Мормони искат да пеят осем часа в центъра на Русе за 1 юни
Източник: news.bg
Мормони в Русе искат от кмета да им бъде разрешено да пеят на центъра на града в Деня на детето, предаде електронното издание ruseinfo.net.
Църквата на Иисус Христос и на светиите от последните дни, представлявана от президента й И. Йосифов, е пуснала молба до кмета Божидар Йотов да им се предостави възможност да пеят на русенци и техните деца на 1 юни.
Ако получи разрешенние хорът на мисионерите ще пее на центъра на Русе по ул. "Александровска" и площад "Свобода".
Песни с духовно съдържание и химни ще огласят града от 12 часа на обяд до 20 часа вечерта.
Мормоните обещават при удовлетворяване на молбата им добро сътрудничество с кмета и Общинска администрация, без да уточняват в какво ще се изразява то.
Следвайте ни
На всяка цена прочетете:
http://www.dveri.bg/content/view/4381/172/
Статията е хубава. За съжаление тези, които я разбират -отдавна знаят тези неща, а тези които трябва да я разберат дори и да я прочетат няма да и объртнат внимание.
Както в държавата, така и в църквата – ако не се вдигнем на борба за интересите си, „богопомазаните“ ще се гаврят с нас, колкото си искат.
Борбата против държавата е ясно какви измерения има; по отношение на църквата нещата са много по-сложни и многопластови; тук борбата не е същата както срещу държавата, а има друго естество и по-дълбоки основания.
Не, тук не става въпрос за борба срещу държавата или, пази Боже, църквата, защото ние не сме анархисти. Става въпрос да се променят и то трайно отношенията между различните съставни слоеве на църквата, за да се прекрати все по-засилващия се процес на нейната гибел.
.
Бях в няколко селски енории, в които няма свещшеник и няма духовен живот. Православието на огромна територия на България просто не съществува и във вакуума нахлуват секти. Владиците нали са добре?
и се съгласявам с ангел небесен, че нищо ново не казва. напротив, разтегля някакви много спорни тези. Например идеята, че не трябва да търсим положителен имидж за църквата отдавна е породила пословичната темерутщина и православна в кавички самодостатъчност. Добрият имидж не е задължително да е нещо пошло, както си го представя авторката. може да и истински „добър образ“. Но ние това не знаем… авторката явно също.
Въобще повечето приказки са главно търсене на ефекти, а не премислен сериозно анализ. Единствено се съгласявам с мнението, че обществената нетърпимост може да стопира произвола в църквата. Другото са общи приказки. И то с много „духовни“ обобщения, които звънкат на кухо.
Църквата аз никога не съм я разбирал като организация в строгия смисъл на думата; под „борба“ не разбирам въоръжена такава; гибелта на Църквата Христова е невъзможна, както е казал Бог; възможно е единствено ГИБЕЛ на някои НЕ-Христови практики в нея.
Кой от участващите в НЕЙНИЯ живот може да претендира за безгрешност?