Свещници на 220 години изхвърлени като старо желязо
в-к Утро, бр. 253, 23 октомври 2007 г.
По време на предаването свещниците са били разглобени, а техните досегашни собственици дори са настоявали железните стойки да бъдат нарязани, за да се транспортират по-лесно. Смутени от гледката работниците от склада за вторични попитали дали това не е нарушение на правилата и били успокоени, че има писмо от Светия синод всички стари вещи да бъдат изхвърлени и подменени. Дори добавили, че според новите изисквания в църквите трябва да има димоотводи над свещниците за пожарна безопасност.
Няма такова писмо и никой не може да си позволява такива действия, при положение, че сме обсъждали други варианти, коментира Русенският митрополит Неофит. В разговор митрополитът предложил старите свещници да се занесат в някой от храмовете по селата, където да служат на миряните. Според него най-разумно е сега църквата да си откупи свещниците обратно и ще се направи всичко, за да се случи именно така. Когато разбрах за случая, ме заболя сърцето, че толкова ценни като история предмети е могло да се унищожат завинаги, допълни владиката. Той не пропусна да отбележи, че тази утвар се е съхранила в годините на турската власт и комунизма, а е нямала шанс във времето на свободния дух.
Снимка: Георги КЕХАЙОВ
Преди няколко години(мисля, че беше 2003 г.) посетих параклиса , помещаващ се в бившият гараж на бълг. посолство в Лондон. Свещенникът и съпругата му гасяха току-що запалените свещи с оправданието, че идват и други хора и ще трябва да се освободи място за тях, което е КОЩУНСТВО!!! На моята забележка, свещенникът отговори, че „като много зная, да даря пари за нови – по-големи свещници“!
Сега виждам, че ако бях го направил (не, че не дарих 10 англ. лири), сигурно в бъдеще, старите малки бронзови свещници биха отишли за претопяване!
Препрочитайки текста – цитирам – „На един от свещниците е изписана годината на изработването – 1789 г. и на старобългарски, че е дарение на храм „Света Троица“. На друг пък е отбелязана 1900 г. и надписът е на румънски език.“ си мисля: Боже мой, та свещниците имат и историческа стойност! Затова днес много паметници на нашата история са сринати и претопени (също и реликви от черковната памет), а от такива примери в България „безбожниците“ стават все по-много с всеки изминал ден.
Да вярно е, „че тази утвар се е съхранила в годините на турската власт и комунизма, а е нямала шанс във времето на свободния дух“ благовейни владико, но какво направи ти за да спреш това кощунство!?