В Православния библиотечно – информационен център на Фондация “Покров Богородичен” при Великотърновския университет беше представена книгата “Въведение в съвременното православно богословие”. Представянето направи гл. ас. д-р Свилен Тутеков, който е един от преводачите.
Според него, “Книгата на проф. Фелми дава повод да говорим за съвременното православно богословие, за неговото развитие, тенденции, значими представители, за проблемите, които то поставя. Повод за подобен разговор можем да открием и в един специфичен феномен в различни църковни среди днес – особения тип нео-гносеомахия, който култивира презрително отношение към богословието. Тази нео-гносеомахия се ражда в лоното на индивидуалното психологическо преживяване на църковността, което гледа с надменност и презрение към богословския труд и подвиг, който св. Максим Изповедник вижда като “път” за придобиване и ядене на “хляба на богословието” (Отговор към 4 въпрос на Таласий).
Тази нео-гносеомахия се подхранва от “харизматичния” патос на полуграмотни и незрели хора, за които претенциите да бъдат значими в Църквата подкопават всяко богословско свидетелство за вярата и живота в Църквата. Затова днес можем да чуем призиви за отхвърляне на “монопола на дипломираното бездарие” или мнения, че “библеистиката напр. няма отношение към личното спасение”. И в двата случая прозира дълбокото неразбиране на автентичния богословски етос на Православната църква, защото богословието никога не налага монопол, а лично проблемът за “личното спасение” в същността си остава проблем на нечие протестантско минало, а може би и настояще. Подобни настроения са симптом за дълбоката шизофрения между богословието и църковния живот и книгата на проф. Фелми е чудесен повод да говорим по тази тема…”
Представянето предизвика интересни дискусии и бяха обсъдени много въпроси, възникнали в процеса на изложението. Присъстващите на срещата преподаватели и студенти решиха да се срещнат отново, за второ обсъждане на книгата.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
Сигурно е прав д-р Тутеков за нео-гносеомахията, ама щом има нео-гносеомахия, сигурно първом е имало и нео-гносеоМания, та да могат „махите“ да има срещу какво да се борят… Една такава нео-теолого-грандо-мания, която се мисли за гносео-филия… Абе шизофрения, откъдето и да го погледнеш, прав е докторът.
Христос е дал заповед: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене“ (Иоан 5: 39).
Даже не става дума просто за популярния протестантски призив: „Четете Библята“. В глагола „изследвам“ се съдържа нещо много повече, истинско усилие, истинско посвещаване, а не просто разширяване на списъка прочетена литература.
Не знам кой казва, че изучаването на Библията няма отношение към личното му спасение, но това първо е открито отрицание на Христовата заповед да ИЗСЛЕДВАМЕ Писанията, а после е опит да се зачеркне целият многовекоевн опит на Църквата да се бори за истината и против безпросветността. Спасение без здрава вкорененост в Св. Писание е абсолиютно невъзможно, а от смосебе си знанието за Библията няма да ни осени.
Етиопецът от книгата Деяния също четеше Библията, но не я разбираше и ако не беше Филип да го упъти, какво? Явно днес всички очакват да получат харизматично откровение от Бога и не им трябват учители и богослови да им се бъркат. Това е – може би – неогносеомахията, за която говори д-р Тутеков.
Сложничко се изразява докторът, да ме прощава. Аз си предпочитам Библията, пък ако ще и да ме наречете протестант:
Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
Да не кажете сега, че Христос и апостолите Му са „дипломирани бездарници“, които „нямат отношение към личното спасение“ на всеки от нас. Апропопо, откъде са „изкопани“ тези цитати?
Не е зле някой от Православие БГ да интервюира д-р Тутеков по този проблем по-обстойно, още повече той е преводач на книгата на проф. Фелми, а аз имам някои въпроси именно по нейния текст.
