Германец и българка отричат Баташкото клане
.jpg)
Източник: Нетинфо
Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.
"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.
Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.
От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.
Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-1878) е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".
Балева е изкуствовед. Тя анализира картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски (в колекцията на Националната галерпия за чуждестранно изкуство) и твърди, че тя е единственото доказателство за случилото се.
Но, подчертава Балева, "картината е създадена през 1892 г. по едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи".
Като проучвала биографията на полския художник, българката била открила, че в основата на замисъла стоят репортажите на Макгахан, а не, както самият той твърди, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.
Балева съпоставя датите и установява, че третата част на книгата е излязла от печат през 1892 г., три години след смъртта на Захари Стоянов, когато картината вече е била завършена.
Изкустоведката смята, че художникът е използвал фотографии, които и днес са в експозицията нта музея в Батак, но те са правени две години след клането, и според нея също са част от мита.
И прави извода, че художникът е ползвал Макгахан, който пък според нея се ползвал с "лоша слава", макар неотдавна да е бил "реабилитиран".
Балева търси различни доказателства, за да докаже твърдението си, че картината на полския художник е единственият образ на случилото си. Преди и след нея никой, никъде и никога не си спомнял за Батак.
Една от целите на проекта, финансиран от фондация "Памет, отговорност и бъдеще" в Берлин и фондация "Роберт Бош", е да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като "излишно акцентира на клането".
Костницата в църквата в БатакВ изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим".
Директорката на баташкия бузей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. "24 часа", че "постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество".
Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.
Също в "24 часа" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева "за оспорване на холокоста" и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.
"Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история", казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е "български холокост".
Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е "резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада".
Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа "Време разделно" от Антон Дончев, е фалшификат.
Масовите убийства в Батак са факт. Но те не са извършени от турците, а от съседните помаци, т.е. българи колят българи.
.
Ислямизацията на Родопите през ХVІІ-ХVІІІ в. е извършено до голяма степен доброволно под влиянието на проповеди на дервиши. Разказът на поп Методи Драгинов е един от многото възрожденски фалшификати. А прословутият филм на „академик“ Дончев е създаден за оправдаване на т.нар. възродителен процес и свързаните с него насилия и убийства.
Ако някой плати достатъчно пари на определени „историци“, те с удоволствие биха написали,че ПЕТ ВЕКОВНОТО ТУРСКО РОБСТВО е измислица. Докога нашите държавници ще позволяват да се подиграва кой от къде се вземе с историята и народа ни???
Абе кои са тези?!? От коя тъмна дупка изпълзяха!?! Да се връщат обратно там. Сигурен съм, че Божидар Димитров ще ги размаже на тая кУнфИренция. Ще ги бие като шкембе о плет и като маче о дирек. Да ги изяде със парцалките и да ги изплюе. Ега ти нахалитетите! Те ще ми пишат историята на България!!! За немеца, че е такъв – ядва се, но тая, …, айде сега, как да я нарека? Писнало ми е от либерализъм. Това е тя жестоката диктатура на 21-и век. Докъде стигнахме!?! Някакъв си немец да ни учи на българска история!!!
АААААААААААААААААААААААААААААААААА!!! Да се махат, да си вървят!!! Не ги искам! Не са добре дошли!!!:sad:(((((((((((((((((((((((((((((((((((
Не е турско, а османско; не е робство (нашите прадеди не са били роби, а са имало по 500-600 овце), а господство.
Кихоте, пиле шарено ти да не си потомък на тези помаци – османлии?
И защо `сичкото мусулман в България забрави своя произход? Та нали техните прадеди са били в башибозука!
Митологизация в някаква степен неизбежно има. Такава е нагласата на човешкото съзнание. Митологизация на исторически личности и събития съществува във всички народи и епохи. Включително и в 21 век. И при Крали Марко има митологизация, и при Балканджи Йово, и при Васил Левски, и при Христо Ботев. И при партизаните имаше митологизация, и при най-чутовния сред тях – Янко (Т. Живков).
В митологизацията няма нищо неестествено и нищо лошо. Важното е да няма принципно разминаване с обективните исторически факти. В конкретния случай с Баташкото клане подобно разминаване няма. Претенциите за реситуиране на националната ни история от страна на чужденците са жалки, а от страна на тази продажна безродница – отвратителни и отблъскващи. Жалко, че нашата нация не владее изкуството на бойкота – тази заслужава да бъде бойкотирана и изолирана от цялото българско общество.
Много е тъжно, че висшето ръководство на БПЦ отново не реагира по проблема. Отново познатото безхаберно мълчание, отново вероятно ще се появи някакъв закъснял текст с обтекаеми фрази, след като всичко вече е казано и темата изгуби актуалност. Затова и БПЦ губи актуалност. Жалкият навик да се ослушаме, какво ще кажат най-напред този и онзи, за да не сбъркаме нещо. А е много по-добре и по християнско дори да сбъркаме, но да имаме позиция.
Баташкото клане продължава.