„Гласът на православното богословие има място във всяка отговорна дискусия за смисъла и ценността на семейството и възпитанието на децата“
Св. Синод след вчерашното си заседание от редовната си есенна сесия публикува на официалния патриаршески сайт писмо, изпратено до Негово Светейшество патриарх Неофит от богословите проф. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Марият Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков, преподаватели в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Синодалните членове са взели решение писмото да бъде сведено до знанието на широката общественост. Ето и пълния текст на писмото:
„До Негово Светейшество Българския патриарх Неофит,
Председател на Св. Синод на Българската православна църква
Българска патриаршия,
гр. София
Ваше Светейшество,
Обръщаме се към Вас по повод нарастващата тревога в българското общество, породена от опитите за налагане на социално законодателство и образователни практики, основани върху идеологии, застрашаващи самата същност и достойнството на човека като образ Божий. Започва се от „най-малките” – децата, а по такъв начин се рушат семейството и обществото. През миналата 2018 г. излязохме със становище по широко разискваната Истанбулска конвенция и нейните скрити опасности за децата и семейството. Категорично заявихме, че тайната на пола не може да бъде свеждана до социален конструкт, че родителството, майчинството и бащинството не могат да бъдат определяни като „социални роли”. Също така категорично заявихме, че понятия като „джендър” и съответната идеология не следва да бъдат превръщани в правна норма. За съжаление днес отново сме свидетели на опити за внедряването на стратегии в областта на семейното законодателство, социалните услуги и на образованието, които лесно могат да се превърнат в механизми на ново социално инженерство. Проектира се „нов” тип семейство и „нов” тип човек, като първата жертва са децата. Убедени сме, че грижата за семейството и закрилата на децата е безусловно задължение на нашата държава и общество, чийто етос е формиран от Православната ни църква в духа на евангелските добродетели. Ето защо заявяваме, че е недопустимо тази грижа и закрила да бъде изземвана от нови идеологии, които обезличностяват човека и рушат семейството. Те издигат греха в идеал, а добродетелта приемат за слабост: „Злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина“ (Ис. 5:20).
Задължение на православните християни (Иак. 4:17) е твърдо и недвусмислено да се показва, че последиците от това ново социално инженерство са пагубни. Намесата на държавата под натиска на т. нар. „дистрибутори на социални услуги” от неправителствения сектор в отношенията родители-деца, стигматизирането на семейството и на родителите като „заплаха” и „опасност” за собствените им деца, превръщането на детето в субект на абсолютни права, насилственото покваряване на децата чрез прокарването от джендър идеологията, сексуално образование в детските градини и училищата и т.н. са само част от механизмите за налагането на практики, които подменят християнската истина (и изобщо всяка традиционна норма) за човека и семейството. В националното законодателство не бива да се допуска, предимно под външен натиск, регламентирането на социални практики, които позволяват насилственото откъсване на децата от техните родители. Родителите са тези, които създават децата, а не държавата и не бива заради отделни прецеденти на безотговорни хора да се търси оправдание за налагане на новата идеология. Държавното образование категорично не е място за индоктриниране и привнасяне на каквато и да било идеология, в това число и на джендърната.
Запазването на духовните, моралните и социалните устои на семейството и възпитанието на децата като пълноценни личности са били винаги основна пастирска грижа на Православната църква и на нейното богословие. Считаме, че тези теми трябва да бъдат постоянно във фокуса на богословския анализ. Гласът на православното богословие има място във всяка отговорна дискусия за смисъла и ценността на семейството, за тайната на пола, за родителството, майчинството и бащинството, за възпитанието на децата, т.е. за човека и обществото като цяло.
С оглед на това се обръщаме към Ваше Светейшество и към членовете на Св. Синод с предложение да се обърне внимание на започналите изменения в законодателната и нормативната уредба в страната. Макар Църквата да е отделена административно от държавата, духовно тя е с преобладаващата част от народа на тази държава. В решителни моменти от нашата история тя винаги е вземала спасителна за него страна. Убедени сме, че гласът на Църквата трябва да бъде чут в публичния дебат по всеки значим въпрос от дневния ред на обществото. Убедени сме, че той ще прозвучи още по-силно, когато става въпрос за съхраняването на семейството и за духовното здраве на онези „най-малките” – децата!
Просим благословение и оставаме Ваши в Христа,
гр. В. Търново
Рождество Богородично, 2019 г.
Проф. д-р Димитър Попмаринов
Доц. д-р Мариян Стоядинов
Доц. д-р Свилен Тутеков“