Презрителното отношение към богословието е много спорен „специфичен феномен в различни църковни среди – както днес“, така впрочем и вчера и онзи ден… Виж, презрителното отношение към определени „богословски“ представители е безспорен такъв. Авторът на този задълбочен анализ на църковния живот би трябвало да говори повече за равнището на богословска подготовка и собствено способността им да месят „хляба на богословието“ на повечето „специалисти“ в тази област в поместната ни действителност, вместо да води задочни полемики със съмнителни врагове на богословието.
Няма място за обидени, господа. Има място за работа на нивата; доколкото знам – всички са поканени.
Апропо, както казва и дидки като част от тази идея за запретнати ръкави – много по-полезно за книгата, читателите и дори слушателите на това представяне вероятно щеше да бъде по-добрата концентрация в работата по нейния превод. Определено.
„Прозира дълбокото неразбиране на автентичния богословски етос на Православната църква“… Много силно казано… но за да си в състояние да анализираш това явление, още повече – докато само „прозира“:-), ти трябва първо едно дълбоко разбиране за автентичния етос на Православната църква. (?!)
http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/ – Ще свърши ли „Вавилонският плен“ на православното богословие у нас
Съветвам ви да прочетете внимателно това интервю, след като се интересувате от отговора, даден от д-р Тутеков, ако желаете – естествено имате правото да го препечатате с позоваване на първоизточника.
… относно подценяването на богословието и акцентирането върху „духовния живот“ в статията на Христос Янарас (извинявам се).
http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=translat&groupname=ianaras&subgroupname=&contentname=transl11
май аз ще да съм единият от гносеомахите – аз писах преди няколко дни в нашия форум, че „библеистиката няма отношение към спасението“. но макар и полуграмотен (както щадящо ме определя Свилен), това не му дава право да ме цитира наполовина. защото в този същия постинг не само че се напъвам да давам отговори по библеистични въпроси (за класификацията на папирусите на Грегъри), ами и насочвам представящия се за врачанска санитарка посетител на форума към капацитетите в тази област, препоръчвайки й най-сърдечно да запише богословие. не съм се изказвал отрицателно за библеистиката, а при цялото ми уважение напомням на санитарката, че опашчицата на буквата „Щ“ и съответно папирусната класификация не може да замести борбата със страстите, четенето на Писанието и на отците. нещо нередно ли съм писал?
тук вече към никола: все пак, изследването на Писанията ли спасява? и ако не знаеш класификацията на Грегъри, имаш ли някакъв, макар и минимален шанс? ако съм посъветвал „санитарката“ (макар че тя е санитарка, колкото аз съм богослов) да не отдава такова голямо значение на индексацията на манускриптите, защото има и по-важни неща, защо задължително това да означава гносеомахия?
а гносеомах No2 и той трябва да е някъде наоколо, ама си трае… и всичките тези „махи“, „мили“, „фили“ и „фоби“, макар и „нео“, ми навяват тъжни мисли. ще ми се като един котарак леополд да ви кажа „Ребята, давайте жить дружно“… ама я ме чуе някой, я не.
или аз не съм изразила добре риторичния му характер :-). идеята е внимателно да си служим с думите, когато описват косвено и нас самите.
иначе тези отговори ги знам отдавна; включително в преразказ на свилен тутеков; те произтичат от едно съвременно богословско мислене, което е четено, преразказвано, превеждано, издавано (и оплювано) в българия неведнъж. не ми е възможно да предложа линкове в момента, но и това може да стане, ако разбира се вярвам в ползата на такива четения. както обаче сам тутеков казва в интервюто – от друго, не от четенето, извира истинското богословско знание.
я да сложа и един пояснителен цитат: С.Тутеков: „Според мене съществува дълбока криза на нашата църковна идентичност, която е резултат от отчуждаването на християнското самосъзнание от събитието и опита на Църквата – криза, която е довела до “схизма” между богословието и църковния живот.“
от тази „диагноза“, до истинското оздравяване има път, който не започва от богословски „обиди“, а от честно отношение към проблема (че и поемане на отговорност, когато е уместно). така мисля.
