Отец Захариас изнесе беседа и отслужи Литургия в Русе

След лекцията о. Захариас в продължение на повече от един час отговаряше на многобройните въпроси, които му бяха задавани от активните слушатели. Въпреки, че беше уморен от дългия път, отговорите му бяха обстойни и задълбочени. Всички в залата бяха силно впечатлени от неговата благост и духовна мъдрост.
на архимандрит Софроний Сахаров на български език)
На другия ден о. Захариас, в съслужение с много духовници, отслужи празничната Литургия по случай престолния празник на болничния параклис “Св. св. безсребреници и целители Козма и Дамиан”. Темата на проповедта, която изнесе, беше върху Блаженствата. Целият препълнен храм пя с божествено вдъхновение, което се усети най-вече когато почти всички пристъпиха и се причастиха със светите Дарове. Затова след отпуста на Литургията о. Захариас благослови този духовен квас да закваси много тесто.
Беседата със стареца продължи дълго след това в конферентната зала на храма, където той благославяше, отговоряше на лични въпроси, напътстваше и най-вече раздаваше духовна радост. Именно тя остана в сърцата и душите на всички.

След света Литургия
Архимандрит Захариас е на 64 години. Роден е в Кипър. Приема монашество преди 35 г. като духовно чадо на о. Софроний (Сахаров). Завършил е богословие в православния институт “Св. Сергий” в Париж. Защитил е докторат в Солунския богословски факултет на тема “Христос – нашият Път и нашият Живот. Принос към богословието на личността на старец Софроний”. Издаден е като книга, която е преведена на 4 езика. Автор е на още няколко книги, най-популярната от които е “Разширяване на сърцето. За богословието на св. Силуан и о. Софроний”.
Фотографии: Явор СЕДЯНКОВ
Наистина съм възхитен от тази прекрасна статия,посветена на посещението в нашата прекрасна родина на Отец Захариас от Гърция,
препоръчвам най-горещо на всички духовни събратя,и сестри в Христа да прочетат непременно книгата за живота на Стареца Св.Силуан Атонски(със сигурност ще добиете от тази Богоугодна книга много мъдрост и знания как в определени случай да постъпвате в духовният живот.Скоро бях на поклонение в Св.Гора-Атон в нашият манастир Славянобългарски Манастир „Св.Георги Зограф”.Но най-важното,което научих от там е да имаш смирение на първо място и после послушание.Както Сам Господ Иисус Христос ни завещава в Св.Писание:“Със Смирение се спасявайте…“Единствено на Св.Гора са запазени в днешно време смирението и любовта м/у братята и хората,които живеят в манастира,които за съжаление в нашите Църкви и Манастири липсват.Но нека Бог промени това и да настъпи атмосферата,подобаваща за тази обстановка!Аз например мога да кажа,че до някаква степен владея Източното-Църковно пеене,но дори и да сбъркам,там братята,с невероятно смирение,не ме укоряваха,а казваха,всички грешим,но важното е да се смирим и да славословим Бога,Св.Богородица и Всички Светий от сърце и душа.!А също и още нещо много важно да има всеки ден Богослужение,което за съжаление липсва в повечето градски(а да не говорим за селски) Църкви,та дори и манастири!Защото чрез Богослужението(независимо какво е то)получаваме Божието благословение и Благодат,и след това денят,някакси върви по леко!