Православие и постмодернизъм – нова книга от ИК Омофор
От днес на книжния пазар е сборникът "Православие и постмодернизъм" на Издателска къща "Омофор". В сборника са публикувани доклади от научната конференция „Свидетелството на Църквата и обществените очаквания“, състояла се през 2006 г. във Велико Търново. Научният форум разисква ключови въпроси, свързани с Православието, съвременността и постмодернизма.
Доклади, включени в изданието:
Проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров,
Извори на християнската иконография и идейните
промени в нея. Исторически и съвременен поглед
Димитър Киров, Духовността на българския народ
Fr. John H. Erickson, The Church in Modern Orthodox Thought:
Toward a Baptismal Ecclesiology
Dimitrios Moschos, Dr. Theol., Aspects of modernity as seen by the Christians of 4th c. – The case of St. Basil of Caesarea
and Historia Monachorum in Aegypto
Доц. д-р Емил Трайчев Стоянов, По въпроса за кризата
в основанията и методите
на библейското тълкуване днес
Елена Попова, Типология на домашните икони
Доц. д-р Иван Петев, Човекът и семейството в библейска,
светоотеческа и съвременна светлина
Доц. Дилян Николчев, Девството и целомъдрието
според светоотеческото предание
в ранната църква – IV век (Кратък преглед)
Гл. ас. Екатерина Дамянова, Теокрацията като демокрация? (Възможност за библейски поглед)
Димитър Попмаринов, Еклезиологични основи
на православното библейско тълкуване
Гл. ас. д-р Павел Павлов, Богословие и култура
(Българският опит)
Емил Иванов, Православната иконография –
традиция и новаторство
Гл. ас. д-р дякон Иван Стоянов Иванов, Евхаристиен диалог –
благодарение и изповед
Гл. ас. д-р Мариян Стоядинов, Разпадът на общността
като еклисиологичен проблем
Свилен Тутеков, Търсенето на „другия”: богословският
отговор на едно постмодерно предизвикателство
Гл. ас. д-р Росен Русанов, Значението на всеамериканските
събори за Православната църква на Америка
Ас. д-р Стефан Тончев, Съвременното основно богословие
като контекстуално богословие – принципни теоретични
постановки
Юлиян Великов, Църковното свидетелство за образа
и обществените очаквания през VIII–IX век
Свещеник Теодор Стойчев, Бъдещи предизвикателства
пред БПЦ (Етосът на новото време)
Ст. ас. Магдалена Легкоступ, Дидактически принципи
на катехизация в огласителните и тайновъведителни
поучения на св. Кирил Йерусалимски
Ст. ас. Тодор Енчев, Някои проблеми и задачи пред БПЦ
във връзка със съвременната храмова архитектура
Протойерей Павел (Павлин) Събев, Есхатологични
измерения на евхаристийното общение в Църквата
(Библейско-богословски анализ)
Даниел Йорданов, Нововъведения в българския служебник
Галина Николова, Интерпретация на сцената „Древо Иесеево”
от църквата „Св. Димитър” в Арбанаси
Младост Вълкова, За „замазките” и оцветяването в текста на българските ръкописи от XIII век
Богословски семинар – Велико Търново,
28–29 ноември 2005 – дискусия
[ПОРЪЧАЙ]
Заглавието е доста странно, защото почти всички доклади нямат нищо общо с постмодернизма. Още по-странно е защо Шиваров, който минава за специалист по Стари завет, се занимава с иконография, от която няма понятие.
Иконата „Св. Богородица Иверска“ –
http://archiman.livejournal.com/
Напълно сте прав, отче. Издателите биха ли обяснили решението си за това заглавие?
Издателите нямат отношение към избора на заглавие в случая. Заглавието на изданието съвпада със заглавието на конференцията, организирана от богословския факултет в Търново.
Кой е редактор на този сборник?
[quote name=“Дон Кихот“]…
Още по-странно е защо Шиваров, който минава за специалист по Стари завет, се занимава с иконография, от която няма понятие.
…[/quote]
много арогантен коментар. неприятно за четене.
[quote name=“Дон Кихот“]Кой е редактор на този сборник?[/quote]
Редакционната колегия:
Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов
Проф. протопрезв. Николай Шиваров
Архим. доц. д-р Авксентий
Доц. д-р Димитър Попмаринов
Доц. Миглена Прашкова
Гл. ас. д-р Мариян Стоядинов
Гл. ас. д-р Росен Русанов
Гл. ас. д-р Свилен Тутеков
Не знам какво целят изложените текстове в съдържанието на книгата от издателство Омофор. Правят впечатление две неща от проявите на български богослови и църковници през последните години. Първото е, че българското богословие и духовенство има много нисък българистичен ценз и затова са им виновни мартениците, кукерите и нестинарите, наместо научният европейски атеизъм, другите религии и „духовността“ на далекоизточните религии и етически системи като будизма, към които са пристрастени немалко грамотни българи заради окултната и религиозна ориентация на покойната Людмила Живкова. Второто впечталение е, че не се засяга темата за комунизма и състоянието на религията у нас през този период, както и не се говори за собствено българските условия на религия и вяра през „прехода“. Чуждите специализанти и общотеоретични учени на православието не могат да работят пълноценно в България ако нямат българистичен ценз и не знаят нищо за комунизма. Нищо,че са партийно верни и послушни на БПЦ.
За да има пълноценен православен проект у нас първо трябва да имаме собствени авторитети, а не ученици на чужда духовност както е станало в България през последните два века. Второ е нужно да има разработен перспективен модел от българи за отношението между вяра и наука с подобаващ българо-славянски речник и разработен категориален и критериален апарат, който да съответства на високите ни претенции и заложена национална грандомания през последните 200 години. Иначе ставаме чужди послушници и смешни лица, преоблечени като църковници, учени и общественици, а фактическото положение според европейските културни и цивилизационни норми да казва, че сме механична смес от селски наивници и градски тарикати, с вкус към конспирацията и далаверата на духовна и религиозна основа с цел извличане на материални дивиденти за нас, за семейството и роднините ни и приятелското обкръжение.
http://www.bg-history.info/5259/Za-vzaimovruzkata-mezhdu-dokazatelstvata-na-religiiata-i-na-istoriiata.html