018 г. в рамките на международен проект за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Квебекски университет в Римуски – Канада, Университет Лил-III, и РИМ-Добрич“, разказват от НАИМ-БАН.
Изследователите разказват, че представителната трикорабна базилика е разположена в североизточната част на античния град, в близост до главната му северна порта. Тя има една тристенна апсида, притвор и триделен атриум, както и изключително богата украса – мраморно подово покритие на централния кораб, стенни мозайки със златен фон (открити над 3 000 тесери). В полукръглата отвътре апсида е разположен синтрон с обходен коридор – деамбулаторий, каквито не са регистрирани в останалите около 60 раннохристиянски църкви в провинция Скития (дн. Добруджа). Построена е много старателно, с добре оформени варовикови блокове на здрав бял хоросан.
„Този сезон открихме косвени данни, че вероятно във височина зидарията е била в opus mixtum с редуващи се редове каменни блокове и тухли. Изграждането ѝ се отнася към края на V – началото на VI в. и с дължината си от 52 м и ширина от 22 м е сред най-големите раннохристиянски култови сгради не само в Скития, но и изобщо в българските земи. Стените ѝ са дебели около 0,90 м, а основите ѝ – 1,10 м, са били фундирани на дълбочина около 3,50 м. Това подсказва, че вероятно е имала галерии (втори етаж) над страничните кораби“, разказват изследователите.
От екипа съобщават, че този сезон се е работило в западната половина на базиликата: в притвора и атриума, които са били изцяло покрити с идеално оформени големи варовикови плочи с размери около 1,10 х 0,50 м. Монументално тристъпално стълбище води вярващия от атриума към притвора, в който се влиза през тройна врата (трибелон), оформена с масивни мраморни колони с диаметър около 50 см, свързани във височина с тухлени арки. Пред него се оформя тържествен проход от колони – своеобразен пропилей, върху който са открити стотина прозоречни стъкла.
„Регистрирахме входа от притвора към централния кораб с ширина около 2 м. За първи път установихме, че фасадите на базиликата са били измазани с бял хоросан, а няколко фрагменти от оцветени в червено и жълто мазилки, макар и незначителни, говорят за наличието на стенописна украса в интериора. Малко очаквано бе откриването на богато двустранно орнаментирани мраморни преградни плочи, които може да произхождат от олтарната преграда или от парапети на галериите, както и на един любопитен паметник – антична ара, преоформена като вана – вероятно за светена вода или ритуално измиване, поставена до стълбището между атриума и притвора“, казват от изследователския екип.
От НАИМ-БАН уточняват, че този сезон е последният от работата на международната експедиция. „Надяваме се да намерим средства, по международен или национален проект, за да продължим археологическото проучване на тази забележителна базилика и през следващите години“, споделят още археолозите.
Учените изказват благодарности към Община Крушари, консерватора Калин Тодоров и на работници от Дяково, Абрит, Добрин, Крушари и Коритен.
Източник: БТА
