Патриаршеско слово при опелото на новопреставления Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

88881„Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме” (Рим. 14:7-8).

 

 

 

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, досточтими отци, скъпи в Господа опечалени братя и сестри,

С дълбока скръб цялото изпълнение на Българската православна църква възприехме вестта за скоропостижната кончина на нашия обичан в Господа събрат, кириарха на Варненската и Великопреславска епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил.

Кончината на митрополит Кирил е огромна загуба не само за духовенството и вярващите от Варненска и Великопреславска епархия и за цялата БПЦ, но и за целия православен свят. С особена болка си припомняме днес горчивите думи на свети пророк Давид: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15).

Днес душата на блаженопочиналия митрополит Кирил предстои пред Бога, към Когото винаги се е устремявало неговото пламенно сърце. Ние вярваме и знаем от думите на Псалмопевеца, че „милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят… които пазят завета Му” и изпълняват заповедите Му (Пс. 102:17-18), че за всеки верен Божи служител „животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21).

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (в мире – Богомил Петров Ковачев) е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Той е пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина. Бъдещият архиерей израства и учи в първопрестолна Плиска, а през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. Още като възпитаник на духовната ни Алма матер насочва стъпките си към монашеството и както сам споделя: „оттогава се привързах към монашеския живот и за мен вече нямаше никакво друго служение”. Монашеско пострижение приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария. За йеродякон е ръкоположен на 17.12.1972 г., а за йеромонах – на 14.11.1976 година.

След завършването на средното си богословско образование през 1974 г. за кратко отива на послушание в Рилската св. обител. Впоследствие е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

Както в Родината, така и извън нейните предели с усърдие изпълнява всички послушания, които Светият Синод му възлага. В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. митрополия и е възведен в архимандритско достойнство. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и заминава на специализация в Московската духовна академия, където защитава дисертация на тема „Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ век”, за което получава научната степен „кандидат на богословието”. До 01.09.1986 г. е представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия, след което е игумен на Троянската св. обител. От декември 1987 г. е главен секретар на Св. Синод. Като такъв на 26 юни 1988 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Стобийски”.

На 19 февруари е избран, а на 26 февруари 1989 г. е и канонически утвърден за Варненски и Преславски митрополит.

След кончината на приснопаметния патриарх Максим на 6 ноември 2012 г., митрополит Кирил е избран за Наместник-председател на Св. Синод до провеждането на Патриаршеския църковен избирателен събор на 24 февруари 2013 г.

За почти четвъртвековния период на митрополитското си служение покойният архиерей се потруди усърдно на Христовата нива, оставайки верен разпоредник „на тайните Божии” (1 Кор. 4:1) и ревностен свидетел на евангелската истина.

С неговото дейно управление в диоцеза на поверената му от Бога епархия са възстановени пет манастира, новопостроени са два, въздигнати са около 60 нови храмове и параклиси, възстановени – около 30, обновени – около 20. Във всяка духовна околия на Варненска и Великопреславска епархия функционира социална кухня, а към всеки по-голям храм в градовете има неделно училище за деца. Изнасят се беседи за възрастни, сформират се християнски братства и младежки групи. В епархията е създаден център за духовно обгрижване на наркозависими и за връщането им в обществото.

С благословението на покойния митрополит от 1998 г. до сега всяка година през месец септември във Варна се провежда международният православен форум „Седмица на православната книга”. Самият митрополит Кирил бе активен участник в него, както и в други международни богословски научни конференции и семинари. Автор е на много статии и доклади, публикувани в български и чужди православни издания, както и на няколко книги.

В своето служение покойният кириарх на Варненска и Великопреславска епархия, „от детинство” знаещ „свещените Писания” (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което е научен и което му бе поверено (2 Тим. 3:14) и се стремеше вярно да „преподава словото на истината” (2 Тим. 2:15).

Като възнасяме топли молитви към всемогъщия Творец и Спасител на света за упокоение на новопреставления наш събрат и съслужител, надяваме се, че делото на неговата вяра, трудът на неговата любов и търпението на неговата надежда „у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего” (1 Сол. 1:3) ще бъдат милостиво приети пред престола на Всевишния. Ние вярваме, че за своето предано и вярно служение на Църквата Христова, той ще чуе призива на Небесния Отец: „Добри и верни рабе, влез в радостта на господаря си” (Мат. 25:21). Амин.

Бог до го прости!

Вечна и блажена да бъде неговата памет!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ,
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

 

Източник: www.bg-patriarshia.bg

Коментари

коментара

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 4 =

*