Струва ми се, че докторът не се нуждае от авдвокатстване, а колкото до Янарас, статията и Логоса … как да ви кажа – прилича ми на народната мъдрост „Криво седи, право съди“. Аз съм си го написала с думи прости, обаче пределно ясни. Разликата между мен и виртуалните скейтбордисти е тази, че те виждат във всичко дъската за сърфиране, а не това, което човекът всъщност е искал да каже. Та да си отговоря сама, понеже явно никой не ме е разбрал, дори вие достоуважеми – технологичният детерминист маха от огледалото. Сигурна съм, че докторът е наясно за кого става дума, макар че е много непочтено от наша страна да го намесваме,
тъй като става дума само за информация по повод на негово изказване. Нито вие, нито аз, нито махи, фили, шизо и прочие сме били там, за го чуем лично, нали?
Тутеков е мой колега от университета. Още от студентските си години той натрапваше на новоповярвалите творенията на Н. Бердяев. Обичаше да парадира с непонятни изрази и фрази. След като завърши с отличен стана асистент. Лошо няма, но започна да говори, че може да се взема причастие без пост и изповед. Това за мен граничи най-малкото с непослушание към църквата. Не му се връзвайте, той си е такъв! И не му обръщайте внимание прекалено много! Не си заслужава. Богословието не се разкрива в непонятни и труднодостъпни изрази, нито във витиевата словесна еквилибристика. Спомнете си ученият географ от разказа за малкия принц. И огледайте по-голямата част от научните работници, сравнете ги! Не искам да обиждам съвременната богословска наука, но тя трябва да се върне към своите корени дълбоко в християнската древност, там е истината. Да не търси сложните трактовки, а духа на любовта. Другото е високопарно словоблудство за авторитет.
Извинете за емоционалността ми, но вие имате чудесен богослов в екипа – Мариян Стоядинов -редно е да вземе отношение. Г-н Диковски не използвайте създалата се ситуация за разчистване на лични сметки, явно за това става дума. Ние говорим за други неща…
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?t=288
ще падна от смях… е за това древните са казали: excitare fluctus in simpulo. Или с други думи: Nerde Keboda, nerde Felmi 🙂
АЗ СЪМ СТУДЕНТ ВЪВ ВТУ СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИИ УВАЖАВАМ И ПРИЕМАМ ВСИЧКО КОЕТО КАЗВА И ПИШЕ Г-Н ТУТЕКОВ БОГОСЛОВИЕТО Е ТРУДНА НО И БЛАГОДАТНА НАУКА ПОВЕЧЕ ВЯРА И УПОВАНИЕ ВЪВ БОГА .БОГ НЕ ИСКА МНОГО ОТ НАС
Горката Камелия Константинова, тя само е искала да информира коректно читателите на Православие БГ…
Подкрепям напълно доктора, мисля, че това което е казал е диагноза и същевременно и рецепта за съживяването на нашата църква. Знаете ли в невероятната библиотека на манастира Симоно Петра в Атон имаше раздел съвременно богословие, познайте сами от коя поместна църква само нямаше представители?.
Щом няма автентично богословие в поместната църква има и болести, т.е. има фили, махи, шизо и др. подобни .
Според мен, съдържанието на тази новина може да бъде разбрано само ако се прочетат също интервюто на д-р Тутеков и статията от Янарас.Ще ги разберат само чистосърдечните или тези които имат уши да слушат.Със сигурност няма да разберат тези които индиректно са визирани в текста,просто защото отдавна са притъпили не само „слуха си“.От друга страна и те имат място под слънцето или на „нивата“ при условие че се откажат от възможността да изразяват своите „просто бездарни“ лични мнения по богословски теми от името на Православието и започнат да „разработват“ техния личен талант, който Бог им е дал, за да са полезни на Църквата.Ако пък,въпреки това искат да продължат да правят това което правят и сега,моля, нека да не е от името на Православието,тоест сменете името на сайта и правете каквото си щете. Ще се видим на Страшния съд и там със сигурност ще стане видно невидимото сега.Нека да имаме повече страх пред Бога изобщо във всичко което правим и говорим.
