Отец Захариас изнесе беседа и отслужи Литургия в Русе



С благословението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит на 31 октомври в Русе гостува Негово Високопреподобие архимандрит д-р Захариас (Захару) от от Патриаршеския ставропигиален манастир на Константинополската патриаршия “Св. Иоан Кръстител” в Есекс, Англия. Гостът изнесе беседа пред препълнена зала в Русенския театър. Той беше очакван с огромен интерес, тъй като е известен като духовно чадо на стареца Софроний (Сахаров).

Животът и учението на о. Софроний беше и темата на неговата лекция. Той я представи пред християните от Русе, идвайки от Атина, където няколко дни преди това се беше състояла международна конференция, посветена на забележителния духовен старец, който пък е духовно чадо и последовател на преподобни Силуан Атонски.

След лекцията о. Захариас в продължение на повече от един час отговаряше на многобройните въпроси, които му бяха задавани от активните слушатели. Въпреки, че беше уморен от дългия път, отговорите му бяха обстойни и задълбочени. Всички в залата бяха силно впечатлени от неговата благост и духовна мъдрост.

Отец Захариас, отец Георги Георгиев, Мила Игнатова (преводач на книгите
на архимандрит Софроний Сахаров на български език)

На другия ден о. Захариас, в съслужение с много духовници, отслужи празничната Литургия по случай престолния празник на болничния параклис “Св. св. безсребреници и целители Козма и Дамиан”. Темата на проповедта, която изнесе, беше върху Блаженствата. Целият препълнен храм пя с божествено вдъхновение, което се усети най-вече когато почти всички пристъпиха и се причастиха със светите Дарове. Затова след отпуста на Литургията о. Захариас благослови този духовен квас да закваси много тесто.

Беседата със стареца продължи дълго след това в конферентната зала на храма, където той благославяше, отговоряше на лични въпроси, напътстваше и най-вече раздаваше духовна радост. Именно тя остана в сърцата и душите на всички.


След света Литургия

Архимандрит Захариас е на 64 години. Роден е в Кипър. Приема монашество преди 35 г. като духовно чадо на о. Софроний (Сахаров). Завършил е богословие в православния институт “Св. Сергий” в Париж. Защитил е докторат в Солунския богословски факултет на тема “Христос – нашият Път и нашият Живот. Принос към богословието на личността на старец Софроний”. Издаден е като книга, която е преведена на 4 езика. Автор е на още няколко книги, най-популярната от които е “Разширяване на сърцето. За богословието на св. Силуан и о. Софроний”.

Фотографии: Явор СЕДЯНКОВ

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Ipodqkon_Psalt V.Stanoev каза:

    Наистина съм възхитен от тази прекрасна статия,посветена на посещението в нашата прекрасна родина на Отец Захариас от Гърция,
    препоръчвам най-горещо на всички духовни събратя,и сестри в Христа да прочетат непременно книгата за живота на Стареца Св.Силуан Атонски(със сигурност ще добиете от тази Богоугодна книга много мъдрост и знания как в определени случай да постъпвате в духовният живот.Скоро бях на поклонение в Св.Гора-Атон в нашият манастир Славянобългарски Манастир „Св.Георги Зограф”.Но най-важното,което научих от там е да имаш смирение на първо място и после послушание.Както Сам Господ Иисус Христос ни завещава в Св.Писание:“Със Смирение се спасявайте…“Единствено на Св.Гора са запазени в днешно време смирението и любовта м/у братята и хората,които живеят в манастира,които за съжаление в нашите Църкви и Манастири липсват.Но нека Бог промени това и да настъпи атмосферата,подобаваща за тази обстановка!Аз например мога да кажа,че до някаква степен владея Източното-Църковно пеене,но дори и да сбъркам,там братята,с невероятно смирение,не ме укоряваха,а казваха,всички грешим,но важното е да се смирим и да славословим Бога,Св.Богородица и Всички Светий от сърце и душа.!А също и още нещо много важно да има всеки ден Богослужение,което за съжаление липсва в повечето градски(а да не говорим за селски) Църкви,та дори и манастири!Защото чрез Богослужението(независимо какво е то)получаваме Божието благословение и Благодат,и след това денят,някакси върви по леко!