Как да се научим да забелязваме другите?

Каква е обичайната реакция на невярващите, когато се окажат в много трудна ситуация? Най-често те започват да търсят врагове, да търсят виновни: шефове, роднини, приятели, съседи.
Други пък искат да обяснят всичко с помощта на науката, защото наистина благодарение на научните открития човечеството е успяло да постигне значителен напредък. (Например, днес знаем, че причината за много болести са вирусите, с които може успешно да се борим с антивирусни препарати и витамини. С помощта на съвременните видове транспорт разстояния, които преди са били преодолявани за шест месеца, днес могат да се изминат за един ден или няколко часа). И само определени, доста рядко срещани хора, каквито можем да бъдем наречени ние, вярващите, търсят причината за това или онова нещастие преди всичко в себе си.
Защо ни е по-лесно да обвиняваме другите, а не себе си? На този въпрос отговаря евангелската притча за богаташа и Лазар (вж. Лука 16:19-31). Богаташът живеел в благоденствие, а Лазар бил сиромах, никой нямал нужда от него, нямал нищо, само понякога получавал трохи от храната, която някой изхвърлял. Не хората, а кучетата понякога му обръщали внимание, идвали и облизвали раните му. След смъртта на двамата, Лазар и богаташът си разменили местата. Единият заживял в Рая с праведния Авраам, а другият страдал от вечни мъки в ада. Богаташът започнал да моли Авраам да изпрати Лазар, за да намокри устните му, но и това не можело да стане, защото между Рая и ада имало пропаст, която не можела да бъде преодоляна. Тогава богаташът помолил Авраам да изпрати Лазар при петимата му братя, които също живеели в разкош, не обръщали внимание на бедните хора и не мислели за крайната им участ. Авраам отговорил, че те познават Закона и пророците, т.е. нека живеят според него и тогава няма да отидат в ада. Но богаташът казал, че това не е достатъчно за тях, освен ако някой не възкръсне от мъртвите, и чак тогава те ще променят начина си на живот. Авраам отговорил, че ако не слушат Мойсей и пророците, дори някой да възкръсне от мъртвите, това няма да им повлияе, и няма да повярват.
Възниква закономерният въпрос: защо в много случаи хората не са готови да забележат дори божествените, чудодейните неща? И ние често не виждаме очевидното и не искаме да се изслушваме един друг, да забелязваме другите хора, сякаш те не съществуват за нас. Нека започнем с малките неща. Една майка моли детето си да си сложи шапка, а то не чува. Да не говорим как децата игнорират строгите родителски предупреждения срещу големите грехове – пиянство, разврат, пушене, насилие и т. н. А колко пъти се случва така, че ние, възрастните, забелязваме само онези хора, от които можем да извлечем полза или от които много се страхуваме. Щом ситуацията се промени, преставаме да им обръщаме внимание.
Както можем да разберем от тази притча за богаташа и Лазар, основната причина за такова пренебрежение и невнимание не само към духовните ценности, но и към другите хора, е неверието. Това е много опасно състояние на душата, при което човек не усеща Божието присъствие. Неверието е в основата на всички останали грехове. Този, който има поне малко вяра, всичко вижда, всичко чува, реагира своевременно и дори се опитва предварително да отгатне какво трябва да се направи за околните. Когато няма вяра, тогава се установяват чисто меркантилни отношения: ти на мен, а аз на теб; иначе аз не те виждам и изобщо не искам да имам никакви отношения с теб, дори няма да те поздравя. Немилосърдието, безнадеждността, гневът, алчността, развратът и другите страсти са тясно свързани с неверието. Именно тези грехове тласкат много хора към бездната на ада.
Днес Църквата си спомня и за светия апостол Йаков, който казва, че вярата без дела е мъртва (вж. Яков 2:17). Това означава, че не е достатъчно да признаем Бога, да Му се поклоним – нашата вяра трябва да се изразява в конкретни постъпки. Докато категорично не искаме да забелязваме другите, не искаме да се вслушваме в молбите им, тогава независимо какъв сан имаме, независимо каква длъжност заемаме, вярата ни е мъртва.
И така, скъпи братя и сестри, всичко, което се случва около нас, всички кризисни явления в живота имат не само външна причина, която може да бъде обяснена от научна или политическа гледна точка, но зависят повече от това как ние възприемаме другите хора. А това е пряко свързано със силата на нашата вяра: колкото по-малка е вярата ни, колкото по-малко забелязваме другите около нас, толкова повече кризисни ситуации възникват в живота ни. И макар че този живот в материално отношение може да е много успешен, но в духовно отношение ние неизбежно подготвяме за себе си адските мъки. От друга страна, ако с помощта на молитвата, поста и други аскетични подвизи укрепим вярата си, тогава не само ще се научим да забелязваме ближните си и да ги обичаме, но и ще можем да видим Самия Бог, на Когото да бъде всяка слава, чест и поклонение вовеки веков.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org