Изявление на Московската патриаршия относно документи на Съвета на Европа по въпросите на религията



Източник: mospat.ru

Изявление на Службата за комуникация на Отдела на външноцърковни връзки на Московската патриаршия във връзка с приетите наскоро документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

В началото на октомври 2005 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1464 (2005) "Жените и религията в Европа" и Препоръка 1720 (2005) "Образованието и религията". Тъй като тези документи засягат важни принципи на религиозния мироглед, а също така и живота на вярващите в обществото и държавата, те се нуждаят от оценката на Руската православна църква.

Нашата Църква споделя съдържащите се в Резолюция 1464 идеи, насочени към защита на гражданските права на жените, на равноправното им положение в обществото. Ние винаги сме споделяли този подход, изхождайки от библейското учение за равното достойнство на мъжа и жената.

В същото време някои положения на резолюцията не могат да не предизвикват принципни възражения.

Точка 6 на документа гласи, че "борбата срещу религиозните стереотипи за предназначението на мъжете и жените трябва да се води от най-ранна възраст, в това число и в учебните заведения". По този начин религиозните убеждения, защитени от чл. 9 на Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се смятат за не повече от "стереотипи" – на практика това е израз на презрение към възгледите на милионите вярващи.

От точка 4 следва, че до "нетърпимост и дискриминация" водят патриархалните устои, "според които ролята на съпруга, майка и домакиня е идеал за жената". Документът призовава към преразглеждане на традиционните представи на милиони хора за идеалите и ценностите им. Заедно с това авторите на документа не забелязват цяла редица съвременни проблеми, водещи до нещастие за много хиляди жени. Това са сексуалната експлоатация, търговията с хора, трудната самореализация на жените в семейството и майчинството поради влошеното икономическо и социално положение в много страни. Между другото, Църквите и другите религиозни общини активно участват в решаването на тези проблеми.

Точка 7.6 изисква противопоставяне на "антидемократичните религиозни доктрини". В този контекст свободата на вероизповеданието и уважението към културата и традициите се разглежда като не повече от "предлог за оправдаване на нарушаването на правата на жените" (т. 7.4). По този начин политическата идеология на резолюцията си запазва правото да призовава към промяна на убежденията на вярващите без тяхното съгласие или дори въпреки него. Така, в точка 7.1.1 се твърди: защитата на жените от това, което документът определя като нарушение на правата им, трябва да се осъществява "независимо от формалното съгласие на жертвите".

Ако следваме логиката на резолюцията, подходите, залегнали в документа, притежават такава самодостатъчна ценност, че заради тях страните на Европа трябва да "осигурят отделяне на Църквата от държавата" (т. 7.3), "да се откажат от признаването на положения на семейното право на други държави и закони за статуса на личността, базиращи се върху религиозни принципи" (т. 7.1.2), "да се противопоставят на всякакви антидемократични и съдържащи неуважение към правата на човека, особено към тези на жената, религиозни учения и да не допускат тези учения да оказват влияние върху вземането на политически решения" (т. 7.6).

От казаното дотук се вижда, че резолюцията се гради върху необективно разбиране на съотношението между различните права и свободи на човека, които, взети като цяло, са не само едно хармонично единство, но и заслужават еднаква защита. Авторите на резолюцията на практика призовават към идеологически контрол върху убежденията на хората, върху техните идеали и начин на живот, което е равнозначно на пропаганда на тоталитаризъм, в дадения случай – на "либералния" такъв. Този подход не може да не доведе в края на краищата към нарастване на нестабилността в обществото. Ние добре осъзнаваме това, защото имаме опита на хора, живяли в Съветския съюз, където на обществото "заради неговото добро" се налагаше насила, с пропаганда и политически манипулации една "универсална" идеология, която не оставяше място за различаващите се от нея убеждения на хората.

Препоръка 1720 (2005) "Образованието и религията" отразява до голяма степен реалната картина на религиозното образование в Европа, чиито основни черти са липсата на квалифицирани преподаватели (т. 10), изчезването на религиозните знания (т. 3), ниската компетентност на медиите (т. 4).

При това съвсем справедливо се отбелязва, че "общото добро познаване на религиите и като следствие създаването на обстановка на търпимост е извънредно важно за възпитаването на гражданите в демократичен дух" (т. 1). Не можем да не приветстваме редица положения на препоръката, като това: "Държавата… трябва да взема по-действени мерки, за да гарантира свободата на съвестта и религиозните култове, да насърчава разпространяването на знания за религиите, да активизира диалога с религиите и между религиите и да оказва подкрепа за социокултурната религиозна дейност" (т. 6). Приемаме със задоволство готовността на Съвета на Европа да се консултира при разработването на нови образователни програми "с всички заинтересувани страни, в това число и с представителите на религиозните конфесии" (т. 14.6).

В същото време документът се изказва негативно за изучаването само на една религия и акцентира върху сравнителното изучаване на религиите (т. 8 ). Трябва да се отбележи, че практиката на изучаване само на една религия е донесла положителни плодове в най-различни европейски държави, позволявайки на младото поколение да се запознае с културното наследство на своя народ и, по желание, да направи съзнателен религиозен избор. Затова не следва да се придава решаващо значение само на сравнителното изучаване на религиите по "обективен начин", осъществявайки го в ущърб на изучаването на една от религиите.

Нещо повече, изискването на т. 14.2 ("Програмата на обучението трябва да включва абсолютно обективна история на основните религии наред с възможността за избор на атеистичен мироглед") е на практика нереалистично, защото абсолютно обективен подход към религията не съществува. За такъв не могат да се смятат подходите, основани върху мирогледни нагласи като материализма, синкретизма, агностицизма или атеизма. Както и религията, те са само варианти на мирогледния избор и затова не могат да се налагат безалтернативно в училището. Убедени сме, че само свободният избор на децата и техните родители, а не някаква наложена "отгоре" доктрина, трябва да определя съдържанието на образованието в областта на религията и мирогледа. За същото говорят и изстраданите, приети въз основа на дълъг исторически опит норми на международното право.

Във връзка с гореизложеното призоваваме представителите на различните християнски Църкви, исляма, юдаизма и будизма, а също така и светските хуманисти да помислят сериозно над въпросите, повдигнати в споменатите документи. Нашият диалог трябва да има за цел преразглеждането на отношението на международните структури към религията. Защото ако подходите, ориентирани към изтласкване на вярата от живота на обществото, не се променят, светът няма да може да избегне конфликта на цивилизациите.

Превод: Андрей Романов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...