Софийският районен съд излезе с решение по дело, заведено срещу богослова Десислава Панайотова
Софийският районен съд e обявил решението си по дело на сдружение „Шри Чинмой Център“ и двама негови членове срещу Десислава Панайотова – богослов и главен редактор на официалния сайт на Българската православна църква.
Съдът е установил, че Десислава Панайотова „е извършила подбуждане към дискриминация, като е склонявала управители на концертни зали в София да не ги предоставят на „Шри Чинмой Център“ под наем за негови концерти, защото той според нея е „секта“, се казва в съобщение на Българския хелзинкски комитет.
В решението се казва, че: „Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […] Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“.
СРС констатира, че умисълът на Десислава Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт. СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание.
Пред съда Десислава Панайотова е заявила, че е целяла да предпази православните вярващи от „влиянието на нетрадиционни религиозни култове“ и че представя позицията на Православната църква. Тя твърди, че използването от нея на богословски понятия („секта“, „култ“ и др.), „не допуска светски съд да прецени налице ли е чрез това говорене нарушение на светски закон, какъвто е [Законът за защита от дискриминация] и още по-малко да отсъди дали такова говорене може да бъде квалифицирано като „враждебно“.
Съдът се е произнесъл, че „липсата на събрани доказателства за претърпените от единия ищец неимуществени вреди не е основание за отхвърляне на иска му като недоказан, тъй като самото осъзнаване от физическо лице, че негово право е нарушено, е отрицателно преживяване, което подлежи на обезщетяване. Да се приеме, че такова лице не е претърпяло неимуществени вреди, би било не само „в разрез с всякаква логика и здрав разум“, но и „израз на необоснован формализъм“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.
