Германец и българка отричат Баташкото клане

Източник: Нетинфо

Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.

"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.

Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.

Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.

Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-1878) е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".

Балева е изкуствовед. Тя анализира картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски (в колекцията на Националната галерпия за чуждестранно изкуство) и твърди, че тя е единственото доказателство за случилото се.

Но, подчертава Балева, "картината е създадена през 1892 г. по едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи".

Като проучвала биографията на полския художник, българката била открила, че в основата на замисъла стоят репортажите на Макгахан, а не, както самият той твърди, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Балева съпоставя датите и установява, че третата част на книгата е излязла от печат през 1892 г., три години след смъртта на Захари Стоянов, когато картината вече е била завършена.

Изкустоведката смята, че художникът е използвал фотографии, които и днес са в експозицията нта музея в Батак, но те са правени две години след клането, и според нея също са част от мита.

И прави извода, че художникът е ползвал Макгахан, който пък според нея се ползвал с "лоша слава", макар неотдавна да е бил "реабилитиран".

Балева търси различни доказателства, за да докаже твърдението си, че картината на полския художник е единственият образ на случилото си. Преди и след нея никой, никъде и никога не си спомнял за Батак.

Една от целите на проекта, финансиран от фондация "Памет, отговорност и бъдеще" в Берлин и фондация "Роберт Бош", е да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като "излишно акцентира на клането".

Костницата в църквата в БатакВ изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим".

Директорката на баташкия бузей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. "24 часа", че "постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество".

Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.

Също в "24 часа" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева "за оспорване на холокоста" и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.

"Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история", казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е "български холокост".

Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е "резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада".

Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа "Време разделно" от Антон Дончев, е фалшификат.