Храм „Свети Николай“ във Велико Търново спешно се нуждае от ремонт

Храм „Свети Николай“ във Велико Търново, построен от майстор Колю Фичето и с над 180-годишна история, спешно се нуждае от средства за мащабен ремонт.

Храмът е построен през 1836 г. В черквата е създадено първото българско църковно училище през Възраждането, свързана е с библиотечното и театралното дело, както и с приемането на Търновската конституция, след Освобождението тук са заседавали и депутати от Учредителното събрание.

„Колю Фичето поема обекта от над два метра над земята. Когато след Освобождението се е дискутирала Конституцията на България, тук те са се събирали, за да дебатират как да бъде, каква да бъде Търновската конституция“, обяснява  предстоятелят на храма свещеноиконом отец Славчо Иванов.

От дълги години той е стопанин на храма. Разказва, че през 2002 г. се срива западният корниз на църквата. Тогава експерти дават становище, че храмът има нужда от основен ремонт. Само за последните три години средствата, необходими за реконструкцията му, са нараснали значително.

„Бяха два милиона, минаха три, сега са над четири. За съжаление, средствата, които набираме от дарители, са много по-малко и не можем да започнем реставрация на храма. Преди 25 години църковното училище го направихме по този начин, хората помагаха, даваха и всичко това го вложихме в сградата, и имаме църковно училище, но тук с храма трябва да се съберат почти всичките средства, за да се започне този сложен ремонт, който е голямо предизвикателство“, допълва свещеникът.

Църковното настоятелство решава да кандидатства за средства от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, но проектът не получава финансиране.

„За съжаление, цената на строителните материали все повече се покачва и колкото повече се отлага във времето, толкова повече средства ще бъдат необходими, за да се възстанови този храм“, споделя мирянинът Петко Ганчев.

Той апелира държавата да даде известна сума, за да може да се подпомогне ремонтът.

През 2022 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижими културни ценност (СЕСОНКЦ) определи храма като недвижима културна ценност с категория „национално значение”.

През 1832 г., след получаване на султански ферман, будни родолюбиви търновчани започват подготовка за строителство на храм „Св. Николай“ в гр. Търново. Предварителните дейности траят две години, а мястото е така избрано, че църквата да доминира над съществуващите сгради в града.

Строителството на черквата е започнато през 1834 г. от майстор Иван Давдата, уста Колю Фичето завършва градежа през 1836 г. и същата година на 6 декември, Никулден, тя е осветена от митрополит Иларион Критски. Градските първенци издействат разрешение богослужението в нея да се отслужва на църковнославянски език. За кратко време храмът се превръща в център и средище на културния и просветен живот в града. За това свидетелства П. Р. Славейков, който изтъква, че в църквата „Св. Николай“ се заражда българщината в Търново.

През есента на 1839 г. при църквата е открито първото българско училище, през 1843 г. е построена нова училищна сграда, през1845 г. тук е основан и първият църковен хор с диригент Н. Златарски, през 1852 г. начева библиотечната дейност, през 1869 г. – читалищната работа, а през 1870 г. и театралното дело в града. На 4 юли 1849 г. в кв. Варуша вилнее голям пожар, който изпепелява 600 къщи, в това число и сградата на новооткритото училище при църквата, което е възстановено от хаджи Минчо х. Цачев, който дарява 60000 (шестдесет хиляди) гроша и сам ръководи строителството на новата училищна сграда.

През 1858 г. от църквата „Св. Николай“ поема своя път Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Търново, а от 8 февруари 1870 г. започва училище за калфи и чираци. През 1877–1878г. учителите и учениците при училището към храма „Св. Николай“ стават съпричастни и преживяват военните действия, свързани с Руско-турската освободителна война.

След Освобождението на България от турско владичество църквата „Св. Николай“ и училището към нея стават съпричастни с „изковаването“ на Търновската конституция. През февруари 1879 г. пратеници от всички краища на българските земи от Мизия, Тракия и Македония се събират тук, за да решат съдбата на разпокъсаното ни отечество. Училищната сграда и църквата стават център на разисквания по т. нар. общонароден въпрос, преди откриването на Учредителното събрание и по време на неговата дейност.

За 100-годишнината на храма през 1936 г. църковното настоятелство е направило основен ремонт, като сградата е електрифицирана и стенописана, а през 1949 г. в северната част на притвора е построен параклис „Св. Евтимий, патриарх Търновски“. Днес църквата има четири престола: централният на св. Николай, левият (северният) на св. свщмчк Харалампи, десният (южният) на св. Иларион Велики и в параклиса -– на св. Евтимий, патриарх Търновски.

Как можете да подпомогнете инициативата, вижте ТУК>>>

Източник: bgonair.bg; bnr.bg; stnikolai-vt.net