Международна конференция „Биоетика – съвременни предизвикателства“ (обзор)
Между 1 и 3 юни във Велико Търново се проведе Международната конференция „Биоетика – съвременни предизвикателства“, която събра учени от България и чужбина и бе организирана от фондация „Покров Богородичен“.
Първият доклад на конференцията бе на проф. Петрос Василиадис от Солунския Аристотелев университет. В своето изложение той сподели размисли относно Православието и науката. В първата част на доклада си проф. Василиадис се спря на Православието като църковна категория и неговото есхатологично измерение. Следващата част от изложението беше посветена на науката като модерен феномен и постмодернизма и произтичащото от това ново разбиране на християнската мисия. В последната част на доклада си гост-лекторът от Гърция се спря на автентичната есхатологича визия за Църквата.
В заключението си проф. Василиадис отбеляза, че „Православието, за да може ефективно да свидетелства за Евангелието в днешния модерен и постмодерен контекст, в допълнение към утвърждаването на неговата църковна, а не конфесионална или идеологическа идентичност, отчаяно се нуждае от нова връзка с модерността, нова и динамична връзка с науката и преоткриване на автентичното възприятие на есхатологията“.
Работата на конференцията продължи с доклад на тема „Дехристиянизация и биоетика: фундаментални императиви“, представен от доц. д-р Мариян Стоядинов (Православен богословски факултет при ВТУ). В доклада си доц. Стоядинов постави въпроса има ли директна връзка между християнското съзнание и загубата му, от една страна, и биоетиката като проблем и биоетичната проблематика в различните й форми; очерта и два типа дехристиянизация – като опозиция и като латентен процес. В заключителните думи на изложението си доц. Стоядинов подчерта: „Ние се чувстваме по една или друга степен загрижени за биоетичния проблем, но не намираме инструментите, с които да си помогнем. В този смисъл живеем по един своеобразен начин последиците от дехристиянизацията. За да бъдем автентични в диалога с биоетичната проблематика, ние би трябвало да тръгнем от това, което ни прави нещо повече от номинални християни, или потребители на официални становища“.
Втората част от работата на конференцията продължи с доклад на тема „Антропологията като специфична отлика на биоетиката: богословски размисли“ на доц. д-р Свилен Тутеков, преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет при ВТУ. Доц. д-р Тутеков сподели размисли за антропологията като специфична отлика на биоетиката или богословска рефлексия върху това, че биоетиката не би могла да бъде мислена, освен в един антропологичен контекст. „Може да формулираме понятието биоетика като един специфичен дискурс, в рамките на който чрез различни подходи можем да изследваме човешкия живот в граничните биомедицински процедури, които имат за цел подобряването на този живот. Този специфичен дискурс на биоетиката се формира на границата между модерността и постмодерността, в някакъв смисъл бележи залеза на модерността и раждането на постмодерността, и от тази гледна точка е особено предизвикателство за подхода, който православното богословие трябва да има при решаването на биоетичните казуси. Поставям въпроса за подхода на биоетиката, защото смятам, че по две основни причини това е много сериозен проблем за нас. Първата е което етиката, и по-конкретно секуларната философска етика, има като свое наследство от епохата на модерността, а от друга страна – постмодерната перспектива спрямо въпросите на етиката поставя нови предизвикателства спрямо това наследство.“
Вторият доклад от сесията беше на отец доц. д-р Александър Лапин, православен капелан на австрийската армия и лекар във Военната болница във Виена. Темата на доклада на отец Александър Лапин беше „Биоетика и православно християнство: исторически и настоящи моменти“. В доклада си отец Александър проследи медицинската етика в протежение на човешката история, като започна от Вавилон и Египет, и отбеляза, че „ранното християнство донася ново качество в професионалната философия на медицината. Тръгвайки от „техническото умение“ през античността, терапевтичният успех се разглежда не само в соматичен смисъл, но и като духовно измерение като „спасение на душата“. В следващата част на изложението си отец Александър се спря на становищата по отношение на биоетичните проблеми и факта, че те могат да станат повод за определен закон, който забранява някои дейности в страната, но не могат да спрат това в други страни. В заключение отец Александър отбеляза, че „от гледна точка на Православието не е достатъчно да се поставят етични предложения за един конкретен проблем. Също толкова важно е да се разгледа този проблем в по-широк морален контекст. Необходимо е да се изисква морална отговорност от всички лица, участващи в проблема. И накрая, трябва да имаме смелост да говорим, от една страна, за положителна мотивация за добро, а от другата – за греха. Грехът като морален проблем, като противопоставяне на Божията воля, чиито последици могат да бъдат необратимо проявени, понякога само след няколко поколения“.
