„Съвременният гностицизъм и Църквата“ – Вечер в памет на отец проф. Павел Стефанов
През юли тази година се навършват 5 години от смъртта на архим. проф. Павел Стефанов (1948-2012) – първия монах професор в новата история на Българската православна църква, дългогодишен преподавател в катедра „Теология“ на Шуменския университет, забележително плодовит автор с енциклопедични познания. Автор е на книгите „Ялдаваот: История и учение на гностицизма“ (2008 г. изд.“Омофор“) и „Лирата на Параклита. История на монтанизма”, (2012 г., изд. „Фабер“). Читателите помнят неговите задълбочени богословски текстове, проповеди и есета, публикувани в Православие.БГ.
„В днешното лицемерно време, той беше емблемата на нелицемерието и прямотата. Прямотата, освен искреност, е и безстрашие. Той беше прям, защото не се страхуваше. Беше преодолял много изпитания и беше победил страха. Беше победил страха, защото беше преодолял изпитанията с вяра… Дон Кихот – никът му в много сайтове в интернет, го характеризира много точно. Бореше се неустрашимо с фалша, лицемерието и невежеството. Гневеше се с вътрешна ярост на заобикалящото ни фарисейско лицемерие„, пише за него отец Стефан Стефанов по повод 40 дни от кончината му.
На 3 юли (понеделник) от 18.30 ч. в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“ ще се състои Вечер в памет отец проф. Павел Стефанов. Спомени и впечатления за личността и творчеството на отец Павел ще споделят отец Стефан Стефанов от Русе, проф. Румен Ваташки от Шуменския университет и Пламен Иванов, един от десетките признателни студенти на покойния духовник и преподавател.
Тъй като отец професорът бе един от най-изявените изследователи и критици на гностическите учения, срещата дава повод да поговорим за съвременните проявления на гностически идеи, изразени в различни псевдодуховни феномени. Очакваме ви!
Отец Павел Стефанов е роден през 1948 г. в Русе. В началото на жизнения си път сменя няколко професии и местоработи: работи като общ работник и смазвач в захарния завод в Русе, технолог в завода за лимонена киселина, преводач в Института за лакове и бои и т. н. През 1975 г. завършва Духовната академия, а през следващата година приема монашество и става секретар на Ловчанската света митрополия. От 1978 до 1982 г. работи като свещеник в няколко русенски енории. От 1983 до 1986 г. е научен сътрудник в софийския Църковноисторически институт към Св. Синод на БПЦ. По негови собствени думи, след като през тези години е отказал категорично да помага на Държавна сигурност, той си навлича омраза и преследвания от нейна страна. Между 1986 и 1993 г. о. Павел е безработен „по политически причини“. От 1993 г. до смъртта си работи като преподавател в катедра „Теология“ на Шуменския университет: от 1993 до 1996 г. като асистент, от 1996 до 2000 г. – главен асистент, от 2000 до 2010 г. – доцент. През 1997 г. стана доктор по теология, а през 2010 г. – професор в ШУ. Освен богословското си образование, о. Павел завърши и история в Средноевропейския университет в Будапеща (1997). Специализирал е в университета на Улвърхемптън, Великобритания (1995), Оксфорд, Великобритания (1999), Института за източните църкви в Регенсбург, Германия (2000-2002), Центъра за учебни програми на Средноевропейския университет в Будапеща, Унгария (2003), Ерлангенския университет, Германия, и Института “Вяра на втория свят”, Цюрих, Швейцария (2004), Института към Музея на Холокоста във Вашингтон, САЩ (2006), Икуменическия институт „Йоханес Мьолер“ в Падерборн, Германия (2008), Института за източните църкви в Регенсбург, Германия (2009). Освен преподавателската си работа в Шуменския университет, о. Павел е чел също така и лекции по история на евреите в България в университета на Южна Мисисипи и университета на Сан Франциско, САЩ (2006), лекции по българистика и славистика в университета на Лодз, Полша (2009). Беше член на Съюза на учените в България, София, Нюйоркската академия на науките, Асоциацията за български изследвания (САЩ), Американското дружество за църковна история, Българското дружество за британски изследвания.