Някой ме обвинява в разчистване на лични сметки. Преди няколко години имах сериозен спор с доктора. Повече от час прекарах опитвайки се да убедя Тутеков, че не трябва да се взема Причастие без пост и изповед, но не успях и въпросъс не беше никак личен, а един от най-важните за Църквата. Разбира се не успях. Пратих му писмо, в което приложих и копия на страници от Типика и от Устава на БПЦ, не получих отговор. Това още преди няколко години беше станало мироглед на доста от неговите студенти. Утре те ще отидат по училищата да преподават и ще подведат и децата. Сезирал съм църковните власти за тази ширеща се в светските университети теория. Чакам реакцията им. Снощи научих за студент, който е напуснал университета заради напълно светския дух на богословската наука. Аз имах честта да ми преподава елита на богословската наука и имам база за сравнение. Днес наистина заслужават уважение преподаватели като М. Стоядинов, архим. Авксентий и др. от тази генерация. Но за съжаление влязоха и хора, които вредят на богословската наука.
И преди да ме обвините в разчистване на лично сметки се информирайте за конфликтите между студенти със семинаристко образование и преподаватели със светски дух. Май трябва да се отворят пак Духовната академия и полувисшия институт за свещеници. За да има Православие и православно богословие. Съжалявам, че мястото за коментар се обърна във форум!
и да чакаш от (…) писмо, защо не отделиш време и обясниш на цитирания по-долу, че не е прав (особено за последните думи):
„…свещениците-пастири в православния свят се стараят вярващите да се причастяват по-често, по възможност на всяка Литургия, като се подготвят за това с постоянна бдителност над своята душа. Познавайки добре духовното състояние на всеки отделен член от своето паство, те съветват едни да се причастяват няколко пъти по време на поста, други да правят това и извън постите, при което едни да постят два-три дни, някои седем дни, а други да се причастяват постоянно и без пост…
ето и линк, за улеснение:
http://pravoslavie.bg/content/view/6454/68/
Мисля, че постъпвате некоректно като слагате в устата на г-н Тутекою неща измъкнати от контекста на неговите лекции. Той никъде не е говорил срещу тайнствата, а за тях. Засрамете се, вие нито сте епископ нито събор, който отлъчва и сега съблазнявате читателите на сайта.
Покайте се.
За съжаление никога не съм присъствал на лекции на Тутеков и няма как, той завърши с мен. Но по въпроса за по-честото причестяване в момента съм заложил един проект за по-обстоен материал, в който да разгледам въпроса относно подготовката за свето Причастие. Освен това, да изобличиш светското богословие, че страни от духовния живот, не е губене на време. Това относно коментара на 100. А на презвитер Добромир много благодаря за съвета. Ще се постарая да се покая. Грешен съм и то много, но еретик и разколник никога не съм бил! Нека прегледа какво пише в Типика, в Служебника и в приложението към Устава на БПЦ за светото Причастие и тогава да ме порицае. Защото съм виждал по празници да пристъпват към св. Евхаристия хора, които нямат нищо общо с вярата и Църквата. И виждам как всичко се опорочава. Освен това, така са ме учили моите духовни наставници, някои от които бяха велики хора и вече не са между живите. Аз вярвам на тях и на това, което учат светите отци. А съвраменното плътско богословско мъдруване ми е чуждо, както и самите авторитетни мъдруващи.
Много често преките ученици на Христос, апостолите, не разбираха какво говори техният Учител, въпреки че непрекъснато бяха с Него и слушаха словото Му от „първа ръка“. Какво означава това? Ако мерим с аршина, че нещата трябва да се казват простичко и да са разбираеми за всеки, то тогава излиза, че Христос е бил лош оратор или педагог. Другият път е да приемем, че въпреки стремежа към простота все пак има една съществена част от богословието, която е трудна за разбиране и изисква усилие.