Последният доклад от първия работен ден на конференцията беше на тема „Библия и биотехнологии (библейско-богословски аспекти)“ на доц. д-р Димитър Попмаринов от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доц. д-р Попмаринов проследи два основни въпроса, които са в обсега на биоетиката: началото и края на човека, раждането и смъртта и съответно аборта и евтаназията, като приведе библейско-богословски основания за ценността на човешкия живот и редица примери от Свещеното Писание. В заключителните си думи лекторът отбеляза „че технологията на човекоубийството, което се случва при абортите и евтаназията не е зло само по себе си; зла е човешката воля. Най-страшното в тази човешка драма е голямата подмяна – отнемането на човешки живот се разглежда като добро, като милост на човека към своя ближен“.
Акцент във втория ден на конференцията бяха правните и етични въпроси, свързани с биоетиката и новите технологии. Първата сесия започна с доклад на отец Стоян Бербатов, докторант в катедра „Библейско и систематическо богословие“ при Православния богословски факултет. В изложението си отец Стоян Бербатов разгледа биоетичната и биоправна проблематика в контекста на съвременното православно богословие и отбеляза, че „православната биоетика не ограничава ролята си спрямо човека само в този свят, нейната перспектива е есхатологична, нейна цел не е човекът тук и сега, а човекът, който ще бъде. Призивът към християнина не е да има „здрав дух в здраво в тяло“, а да стане личност, да получи своята идентичност чрез Христос, да стане бог по благодат.“ Отец Стоян разгледа и въпроса за съгласието или несъгласието на пациента за определени рискови медицински интервенции, който е морален казус и неговото решение не би трябвало да зависи само от ползата или вредата за здравето, а трябва да се имат предвид и проблемите на човешкото достойнство, на правото на живот, включително и на човешкия ембрион, за правото или не на доброволна смърт. Не само от религиозна, но и от чисто човешка гледна точка приоритет в такива случаи трябва да има правото на всеки човек да защити достойнството на своята житейска философия.
Вторият доклад беше представен от Пламен Сивов, изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен“. Докладът е съвместен с гл.ас.д-р Стоян Ставру (Института за изследване на обществата и знанието, БАН) и засяга биоетичните и биоправните въпроси за нашумялата през последните месеци тема за пластинацията. Разгледани бяха етичните и юридическите възражения срещу допустимостта на публични изложби на химически обработени (пластинирани) мъртви човешки тела, независимо от това дали те се легитимират през научнопопулярни и образователни цели, или като творчески актове на постмодерно изкуство. Бяха поставени въпросите доколко съгласието на лицата, изразено приживе, може да бъде зачетено като единствено основание за начина, по който следва да се отнасяме с техните тела след смъртта им.
Последният доклад на форума – „Морални и етични проблеми в генетиката“ – беше на Тиана Петрович, докторант в Белградския университет. Тиана Петрович отбеляза, че „поради появата на постмодернизма, който отрича съществуването на абсолютната истина, абсолютни стандарти и морална истина, е трудно да се установи набор от морални норми, които да са в унисон с Бога и човешката природа. Пред християните от цял свят се поставят много и различни въпроси, относно генетиката, в някои случаи те плашат хората. Напредъкът на медицината също създава страх“. „Науката, етиката и богословието могат да направят своя диалог плодотворен в името на една и съща цел – хуманизирането. Свидетели сме на значително развитие на генетиката и затова е от особено значение християнската етика да се ангажира с генетичен дебат, тъй като не се засяга само начина, по който възприемаме себе си и естествения свят, но има и широки последици за нашето общество“, отбеляза Тиана Петрович.
Международната конференция „Биоетика – съвременни предизвикателства“ завърши на 3 юни (Неделя на всички светии) със св. Литургия в Петропавловския манастир.
Предстои докладите от форума да бъдат издадени в сборник.
