Опашка за чудеса пред Кръста Господен
Източник: Стандарт
Парализирана целуна светинята и проходи, разказват пред храма "Света Марина"
Хората се молят най-много за здраве и за сестрите в Либия.
Второ денонощие пред пловдивския храм "Света Марина" се вие огромна опашка. Напливът е заради частицата от Светия кръст Господен, изложена под купола на църквата. "Може да припадна в жегата, но ще се помоля", обяснява 62-годишната Мария Петракова, която с шапка и ветрило гони задухата.
Стълпотворението започва от входа на храма, минава през двора, излиза на уличния тротоар, а оттам след около 30 метра завива и продължава към стълбите на Античния театър. Пред всички входове на двора дежурят полицаи, за да въдворяват ред сред чакащите миряни. Предимство за влизане се дава само на инвалидите, пристигащи от време на време със специализираните общински микробуси за превоз на трудноподвижни хора.
Всеки може да се докосне до частицата от кръста и да си пожелае нещо съкровено. На друга поставка пред иконостаса пък са положени мощите на света Марина. Те обаче не може да се пипат, затова свещеник ги потрива с памук и раздава парченца от него на вярващите.
Стълпотворението пред "Света Марина" започна още в понеделник вечерта, когато пристигна частицата от Светия кръст, и ще продължи до сряда сутринта, когато светинята ще отпътува за Света гора, обясниха от митрополията.
"Дошла съм да се помоля за мир и любов по цялата земя и за здраве на мен и на семейството ми." Така 72-годишната Ирина Стоева обяснява защо е чакала повече от четири часа, за да се докосне до животворното парченце от кръста. "На храмовия празник в Деня на света Марина аз имам имен ден и винаги идвам да се помоля пред мощите на светицата. Днес обаче щастието ми е двойно, защото се докоснах и до частица от кръста, на който е бил разпнат Исус. Леко ми е на душата. Дано молитвите ми бъдат чути от Бог", споделя Марина Керванова. Жената се е наредила на опашката пред църквата в 7,30 ч сутринта и около 11,30 ч вече е успяла да влезе в храма и да се помоли. След това се е подредила на друга опашка в двора на храма, където се чака за осветения курбан, раздаван за здраве на вярващите.
Малко преди обяд сред хората, които вече са докоснали кръста, се понесе мълвата за първите чудеса, сътворени от него в Пловдив. Възрастна жена с парализиран крак за първи път от десетки години успяла да сгъне коляното си благодарение на животворната сила на дървеното парченце. Тя едва докуцукала до църквата. След като се поклонила пред светинята, излязла и приседнала на пейка в двора на храма. Неусетно и за самата нея кракът й се прегънал и неподвижното коляно заработило отново.
Друг незрящ мъж пък с треперещ глас разказа, че щом докоснал парченцето от Кръста Господен, изтръпнал целия и през него преминал силен импулс. След това пресъхналите му от години очи се просълзили.
"Аз целунах кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, за да изкупи всички наши грехове", хвали се 6-годишната Михаела. Жизнерадостното момиченце е дошло в храма заедно с баба си, която вече го е научила на основните постулати в християнската вяра.
"Защо не удължат престоя на светинята, за да могат всички желаещи да се поклонят пред нея. Когато в София събраха трите икони за спасението на медиците в Либия, нали удължиха срока. Нека и сега направят така", настояват чакащите на опашката миряни.
Частицата от Светия Кръст Господен пристигна в Пловдив в понеделник вечерта преди храмовия празник на митрополитската църква "Света Марина". Тя беше посрещната с военна духова музика от митрополит Николай на площад "Централен", след което с литийно шествие беше донесена в храма. Вчера сутринта беше отслужена тържествената архиерейска литургия по случай храмовия празник на църквата. По-късно в своята проповед към миряните Пловдивският митрополит Николай нарече Светия кръст пазител на Вселената, знаме на мира и на Христовата непобедимост.
Частицата от Светия Кръст заминава днес сутринта за Атон, като преди изпращането ще бъде отслужена Света Литургия.
Исус Христос – на две места го пишат с едно „и“, явно автора така възприема.
А иначе да оставят частицата по-дълго време. Нищо няма да изгубят, даже ще спечелят. Жалко, че нямам телевизор да видя как ще отразят тези чудеса медиите.
Според мен най-голямото чудо е, че Бог още ни търпи.
Нека бъдем щастливи, че сме живи и че още имаме възможност да се покаем и спасим. Слава и хвала на Бога за неговата безмерна любов, че ни търпи и чака да се обърнем към него. Господи помилуй всички ни!
За св. Кръст отвори мазната си сектантска Библия и прочети посланието на св. ап. Павел до Галатяни 6:14.
Слава Богу! И още едно велико събитие стана в България и вярата ни се усилва още повече, защото колкото и да злобеем и се съмняваме в чудесата и силата й, народът ни бавно се връща „под спасителния Кръст Господен“!
На Твоят Кръст се покланяме, Христе, и Твоето възкресение възпяваме и славим!
Дон Кихот що за тон? Къде Ви е смирението? Ако някой пточете това ще се отварти от вас и от портала, че се допускат такива обръщения. Можете на лични слубщения. Защо трябва публичност? Или търсите признание?