Да вземем сега посланията на най-успешния тахезитатор на всички времена – апостол Павел. От една страна е посял успешно християнството из целия цивилизован по онова време свят, но от друга дори неговият другар и богопросветен апостол Петър признава, че в посланията му има трудни за разбиране места, които невежи и неукрепнали изопачават (2Петр. 3: 16).
Интересно е как същият този Павел, който обърна към християнската вяра толкова хора и основа толкова общини, си служи с трудно разбираеми философски думички като hypostasis. Очевидно има неща в богословието, които не могат да бъдат смлени и представени простичко както ни се иска.
Едва ли познаването на номерацията на папирусите има съществена роля за всеки, но за тези, които са посветили живота си да „изследват Писанията“, тези знания са съществени и индиректно имат отношение към нашето пребиваване в истината, а оттам и към нашето спасение, защото на богословите възлагаме надежда, че ще ни пазят от заблудите. Така че, към тях само респект!
Кой е формулирал ереста? Кой е постановил орос или канони за нея, които да я отсекат от тялото? Колкото до граниченето, някои цял живот прекарват на границата – нито минават, нито пускат пристъпващите да минат.
въпрос от Keboda: Благодаря на всички за отговорите! Ей много ми помогнахте! Бог да ви възнагради за това! Понеже вие явно сте богослов щом можете да прецените че тази статия е само за семинаристи а не за други. На мен самата не ми стана нещо ясно от тази статия. А това е – каква е тази буква Р и някакви цифри зад нея? – Например P46 или P66? И тази буква като Ръ ли трява да се чете или като Пъ? Благодаря още веднъж!
Отговор от Pldmen: ако те вълнува точно тази материя „какви са тези цифри след P“ и т.н. – явно имаш някакъв вроден афинитет към библеистиката (за мен това е необяснимо, но сигурно се случва – за вродения афинитет ми е странно, не за в последствие придобития) и е добре да се обърнеш за съдействие към авторката на статията Ана Маринова – тя може би ще те насочи как да запишеш задочно богословие и да съчетаеш санитарството с манускриптите. за целта ще ти е необходимо да научиш поне един западен език, струва ми се.
Ереста е противоречие срещу учението на Църквата или срещу отделен негов пункт. Това невинаги води до отделяне от общността. Тези които държат за Причастие без пост и изповед визират практиката на Еладската църква, но забравят, че нашата БПЦ сама определя как да подреди своя църковно-богослужебен живот. Затова тезата за причестяване без надлежна подготовка граничи с ерес, защото все пак някъде по света това се прави, но не у нас, у нас не е канонично да се прави по този начин. Типикът, Служебникът и Устава на БПЦ показват какво е устоновил българския епископат по въпроса – как да се готвим за св. Причастие. А мненията на отделни богословстващи глави си остават лични мнения и прокламирането им като общоцърковно учение е най-малкото погрешно.
А че съвременното богословие се превърна в светска наука, просто няма спор. И понеже се отклонихме достатъчно от темата. Ако някой иска да продължим нека ми остави лично съобщение, а не да превръща пространството под статията в публична говорилня!
Богословът е казал: „За кое може да се философства и в каква степен? – За това, което ни е посилно и ДОКОЛКОТО СЛУШАТЕЛЯТ ИМА НАГЛАСА ЗА НЕГО И СПОСОБНОСТИ ДА ГО ВЪЗПРИЕМЕ. В противен случай, угнетени и подавени (нека се изразя така) от неподатливостта на трудните учения, те биха загубили първоначалните си сили, както увреждат слуха и тялото си онези, които прекаляват със силата на звуците и количеството на храната, или, ако искаш, както навреждат на тялото си онези, които посягат към тежести свръх силите им, или както обилните дъждове действуват зле на почвата“.
С други думи – случаят с врачанската санитарка е случаят на врачанската санитарка. Нерде гносеомахия, нерде гносеофилия. Мен може много да ме ползват Р46 и Р66, но и нея ли? Така че респект към труда на всекиго – към богослова за богословието, към библеиста за библеистиката, към санитаря за санитарството.
Г-н Диковски,
всъщност аз не се обръщам към Вас, а към всички, които мислят като вас и които са мнозинство в България –
преди да погледнем Типика, Служебника и Устава на БПЦ относно евхаристийната практика е хубаво да погледнем каноните, богослужебните текстове, светоотеческите текстове и не на последно място практиката на другите поместни Правослвани Църкви по този въпрос. Защото не се касае за някаква второстепенна тема, а за същността на самата Църква и за нашата идентичност като православни. В този смисъл преди да хвърляме неоснователни оправдания в ерес спрямо близки нам поместни Църкви нека се замислим да не би ние самите да не изпадаме в своеобразно отклонение, граничещо с ереста, а всъщност плод на една пиетистична парацърковна, антиеврхаристийна практика, култивирана в продължение може би на стотици години. И аз лично предпочитам привнасянето, или по-скоро завръщането към автентичната евхариситйна практика, която вече е утвърдена в съседните нам страни, дори и в Русия, и да престанем да се пишем на суперправославни, които, затворени в нашия собствен заден двор, не смеем да погледнем към съседа, да не би случайно да е нещо повече от нас. Защото без евхаристийно възраждане няма възраждане на Църквата, а който му харесва сегашното положение в провинцията най малкото – с по петнайсет баби на Литургия – евала!
Много интересна избирателна способност – г-н Стоядинов и арх. Авксентий били добри, а виждате ли, имало и не толкова “добри”, че направо “вредни”. Ами аз не си спомням г-н Стоядинов или арх. Авксентий да е казал нещо по-различно по отношение на този толкова фундаментален въпрос за евхаристийната практика от г-н Тутеков; или греша?
Поздрави на всички участници в дискусията 🙂
Много хубав линк в тази насока
http://www.dveri.bg/content/view/3354/
Позволете Константин да не се съглася изцяло с вас – наречете го и лично предпочитание – за всеки влак си има пътници, че и за богословите важи същоно, нали? Д-р Тутеков е повече от достоен богослов, не го познавам лично, но ще се постарая да елиминирам този минус. Следя изявите му по разните медии, а и книги, статии, преводи – специалист с такава продукция не може току-така да се подминава.
Благодаря за компетентната и навременна намеса на доц. Стоядинов, който също е богослов и също не бива да бъде подценяван – как само го е казал: “ Така че респект към труда на всекиго – към богослова за богословието, към библеиста за библеистиката, към санитаря за санитарството.“
„Теологията не се свежда до учебниците по теология. Тя е рационален разговор за Бога и дори за най-малко начетените християни е пътят, по който минават, за да може ВЯРАТА ДА ОСВОБОДИ ИНТЕЛЕКТА. Когато придобият в тази област едно здраво чувство, те могат охотно да се заемат с изучаването на други области на знанието без голям риск да ги разберат погрешно. Теологията не замества всички знания, но sensus theolgicus помага те да бъдат подредени и преценени….“
За сведение на Константин, изброените от мен книги се базират на Свещеното писание, на каноните и светоотеческите текстове. С тези думи исках да напомня, че Църквата се ръководи от епископите, а не от хора, които искат да я пригодят по свой вкус. Може би затова е оцеляла до сега. Отричайки църковната практика, Вие изпадате в съблазън, да обвините Църквата във вековна заблуда. Тя била отстъпила от апостолската практика? Така ли! А Вие кой сте та да променяте практиката на Църквата. И не обвинявам другите църкви в ерес. Това е поместен въпрос и те са го решили по този начин. В Гърция може да се причестяват без пост и изповед, защото така е решил техният епископат. У нас това не е редно, защото се придържаме към вековната практика. И те са прави и нашите епископи също. Но в Гърция децата се възпитават в Православие от люлката за разлика от България. След време, когато страната стане православна, може да преминем към тази практика, но сега е рано! Иначе рискуваме да въведем либералната йезуитска практика от средновековието за привличане на хора към Църквата.
И помолих да ми пишете лично, а не да правите говорилня! Ако обичате! Пак уточнявам, че това не е форум!
Нека не възкресяваме древното площадно богословие, защото е грозна практика!
Бог да благослови всички със здраве и успех!
Не сме ние хората, които ще променят евхаристийната практика, защото сме грешни, недостойни и горделиви хора! Нека децата ни, които се родят и израстнат в Църквата да я променят, нека те бъдат по-мъдри от нас. Ние растнахме в атеизъм и се родихме вън от Църквата и нямаме право, като пришълци да се ровим и да я променяме. Също така съм сигурен, че промяната на евхаристийната практика може да стане повод за нов разкол, така както стана смяната на богослужебния календар през 1968 година. Един от авторите на чудесни книги – просветна литература – доц. архим. Серафим Алексиев е старостилен разколник, но книгите му са полезни. Трябва ли да поемаме този риск? Аз мисля, че не! А колкото до преподавателите мога да назова и други млади преподаватели, но не и от тези, които следваха по мое време. Защото чувам много лоши неща за диспути, караници и разногласия, неща които аз не мога да променя, а и Синодът не може, защото това са светски богословски факултети. Намерете някой мъдър духовен наставник, за предпочитане без докторска титла и обсъдете въпроса с него! Това за Вас г-н Константин!
И благодаря за вниманието, макар че не го заслужавам!
а на мене пък ми писна от войнстващ пиетизъм. Тц!
imaite viara i lubov po mejdu si vsi4ki sme bratia v xrista itriabva da badem negovi satelesnici i sakravnici 4ast ot vselenskata saborna i apostolska carkva
imaite viara i lubov po mejdu si vsi4ki sme bratia v xrista itriabva da badem negovi satelesnici i sakravnici 4ast ot vselenskata saborna i apostolska carkva
Dano tova e kraiat na tazi li4na razpra,koiato niamashe miasto tuk.
Ей, dikovski, стега с това „без пост и изповед“! Без пост и изповед пристъпват към Причастие само някои от нередовно причастяващите се. Всички, които се причастяват редовно, също така редовно се изповядват и постят. Но постят само когато е пост. Ти да не искаш да постят и през Светлата седмица?! Аз всяка неделя причастявам десетки такива грамотни православни християни, ама ти май си старостилец. Д-р Тутеков е много наясно с тази материя, защото е много, много над твоята настолна книга – типика. Типикът е точно толкова важна книга, колкото буквара. Но ако и след като научиш азбуката, продължаваш да четеш само буквара е скучно, безнадеждно и неспасително. Типикарсктвото е схоластика. Ти не си разбрал нищо от д-р Тутеков, защото си говорил със себе си.
Е уважаеми p_stefanos, помолих да ми пишете лично съобщение, а не да продължавате безсмислената и безполезна дрънканица! Това върху което акцентирах, е становището на българските архиереи върху подготовката за Причастие. Понеже познавам доктора лично, ще избегна коментара по неговото мнение, което е частно. Типикът и другите визирани от мен книги свидетелстват за мнението на епископата на БПЦ. А именно той ръководи Църквата, а не разни макар и авторитетни светски лица. И аз се съобразявам с това. А настолната ми книга е Свещеното писание. Типикът ми е клиросна книга, по която си подреждам църковните служби като клиросен певец. И запомнете, че послушанието е повече от поста и молитвата. Аз проявявам послушание към епископите на БПЦ и затова смятам, че така трябва да се причестява православния християнин. Не съм старостилец, но има един старостилец, който на достъпен български език е написал книгата „Как да се готвим за свето причастие“. Тя и списанията, които издава Иван Николов, струват хиляди пъти повече от високопарните книги в стил: „Синтезирайки и анализирайки парадоксалните представи на моята странна илюзия…“ За което ми напомнят творенията на някои съвременни авторитетни богослови. После се сърдят, че хората не ги разбират и са против високопарните им измишльотини. Ами прави са хората. Десет думи кажи на разбран български език и хората ще те уважават. Ами мисля, че се отплеснахми и Вие и аз.
Хай със здраве! И умната!
Когато Венцислав Каравълчев скочи да ме обижда с квалификации в коментарите под публикацията „Култ и Олтар“, като „недочел“ и „профан“, аз го чаках търпеливо за някоя мила дума, а междувремено неколкократно го молих за прошка, задето съм недообмислил една етимологична връзка (макар и неключова за темата на есето ми „Култ и Олтар“). Той продължи, докато разговора помежду ни наистина загрубя.
Но нему не може да се отрече доблест в дебата, нито чувствителна съвест, което пролича и в коментарите и на лични съобщения.
В коментарите под есето ми „Жречески комплекс“ доц. арх. Павел Стефанов направо ме нарече болен от логорея. Но неговата язвителност не е така болезнена, защото в нея прозира искрена ревност за богословието като наука.
Ето го тук и Свилен Тутеков. За него съм „полуграмотен и незрял“, с „“харизматичния” патос, с „протестантско минало, а може би и настояще“. Но той дори не си прави труда да посочи нищо като илюстрация.
Никола Антонов и Косьо Спиров пригласят. Първият е хитър – той винаги прави полезни уговорки като „Не знам кой казва, че изучаването на Библията няма отношение към личното му спасение…“, но афишираната „безпристрастност“ въобще не му пречи, дори помага да продължи да хвърля кал – „…но това първо е открито отрицание на Христовата заповед…“
Вторият е прибързан и емоционален, но това не е такъв проблем, докато има кой да му бъде гръб в лицето на „хитреца Никола“…
Това ли е вашия „Православен етос“?! Такава антиномичност е стресираща даже за мен.
Къде противопоставям църковност на знание?? Не подчертавам ли тяхната връзка непрестанно?? Защо не цитирате от есето ми „Философия на Скандала – Богословие на Кръста“, а се опирате само на емосионални коментари под другите есета?? Защо?!
Докога ще спекулирате с думички, за да черните нечистоплътно?!
Нека ви кажа и аз една дума АКСЕОЛОГИЯ, относно която смятам след Великия Пост да напиша шест – седем страници и дано есето стане хубаво и екипа на този сайт да го публикува.
Зная всичките ви думички. ГносеоМАНИЯТА и надменността ви накрая ще ви изиграят лоша шега, защото отсега ви показват като риторично неадекватни.
…Тази война не беше моя. Аз исках само да защитя моя Владика. Сетне се зарадвах, че някой харесва есетата ми и започнах да пиша с удоволствие. Сега обаче войната е моя, затова ви поздравявам с един военна песен –
„Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев… Господ на мен подчини храбрите… От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища… “ (Съдии 5:3,13,20)
Един Псалом – „защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си, Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!“ (Псалтир 70:10,12)
И една песен на Володя Висоцки –
„Обкръжиха ме мен, обкръжиха, но напразно ме чакат сега!…“ (Хайка)
ЦИТАТ от лексцията на Тутеков:
„Тази нео-гносеомахия се подхранва от “харизматичния” патос на полуграмотни и незрели хора, за които претенциите да бъдат значими в Църквата подкопават всяко богословско свидетелство за вярата и живота в Църквата.“
Аз не желая да бъда „значим в Църквата“. Знача нещо за семейството си, приятелите си, енорията си, момчетата, с които работя.
Обичам да пиша и говоря, това ми помага да познавам по-добре.
Г-н Тутеков, аз не съм заплаха за вас. Есетата ми се появяват в този сайт, но какво от това?? Нима те ще подкопаят безспорния ви авторитет?
Г-н Тутеков, нежелая Трон.
Надявах се просто на разговор с хора като вас…
Кажете ми – недостоен ли съм да разговарям с „докторите“? Защо?
Те не идват ли във Варна на Седмицата на Православната Книга, за да ме направят съпричастен в трудовете си?
Бог позволи на Адам да наименува Творенията Му, пък „докторите“ не позволяват да коментирам идеите им. Защо??
Не съдете, за да не бъдете съдени;
защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
…ех, колко ми стана драго, че последен се изказвам по тая тема 🙂